0
6031

След новините

Когато планината една сутрин въздъхна с хладна въздишка, когато липите тръгнаха със златни стъпки нанякъде, когато дренките се наляха и заприличаха на рубинени капки, бабата изведнъж се сети, че си беше наумила да оплете на дядото пуловер. И още същата вечер се захвана.

Дядото на младини беше служил като гвардеец. От онова време му бяха останали една снимка, един орден за храброст и големите мустаци, с които много се гордееше. Сега дядото се беше смалил, не беше вече онзи мъж-планина, но мустаците му наистина продължаваха да са впечатляващи. Ако битивито научеше за мустаците му, веднага щеше да направи репортаж за тях.

Дядото хапна, изгледа новините и полегна на леглото. А бабата пусна кълбото на пода и започна спорно да плете.

По едно време през открехнатата врата на стаята влезе котката. Тя се беше наспала и ѝ беше скучно. Видя кълбото и започна да си играе с него. Скоро то пропадна в една дупка на дюшемето. Бабата подръпна нишката на преждата, подръпна, подръпна, нишката не вървеше, тя я скъса, наплюнчи си пръстите, пресегна се, без да гледа, хвана пак нишката, завърза едно възелче и продължи да плете.

Толкова се беше запалила, че малко след среднощ пуловерът беше готов. Тя вдигна дядото да седне на леглото и както беше сънен, му го премери. Пуловерът му беше като излят. Остави го да спи с новия пуловер, изми си очите и накрая си легна и тя.

На сутринта, като се надигна, гледа, дядото седи тревожен на леглото и се пипа по лицето.
– Бабо – каза той, – какво е станало? Няма ми единият мустак.
Тя веднага разбра какво е направила.
– Нищо, дядо, не се кахъри. Няма ти мустака, ама виж, че имаш на гърба си цял пуловер. Така цяла зима ще ти е топло. А и няма опасност да го изгубиш.

Котката, истинската виновница за станалото, лежеше на скрина и хитро присвиваше зелените си очи. Тя беше много стара котка и толкова дълго беше живяла с тях, че разбираше всичко, което си говорят двамата.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияПреоткриване на нещата
Следваща статияОдисея през света на сенките