Начало Филми 15 минути 15 минути
15 минути

15 минути

Портал Култура
01.03.2013
3273

„15 минути” е нашата нова рубрика за късометражно кино. Селекционерът Димитър Радев ще предлага два пъти в месеца по един български филм, не по-дълъг от 15 минути. Очакваме реакции и диалогичност. И няма да придиряме за някоя друга минута в повече. Първият филм, който представяме, е „Песен на песните” на самия селекционер.

Димитър Радев

 

 

Dimitar Radev1
Д.Радев

Късометражното кино е като късия разказ, изисква от разказвача необходима доза майсторство, за да за се получи филм. Нещо като рецепта в готварска книга: имате нужда от професионални умения, колкото да не бъркате камерата с фурна, от интересна история, изобразителни техники, за да нарисувате сюжета, и като забъркате „манджата”, се получава филм. За да не се сърдите на готварския ми жаргон, ще перифразирам думи на режисьора Стефан Москов: ако имаш хубава история, можеш да я заснемеш и с камерата на телефона си, пак ще стане добър филм.

Студентите в университетите по кинорежисура по света и у нас се учат точно на това, когато започват с кратката форма, макар и не всички да са наясно, че тази задача не е никак лесна. Така ми хрумна идеята за рубрика за късометражно кино в Портал Култура: да видим докъде е стигнало киното на младите, защото малкото фестивали за късометражно кино така и не стигат до дебат между публиката и творците. А нали киното има нужда от обсъждане и анализ, поне малко! Затова е тази рубрика за късометражното кино с марка БГ, за да беседваме за киното, което обичаме, което искаме, което правим. Защото то е своеобразен израз на културата ни, на разбирането ни за живота. Или пък е отказ от диалогичност в културните рамки на нашата действителност в България!

Два пъти в месеца ще имаме възможност да гледаме и обсъждаме по един български късометражен филм в рубриката „15 минути”, да научим повече за екипа и създателите му. Да вникнем в тяхното послание.

А след година можем да се съберем, за да гледаме всички филми от селекцията и да оставим нашата публика да избере най-добрия.

Всеки който иска да участва, може да се свърже с мен на адрес: radev.film@gmail.com.

Димитър Радев е режисьор, сценарист и актьор на свободна практика. Роден е на 3 май 1976 г. във Варна. Работил е като режисьор в БНТ, в младежките предавания „13+” и „ХАХ”. Завършил е актьорско майсторство в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ, икономика във Варна, кинорежисура (магистър) в НБУ, както и курсове по режисура и сценарно писане в New York Film Academy. Автор на късометражните филми House 8 (2005/6); The Rainbow (селектиран на фестивала в Балчик (2008), на short film market Clermont – Ferrand (2007), RIFF short film market (2007); „Песен на песните” (награда за най-добър студентски филм на НБУ (2009) в категорията  игрални филми, селектиран за наградата Jameson 2010, London World Film Festival 2010); „Котка” (2013), както и на документален филм за наркокомуна „Билани” (2012).  

 

„Песен на песните”

 

„Песен на песните” е сниман в августовските жеги на 2009 г. в село Осенец, близо до Разград. Осенец е родното място на двамата безименни старци от филма, които в живота се именуват Илия Илиев и Слави Градинаров. Повечето от сцените са снимани в домовете на бай Слави и бай Илия, които и в живота са приятели от детските години, помагат си и все още пият по чаша ракия вечер, но художествена измислица е, че двамата са били влюбени в една жена, която станала невеста на един от тях.

Историята на филма е почти документална, сливането на историчност и сюжет е станало с щедрото позволение и подкрепата на героите, за което свидетелстват естествените въздишки и премигвания на клепките на спомените.

Филмът умишлено е лишен от думи. Макар и наречен „Песен на песните”, той не се заема със слово, каквото не е по силите му. Затова пък е песен, която показва. Сюжетът се завърта леко и бързо като спиците на колело. Историческото време, което пресъздава, може да бъде всяко – преди 10 ноември или преди много повече години. И мястото може да бъде навсякъде – в някое българско село, но и там, където зрителското око само реши. Единственото, което не може да бъде подменено, е песента, която е вечно пята.

Двамата старци изникват като че ли направо от годините на своето детство и историята сякаш се преобръща, времето започва да върви отзад напред. Две момчета препречват пътя на няколко каруци със сватбари, за да не си тръгнат без невестата.

Филмът е песен за тези, които търсят пътищата си. Двама мъже искат да откраднат една жена миг преди тя да се омъжи. Но не могат да я откраднат, защото чакат тя сама да тръгне с тях.

В кадрите на редуващите се детство, младост и старост минава една машина, която свързва всичко, така че то да не може да бъде разплетено. Като откъснати от дървото на живота, няколко кадъра могат да съшият цял късометражен филм.

 

Марианна Георгиева

Димитър Радев

Портал Култура
01.03.2013

Свързани статии

Още от автора