4
1515

Яра Бубнова за Sofia Contempopary

Нов фестивал за съвременно изкуство търси своите публики в София. До 11 ноември градското пространство предразполага към спонтанни реакции благодарение на интервенциите в уличното всекидневие, един от аспектите на Sofia Contempopary. Дебатът върху съвременността е провокиран от куратора Яра Бубнова, която въвежда „ново граматическо понятие” в българския език.

Основният стълб на форума е видеоизложбата „Сегашно продължително” във Фабрика  126 (бул. „Мария Луиза” 126 до едноименната метростанция), интересно и все още неопитомено изложбено пространство.  Предвидени са творчески работилници и екскурзии за деца и тийнейджъри, както и форум за настоящи и потенциални колекционери на съвременно изкуство.

Куратор на първото издание на Sofia Contempopary е Яра Бубнова. Тя е родена в  Москва, работи в Националната галерия за чуждестранно изкуство, ръководи програмата на Галерия ИСИ – София. Член на CIMAM (Международен комитет на ICOM за музеи и колекции на съвременното изкуство), на IKT (Международна асоциация на кураторите на съвременно изкуство), на борда на Международната фондация Манифеста. Сред по-важните й самостоятелни и съвместни кураторски проекти са: „След полета”, Галерия ИСИ-София, 2011; „Неуловимият предмет на изкуството”, Галерия Дана Чаркази, Виена, 2011; „Отвъд кредита”, Истанбул, 2010 (заедно с Мария Василева и Лъчезар Бояджиев); „От идеология към икономика”, Държавен централен музей на съвременната история на Русия, Москва, 2009 (заедно с Мария Василева); „История в сегашно време” в рамките на „Бележки под линия: геополитики; пазари; амнезия” – основен проект на Второто Московско биенале за съвременно изкуство, 2007 (в кураторски колектив); Joy (съвместно с Енрико Лунги), Казино Люксембург, 2005; „Диалектика на надеждата”, Първо Московско биенале, 2005(в кураторски колектив) и пр. Курира и организира националните участия на България на 48-то Венецианско биенале (1999); Третото Цетинско биенале, Черна гора, 1997; Четвъртото биенале в Санкт Петербург (1996); 22-то Биенале в Сау Паулу, 1994 и др.

Манифестът й като куратор на Sofia Contempopary 2012 гласи:

СЕГАШНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО

Съвременно изкуство е самият живот…

Или може би е образ на самата „воля за живот”?

Съвременното изкуство желае обществото да приеме отговорността си за „тук и сега”…

Съвременността е приемник на миналото и предвестник на бъдещето…

Sofia Contemporary отваря дебата върху съвременността…

Съвременното изкуство е културно наследство на бъдещето!

Какво искаме? Присъствие тук и сега…

Кога го искаме? Веднага!

За какво ни е? Времето е наше… И то никога няма да се върне…

Как ще го стигнем? СЕГАШНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО – ново „граматическо” понятие в българския език!

