0
1166

Въжеиграчи

AZahariev

Времето на отказите, себеотрицанието и искреността дойде с летните дъждове. Искра  Фидосова се отказа от привилегията си на народен избраник и заедно с това се лиши по собствена воля и искрено от ръководната си роля в своята партия.  В същото време господин Орешарски  каза, че твърдо няма да се откаже от поста си на законно назначен министър-председател.

Излиза, че още въвеждащото ми твърдение  е относително и дори донякъде парадоксално. Защото едните се отказват, докато другите отстояват позициите си  и заздравяват устойчивостта си. Но впечатлението е измамно. Твърдостта на премиера е съпроводена от забележителната и все по-занимателна гъвкавост на неговата чувствителност към трепета в народната душа. Почти всеки ден виждаме одобрени назначения във висшата администрация, а после, мъничко след това, съпреживяваме заедно с назначените тяхното разочарование на отзовани. Театрално разочарование, тъй като същите въобще и не са се надявали да просъществуват дълго на постовете си.

Но защо се прави това с назначенията всъщност? Защо се повтарят отново и отново в рамките на седмици и даже само на дни толкова подобни един на друг „гафове”. Емил Иванов беше последната, най-прясна авантюра на това правителство с търпимостта на хората, излезли на улицата. Човек направо да си помисли, че Орешарски играе на някаква зловеща хазартна игра. Засега Иванов остава. Но докога? Дали ще изкара мандата си?

Крайно време е да разберем, мисля си, че „грешните” стъпки в кадруването на днешната власт не идват от глупост и наивност, както и че не са продиктувани само от ясни зависимости и интереси. Напротив, това са си и прояви на игрова стратегия, която следва внимателно извивките на социално- политическия релеф. Ще кажете, че при тази тектонична активност едно такова картографско поведение е твърде опасно. Не, това може да е и добра техника на оцеляване. В дългосрочен план имам предвид.

Ето какво искам да кажа. Номерът с Делян Пеевски сякаш беше не особено изкусното, но за сметка на това ефикасно  разиграно вземане на проба, което отприщи бента на недоволството наистина, но изненадващо не доведе до вразумяване. Напротив, след пускането на сондата дойде поредицата от номинации и поставяния на постове, която се движеше и продължава да се движи упорито в същата посока. С което безспорно се доказа, че хората на властта никак не се стремят към сближаване с разгневените  и към толкова рекламирания от самите тях, управниците, обществен диалог, а че предпочитат надиграването и играта на нерви. Но пък от друга страна, като изключим за момента Емил Иванов, някои от най-скандалните  назначения бяха ревизирани и отменени.  Методът „проба – грешка”? Не. Чувствителност и чуваемост – в това е симулацията според мен. В това е и пародийната имитация на стила „Борисов”, в канона на който беше заложено, както си спомняме, честото преразглеждане и отменяне на решения при появата на недоволни групи от хора пред Министерския съвет, Народното събрание или на Орлов мост. Само че господин Борисов имаше времето на своя страна, а господин Орешарски е по-притеснен и явно много бърза.

По-близко до ума наистина е едно по-прагматично обяснение, като това, че сегашното правителство иска да минира терена на един следващ и най-вероятно враждебен спрямо неговото наследство кабинет, назначавайки областни управители и други висши чиновници (като началници на комисии и агенции), уволнението на които ще бъде неизбежно. Също толкова неизбежно, колкото и обвиненията в грозна политическа саморазправа и реваншизъм, които ще отнесе това бъдещо правителство. А защо да не е вярно и най-простото – че неизвестността и краткостта на живота карат хваналите сега властта да се възползват от нея спешно и безогледно.

При все това не бива да подценяваме и версията за разиграването на чувствителност към обществените реакции, предизвикани от разпасаното кадруване. Може и да си мислите, че никой не би се хванал на такъв елементарен трик, но за съжаление не е така. Да вземем например информацията от сряда вечерта за тримата депутати от „Коалиция за България”, които са заплашвали Сергей Станишев с напускане на парламентарната група, в случай че Писанчев бъде наложен като директор на ДАНС. А пък преди гласуването на кандидатурата на Емил Иванов групата на социалистите в парламента уж се обяви против този реверанс към ДПС, а после само четирима от левите народни представители гласуваха „против”. Казано простичко, в БСП вече почват леко да дърпат назад, но го правят така, че да бъде забелязано. Да видим дали тримата заплашвали ще изпълнят заканата си. Любопитно ще стане, ако дори само гласувалият против кандидатурата на Писанчев депутат от „Коалиция за България” и въздържалият се негов колега се откажат от парламента.

И Волен Сидеров си получи желаното – комисията, след което даде да се разбере кои са взети на прицел. Изненади при него нямаше. С това БСП започна да изглежда още повече като заложник на ДПС и Атака, но същевременно тази й незавидна участ я показва и в светлината на жертва на обстоятелствата. Естествено, тази меланхолична поза е най-вече за пред собствените симпатизанти. „Ех, какво им дойде до главите на нашите. Но нали са политически отговорни, нали са за диалога, та няма как. Трябва да работят за хората, па макар и с цената на тежки компромиси.” Сигурно на такъв ефект у своите привърженици се надяват в ръководството на социалистическата партия.

Всичко това е свързано с надиграването преди есента. А надиграването ни връща към онова, с което започнах – към оттеглянето на Искра Фидосова. На всички ни е ясно, че колосалното надхитряне между БСП и ГЕРБ на фона на перспективата за скорошни предсрочни избори включва на този етап в себе си изчистване и съответно вътрешно прочистване. Изчистване на образа и отърваване от всичко, което тегли надолу. В тази ожесточена борба за чистота някои падат или слизат от сцената, ако така предпочитате.

Да, депутатите от БСП подкрепиха Писанчев, но въпреки това ми се струва, че в следващите дни ще се говори доста за нарастващо недоволство вътре в парламентарната група и за все повече и все по-силни гласове за еманципиране на БСП от конюнктурните й съюзници. Но пак питам: ще напусне ли някой от социалистите групата според вас?

Не бих искал да останете с впечатлението, че прекалявам с хипотезата, според която в социалистическата партия разиграват пиесата с жертвения агнец на диалогичността и зрялото държавническо поведение, но подозирам, че с напредването на времето в  публичното поведение на тези ще се наблюдава все повече тенденцията към „измиване на ръцете” в легенчето на ДПС и „Атака”. А в ГЕРБ хигиенизацията и „оздравителните” мероприятия ще продължат. Да видим де, бъдещето може и да ме опровергае.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияЗащо нациите
се провалят
Следваща статияТри стихотворения