0
1156

Няма нищо по-романтично от лошото време

„Един дъждовен ден в Ню Йорк“

Недоразумения, пропуснати възможности, разкрития – всичко онова, което обичаме в разказите на Уди Алън, е налице в „Един дъждовен ден в Ню Йорк“, съчетано очарователно, одухотворено, меланхолично, ужасно интелигентно и безкрайно романтично. Новият филм на американския режисьор е завръщане към по-ранните му истории, стилистика и усет за комичност – на фона на последните по-мрачни сюжети, но в същото време се усещат някакво „европейско“ влияние, както и смекчаване на неуморното философстване или просто раздвояването му в мъжкото „разсъждаване“ и женското „чувстване“… Без да забравяме обяснението в любов към „неговия“ си град. След толкова филмови общувания със зрителя, Уди Алън умее превъзходно да се „хваща“ за очакванията ни – не за да ги деконструира, а да ги удовлетвори, удължавайки докрай магията от простота и поезия.

Макар и „заточен“ в провинциалния университет Ярдли, избран от авторитарната му майка, Гетсби Уелс, саркастичен интелектуалец и непоправим играч на покер, е нюйоркчанин да мозъка на костите си. Затова, когато приятелката му Ашли, родом от Аризона, му казва, че трябва да отиде в Ню Йорк, за да интервюира известен режисьор за университетския вестник, Гетсби е ентусиазиран от идеята, че ще има възможност да ѝ покаже любимите си места. Но изглежда съдбата е решила да погажда номера на младата двойка, също като небето над мегаполиса, което става все по-мрачно…

„Един дъждовен ден в Ню Йорк“

На осемдесет и три години Уди Алън продължава да прави филми със забележителна свежест и фантазия. „Един дъждовен ден…“, който няма да има американска премиера заради кампанията #MeToo, е абсолютно очарователна романтична комедия, нахакана и вдъхновена, чиито главни герои едва са навършили двайсет. Гетсби, опониращ на богатото си републиканско семейство от висшата нюйоркска класа, страстен почитател на джаза, литературата и покера, е нещо като идеализирана младежка версия на режисьора – Алън споделя, че е вложил много от себе си в персонажа, който не е в съзвучие с епохата си (докато съмненията на по-възрастното му „аз“ пък, видимо са съсредоточени в образа на кинотвореца в криза Роланд Полард). Приятелката му Ашли е неустоима с излъчването си на амбициозна наивница и очарователна провинциалистка, която се забърква с шик в невероятни ситуации, неизменно запазвайки вида си на младо момиче от добро семейство. По прищявката на съдбата всеки един от тях ще премине от открития към разочарования и обратното, и ще научи повече за самия себе си.

Потапяме се в типичния свят на Уди Алън, с персонажи на кръстопът и герой (с предопределено име), който не спира да спори и да търси смисъл в живота си. Има много приказки и смях, а режисьорът отново успява да създаде паметни филмови моменти от незначителни детайли. Съчетание от елегантност и бурлеска, фабулата е постоянна надпревара между паралелните съдби на двете влюбени птички, разделени в Голямата ябълка; също химн за любимия му град – Ню Йорк с големите хотели, джаз клубовете, Музеят за модерно изкуство, Сентръл парк и разходката с карета; както и припомняне за обичайния наръчник на екзистенциалните въпроси, които винаги са преследвали режисьора. Между лекота и меланхолия, авторът дозира с финес жанровете – от водевила до сапунената опера, минавайки през Бергмановото  самонаблюдение. Освен на красиви метафори (сантименталното и еротично измерение на дъжда), можем да се насладим на щипката абсурден хумор, която придава разпознаваема идентичност на филма, и на винаги невероятната работа на оператора Виторио Стораро – цветовата палитра и изборът на светлината обагрят Ню Йорк в  носталгичното романтично настроение от една вече несъществуваща реалност.

„Един дъждовен ден в Ню Йорк“

Уди Алън не се колебае да нахвърли няколко карикатурни щрихи върху собствената си среда, представена като свят, в който преобладават повърхностното отношение към живота и илюзорното душевно безпокойство, присъщо на професията на твореца. А изборът му на актьори отново е безупречен: Тимоте Шаламе въплъщава ефектна комбинация от самоувереност, колебания и романтичен бунт, а Ел Фанинг излъчва неподправено простодушие и любопитство към света. В компанията на меланхоличния Лийв Шрайбър, изоставения Джъд Лоу и пръскащия сексапил Диего Луна младежите тестват максимата на Гетсби, че „реалният живот е подходящ за хора, които не могат да правят нищо по-добро“.

Според Франсоа Трюфо „киното е по-хубаво от живота“ – именно върху тази идея Уди Алън конструира новия си филм, потапяйки Гетсби, Ашли и зрителя в един метафилмов свят, където мечтите и фантазиите взимат връх, така че измислица и действителност се смесват до степен да бъдат объркани една с друга. За пореден път американският майстор се опитва да превърне киното в реалност и в това е съсредоточена цялата магия на „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ – романтична комедия, достойна за Златната ера на Холивуд, в която невъзможното става възможно, защото мечтите имат небрежното свойство да се сбъдват.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияСреща
Следваща статияЕдин артистичен дует