4 КОМЕНТАРИ

  1. За мен неяснотите около всякакви участващите творби в „проекти“, приети в големи помещения, нечия собственост, онагледени с прескъпи каталози и билбордове в печатници, нечия собственост, рекламирани нашироко от фирми, нечия собственост, популяризирани в медии, нечия собственост и в които участват добре изразяващи се за себе си хора с биографии-чаршафи от все такива подобни международни „проекти“ , приемани за „автори“,на свой ред свиквани от „куратори“ – всички тези неясноти са свързани с факта, че всичко това изисква пари, нечия собственост.
    Никога не съм си изяснявал, кой плаща сметката, има ли финансова възвращаемост подобно стълпотворение от хиляди „изяви“ и доколко съвременното изкуство се различава от изкуството, правено от останалите извън „проекта“ съвременници, плащащи от джоба си за самоубийствената за нашата страна мечта да бъдат творци .
    Наистина, държавата не би дала и стотинка на художник, докато за кино – дава, че и за литература дава мижави стотинки на близки, но това е друга тема. Като се сетим, че в музеите картини не се купуват, че държавни издателства няма, питаме се – кой плаща на „кураторските проекти“. Ако се самофинансират -добре, но как придобиват статут за единствени участници в съвременното изкуство.
    Тези „кураторски“ проекти могат чудесно да вършат гигантска пагубна роля за изкуството в дадена страна ( страни), нещо като засадено от злосторник с плевели съседско поле, страховит бедствен резултат, постигнат с малко пари, наистина и с ентусиазираното участие на подмамени за слава „съвременни“ автори“. Да вземем страшно гениалното изкуство, „курирано“ на биеналето във Венеция – бутилки вино етикетче в кошничка, бутафорна триметрова запалка ( даже пламти!), чекмедженца на доносник, цапаници на друг доносник. Дали някаква далечна мистериозна ръка плаща, не знам. Дали някаква екс- или про-московска амбиция търси начин никога, ама никога у нас да не се появи друго съвременно изкуство – ей така, в традиционния смисъл, без да е „кураторски“ проект,така че да не остане друго наше съвременно изкуство освен онова на някогашните „гении“ на соца като плаща съвсем благородно за това. И благородните начинания раждат „съвременно изкуство“ – например по едно време в баня „Старинна“ в Пловдив се появи съвременна изложба на наша художничка от Ню Йорк, правена от люспи от лук. Години наред кураторите на Есенните изложби пускаха все по-съмнителни и по-слаби „проекти“, докато се стигна до тазгодишния апогей на десетината Колоси около Тартора. Мигом всички бурно заявиха, че това е най-доброто, показвано през последните десетилетия. И се стига до нарочно погубване на ценностите, приети да са ценности в хилядолетното културно наследство, стига се дотам, да се пробутват абсолютно бездарни приумици като велико „кураторско“ откритие, например купчини пясък, с нахвърляни отгоре стиропори или плочка от тротоар, закачена в рамка на стената, или пък висящи странни кожени торбички на корда от тавана, вкарани в квадрат от висящи завеси от тензух, при това развявани от вентилаторче на пода. В последните години се нагледахме на порнографски филми и генитални фотоси, изпълващи като велико прозрение салоните на градската галерия, нагледахме се на боядисани в бяло стени, на чиито фон са апликирани дъсчици с надписчета и кофти прерисувани снимки, но пък вкарани в авторитенти „кураторски“ текстове с дълги послания в стил „Царят е гол“. Ето защо съвсем предубедено, въз основа на собствените си препатили впечатления, вече няма да посещавам кураторски проекти, а най-вече „курирани“ от Яра Бубнова.

  2. И няма защо да се чудим на грозните картини, на отвратителния вкус, налаган от плащачите на съсипията на българската култура. Няма защо да се учудваме от вулгарната инвазия на телевизионни предавания, чалга, просташки зацапани с драсканици и боя фасади на сгради ( Те били „графити“, даже и научни конференции се правят от изкуствоведи по темата). Дори академичната „Трансформа“ 2011 „курира“ купчини с бои на пода, пред телевизорче, нахвърляни камъни и строителни боклуци на пода, пак пред телевизорче ( това пък било „инсталация“), снимки на мъж по бельо, боядисван с бяло лепило, снимки на търкалящи фигури се пред зидария, снимки с лежащи и оплескани с боя фигури върху бяла лента, бяла пластмасова отливка на просеща длан, закована в стената,налепени на пода стари касетки, гадни мацаници , снимки на червени батерийки, камък с дръжка от чанта, плетеница от клончета, наречена „капан“, три пъна един върху друг, голям брой наредени сандъчета, три парцалени кукли, нарчени „меки скулптури“, цветни балони на пода пред телевизори и параван и, разбира се, грозовидни гадно направени антропоморфни неща.

  3. Сравнително отскоро започнах да наблюдавам случващото се на българската сцена на изкуството но и видяното до тук ме е поразило до степен на крайно отвращение! Разбира се, повечето тенденции са характерни за това, което става с изкуството по целия свят; не са наше ‘постижение’, но от това не се чувствам по-добре. Достатъчно е да се прочете написаното за Бубнова: многобройните биеналета, проекти и прочие, все дело на някой ‘влиятелен’ куратор, за да си дадем сметка, на какво е заприличало правенето на изкуство в днешно време. Може категорично да се заяви, че кураторите – личности като Бубнова – са най-големите престъпници, нанасящи най-непоправими щети върху съвременното изкуство. Кому са необходими техните ‘концепции’при организирането на изложби; нима може да се програмира истинското изкуство, което е по принцип интуитивно, а не вербално или както често се наблюдава напоследък – вербозно – за пример т.н. манифест на Бубнова. ‘Манифест’! Маринетти ги е писал преди сто+ години и тогава са си изиграли ролята, но у нас някои художници са ги изровили от мухъла и ги представят за нещо ново и нечувано. А всичко опира до творческото им безсилие и пресъхнала фантазия. Била измислила ново граматическо понятие Яра – че то си съществува; да понаучи по-добре езика ни, щом е решила да се подвизава тук и да размътва водите на изкуството.
    Кураторите са главните гробокопачи на съвременното изкуство, наред с алчни дилъри и колекционери-спекуланти, продажни галеристи и критици, корумпирани изкуствоведи и невежи преподаватели по академиите.