0
2219

1 ноември

Оставих колата по уличките, които още не са зелена зона, влязох в малкото като хралупа магазинче, кимнах на момичето, свито като катеричка вътре, нямаше нужда от думи, тя знаеше какво ще искам, едно дълго кафе с две пакетчета кафява захар и една кутия цигари, и излязох отвън на масичката. Изсипах захарта в кафето, дълго го бърках, сякаш от това зависеше въртенето на земята, сетне разопаковах кутията с цигари и запалих една.

Гледах хората на автобусната спирка. Вече бяха навлекли тъмните дрехи заради студа. Край на пъстротата. Край на загорелите момичешки крака. До следващото лято. Сега лятото ми се струваше много далеч. Погледнах небето. Денят щеше да бъде слънчев. Това беше добре. Вятърът беше издухал облаците и небето беше синьо.

Допих кафето, допуших цигарата и тръгнах към такситата. Влязох в първото такси.
– Към „Кристал” – казах.
Шофьорът потегли. Беше човек на години, пълен, облечен в мръсен полар. Дишаше тежко. Хвърлих му един поглед отстрани. Лицето му беше мораво. На един червен светофар той бръкна в джоба на полара, извади някакво флаконче, свали капачката и го изтърси на дланта си.
– Свършил си хапчетата ли? – попитах.
– Да – отвърна той.
– Какво вземаш?
– Нитроглицерин.
– Ами ако видиш по пътя аптека, спри – казах. – Че да не направим беля.
Той се засмя през сухото си накъсано дишане:
– Няма да направим беля. Свикнал съм.
По-нататък видяхме аптека и той спря на аварийки. След минута се върна, седна, лапна едно хапче и потегли.
– Отпусна ли те? – попитах го след малко.
– Да – каза той. Наистина беше започнал да диша по-бавно.
Знаех, че в това състояние не му е до разговори, но все пак го попитах:
– Какво си работил?
– Бях учител.
– По какво?
– По история.
Млъкнах. Не исках да прекалявам. Макар че понякога разговорите с таксиметровите шофьори са единствената ми раздумка.

На „Кристал” слязох и бръкнах в джоба с монетите. Платих му и се запътих към книжарницата.
– Имате ли тази книга? – попитах. И казах автора и заглавието.
Момичето провери на компютъра.
– Имахме две бройки, но са свършили.
Можех да се обадя на издателката и да се опитам да намеря по такъв начин книгата, но не ми се занимаваше. Задачата, която си бях измислил, за да си запълня деня, беше пропаднала.
– Не, чакайте – каза момичето. – Имаме една на витрината.
Платих книгата и излязох от книжарницата. Взех си второ кафе, седнах на масичките под колоните и за двайсет минути я прочетох.
Извадих си телефона и набрах номера на автора.
– Можеш ли да говориш? – попитах.
– В час съм, ама няма проблем. Излязох в коридора.
– Ще мина до двайсет минути да ми дадеш един автограф.
– Добре, отпред в дванайсет.
Знаех училището, в което работи. Допих кафето и тръгнах натам.

В дванайсет той слезе долу. Надписа ми книгата, обещахме си да се черпим, той се върна в училището, а аз се запътих през „Славейков” към къщи.
Сега ще ви препиша две стихотворения от тази книга. „Топло животно и други стихотворения” от Златозар Петров.

Учителят по физика

Наричаха го Кухия
бе минал шейсетте
човек се чудеше че преподава физика
той сякаш се разпарчетосваше във въздуха
главата му трепереше
вдървеният му профил се тресеше
не съм го чувал да говори
виждах го единствено по коридорите
излъчваше своеобразно похабено достолепие
Да времето му беше минало
но на кого от нас не е
На края на учебната година
грубите и яки дангалаци от горните класове
се влачеха след него
плюеха го мързеливо по тила
и вяло мрънкаха през зъби
Ей Кухак пиши ми тройка
Искам три Кухак
Пиши три Кух
Гърбът на излинялото карирано сако
приемаше с достойнство храчките
Кухака не продумваше не се обръщаше
а само бавно
притваряше вратата на учителската стая
Понякога на път за вкъщи
се случваше да крача редом с него
помътеният поглед сякаш бе завинтен
за някаква хоризонтална релса
чадърът с палаво маймунство се полюшваше
на още якия му селски кръст
ръцете му загребваха кривачи въздух
за да задвижат тялото напред
веднъж разсеяно прокара пръсти през косите ми
защо ли го направи питам се

Учителят по история

Закръглен нисък мъж с широки рамене
и бичи врат под четвъртитата глава
Ти беше бивш боксьор и помня как
веднъж нокаутира с точен удар
бияча на училището който те напсува
Славно време
учители и ученици се пердашеха взаимно
това бе също начин да заслужиш уважение
Учителю
от теб научих че Историята е кръгла
и всичко неизменно се повтаря
Ти беше добродушен стар ерген
плешив зевзек набит и шишкав
разказваше ни весели истории
за Наполеон и Александър Македонски
и с кръгли ококорени очи
заглеждаше гърдите на момичетата
заоблени и топли под пуловерите
Наистина животът е въпрос на геометрия
Наскоро чух че си умрял
и си оставил краеведски труд
за родното си село
Убеден съм
че всяка фраза там е точна и завършена
като самия теб
и че смъртта не те е изненадала
в самотната ти стая
Скъпи мой
от моя незавършен кръг
те поздравявам  

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияДве разпознавания
Следваща статияЛитературата трябва да се изучава с повече свобода