0
6201

04.05.2018

Днес третият кабинет „Борисов“ става на една година. Правителството започна своя живот на 04.05.2017. По повод на това събитие написах тогава един текст за Портал „Култура“, на който се падна да излезе на 05.05.2017.

Днес си позволявам един нескромен жест, цитирайки част от тази моя статия година по-късно:

Новото правителство на България записа като дата на своето начало четвърти май.
Още в най-ранната питагорейска традиция четворката се умозре и разбира като завършеност и изпълненост. Както казва Аристотел в своята „Метафизика“, за Питагор и питагорейците всяко число, взето само по себе, е някакво определено качество, а не само едно определено количество. Така че, взета просто като 4, и значи в ейдетичен, а не в материален план, четворката е една качествено определена природа (фюсис). Или, казано иначе, четворката е не само едно съставно единство от изграждащи го елементи, едно множество от свързани части. Тя е и нещо друго и нещо повече. Тя е ейдос.
Четворката е ейдосът, смятал Питагор, на хармоничната завършеност и на справедливостта. Затова, когато нещо започва на четвърто число, неговото начало е чисто, а четворката вещае и обещава добро и успешно бъдеще, в което начинанието ще постигне целите си, ще се завърши.
Между другото, до края на живота си Джон Адамс и Томас Джеферсън единодушно твърдели, че Декларацията за независимостта е била подписана не на 2-и, а на 4 юли 1776 г. И двамата остават в историята като президенти на Съединените щати. И двамата си отиват от този свят в един и същи ден – на 04.07.1826 г.
Интересно е и това, че погледне ли се историята на административното делене, въведено в следреволюционна Франция, ще се види как нейната територия бива поделена на департаменти с декрет от 22.12.1789 г., чието прилагане започва на 04.03.1790 г.
Иначе, ако сега измервахме времето по френския революционен календар, в който новото летоброене започва уставно на 22.09.1792 г., вчерашният четвърти май щеше да е най-вероятно петнайсетият ден от месец „флореал“ в двайсет и третата декада на двеста двайсет и петата година от Началото.
Знае се колко силно изкушени са били инженерите и строителите на революционна Франция от древните знания за природата на числата ,както и че са били под властта на очарованието в ейдетичната същност на четворката. Особено тогава, когато е ставало въпрос за обществени дела и за начинания, на които е трябвало да се придаде святост. Секуларна святост, разбира се.

Дали Еманюел Макрон е човек, повлиян в мисленето си от Революционния календар? Това е въпрос без почти никакво публично значение в наши дни. Напротив, от съществено значение е друго – фактът, че и Еманюел Макрон, подобно на Ангела Меркел, се опита да убеди Доналд Тръмп в рационалността на консервативния за момента атитюд към Рамковото споразумение за иранската ядрена програма.

Независимо от съгласуваността в становищата на Меркел и Макрон, а и на другите от седемте, споразумели с Иран, Доналд Тръмп сервира във вторник, че сериозно обмисля оттеглянето на Съединените щати от Рамковото споразумение, подписано с правителството на Ислямската република. Акт, който ще намери своето икономическо изражение във възстановяването на американските икономически санкции срещу тази държава.

Заканата на американския президент дойде като следствие от направената в понеделник пауър пойнт презентация с автор израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. С този свой пърформанс от началото на седмицата премиерът на Израел целеше да убеди света в това, че иранското правителство не спазва постигнатата с толкова труд договорка, а напротив, тайно продължава да прави разработки със стратегическа цел в ядрената сфера.

Някои от най-авторитетните световни информационни източници изнесоха почти незабавно информация, съгласно която повече от две дузини някогашни, че и настоящи, високопоставени фигури от израелската и американската отбрана и сили за сигурност поставят под съмнение достоверността и автентичността на изнесените от Нетаняху данни. Сред тези хора, стига да не ме лъже паметта, се нареди и бившият вече ръководител на израелското военно разузнаване.

А сред хората, убедени, че придържането към Споразумението е най-добрият за всички маниер на поведение в момента, се нареди вчера и Антониу Гутериш, генералният секретар на ООН. В изказването си той беше категоричен: в настоящия момент евентуално оттегляне на САЩ от постигнатото съгласие по въпроса за Иран няма да е никак добро за света и за мира в него.

На фона на експертния и високопоставен политически скепсис в демократичния свят към проявата на Нетаняху намеренията на Доналд Тръмп няма как да не изглеждат като предоверяване, или по-точно като предварително уговорена реакция по зададен стимул. Много добре написаха (не помня в „Индипендънт“ ли беше, или в „Ню Йорк Таймс“), че представлението на израелския премиер, както изглежда, е било предназначено за един-единствен зрител: за Доналд Тръмп.

Въпросът е: а защо така?

Дали не стават работите сега по този начин, защото господин Тръмп продължава да изплаща вноските по покриването на една тежка кредитна зависимост? Такава хипотеза изказах и два дни преди да бъде извършен ударът в Сирия. И тогава, и сега рискувам с дързостта да кажа, че поредица от действия (най-вече и преди всичко словесни) на американския президент издават признаците на странно съдействие от негова страна с кремълската пропагандно-репрезентативна стратегия. Повтарям: най-вече и преди всичко речевите му експресии имам предвид.

Тъй като и авантюрата Източен Йерусалим, и съдържанието, и стилът на бомбастично- ракетните излияния в „Туитър“ за руснаците в Сирия, които трябва да очакват дъжд от „умни“ ракети, предшествали последната леко бутафорна акция срещу сирийски обекти, дават добра възможност на Кремъл да укрепи един важен за него и последователно изграждан образ в Близкия Изток. За сметка на образа на американската, и изобщо на западната демокрация там. 

На свой ред и сегашната офанзива срещу споразумението с Иран като че ли подкрепя посягането към една такава интерпретация. Разбира се, не казвам, че в нейната логика щрихираният мотив трябва да бъде посочен като основен, но дори и като съпътстващ, той е достатъчно убедителен аргумент по пътя на дискредитирането на Тръмп като независим от чужди фактори американски президент.

Безспорно, най-логична изглежда редукцията на това поведение, според която големият смисъл е в това да бъде саботирано нещо, постигнато с много усилия от Барак Обама. Тази изглежда като че ли най-близката до ума експликация за актуалните действия на господин Тръмп по отношение на споразумението с Иран. Голяма реклама на гърба на големия враг и големите врагове – приятели на врага. И малко шантаж на европейците.

В допълнение стратегията включва и нещо друго, което е много важно – тя включва фестивала на очакваното историческо споразумяване със Северна Корея.
Оправих се набързо с корейските комунисти, сега са наред иранците.
Ето го и моят проблем. Не подсказва ли доста натрапчиво този „пробив“ на Корейския полуостров (тъкмо със своето почти мълниеносно случило се развитие от лятото насам) наличието на връзки и обвързаности, които не са за пред хората и които ни обясняват, поне донякъде, поведението на Тръмп към Иран по друг начин, в друг интерпретативен код, различен от щрихирания по-горе. В кода на разменените пропаганди.

Московски натиск върху Пхенян, който ще донесе лаври и триумф на едного в замяна на… Танто за…?

Мъничко предположения на 04.05.2018.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияПапата срещу популистите
Следваща статияВиелица