0
683

25 години, 25 арт алтернативи

„25 авторски арт алтернативи“, Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство, до 6 декември 2015 г.

Sytvorenie
Хепънингът „Сътворението“

„25 авторски арт алтернативи” в Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство, е изложба на сдружение „Изкуство в действие“, проследяваща дейността му през последния четвърт век.

Акции, хепънинги, пърформанси, концерти – показана е част от огромния снимков, видео- и документален архив на изложби и събития, свързани със сдружението. Изложбата проследява индивидуалния принос на отделни негови членове. Включва и актуални произведения – инсталации, живопис и фотография. Представени са културно-образователни програми, които сдружението разработва и които са след основните му дейности от 1994 г. до днес.

На 25 ноември 2015 г. като съпътстваща част от изложбата в кино „Влайкова“ ще се проведе „Вечер на пърформанса“. Ще бъдат представени поредица от пърформанси, както и видеопрожекции и музикални изпълнения.

Историята на сдружението отразява и развитието на публиката, трансформираща се във времето от публика – приятелски кръг, през случаен наблюдател или любопитен зрител до активен участник в процесите.

25_aaa_03
Откриване на изложбата в САМСИ, 22 октомври 2015 г.

Първите прояви, които Орлин Дворянов организира съвместно със свои приятели – музиканти, писатели, архитекти, са на затворено, на закрито, на границата между приятелско забавление и осъзнати артистични опити. По време на следването им се състоят „карнавалите“ на ул. „Гурко“ 64.

„Оформи се групичка – художници и архитекти, започнахме да печелим конкурси, за малко пари, но пък ние нямахме никакви пари, нещата се промениха през 1986 г., когато ни дадоха награда,и после ни накараха да я върнем, за да я дадат на по-подходящ. Така започнахме да се бунтуваме ние двамата – Добрин (Добрин Пейчев) и аз. Бяхме се нарекли Група за динамична естетизация (ДЕ), защото конкурсите бяха за естетизация на градската среда. Използвахме случая, за да правим инсталации, доколкото беше възможно, или акции. Но чак когато ни взеха наградата, направихме всъщност първата доста скандална акция“[1].

На архитектурен конкурс в София изнасят тухла с парче от стълба, прочитат своята концепция „по леко дадаистичен начин“. Журито се разделя наполовина в своето мнение и част от него, предусещащо промените, ги подкрепя.

Mostove na izkustvoto
Група ДЕ по време на акцията„Мостове на изкуството”, 1988 г.

През 1988 г. Добрин Пейчев и Орлин Дворянов провеждат емблематичната акция „Мостове на изкуството“ в София.

„По това време журналистите търсеха подходящите лица на промяната. Имахме приятели сред медиите и така добихме смелост да направим акцията „Мостове на изкуството” в София по Перловската река.“

Акцията включва последователното ситуиране на мобилна метална конструкция, т.нар. „Сито на светлината”. Конструкцията е изградена от оцветени метални ленти и шарнири, които позволяват лесното й трансформиране. Девет варианта на конструкцията развиват темата за намесата в градската среда. Идеята на авторите е не само навлизане в пространството, но и създаване на диалог с публиката, която да се включи активно в процеса на правене. Поканени са много хора, акцията е предвидена за 24 май. Властите се опасяват, че ще бъде свързана с екологията и протестите в Русе, организаторите са разпитвани в шесто управление на МВР, но все пак един месец по-късно акцията се провежда.

През ноември 1989 г. по идея на Георги Тодоров няколко души се обединяват в клуб „Изкуство в действие”. Идеите, които дискутират, са свързани с развитието на съвременното изкуство в България. Официално сдружението е регистрирано през 1990 г. По инициатива на Даниела Ненова, Орлин Дворянов и Добрин Пейчев се свиква учредително събрание, на което освен тях присъстват Димитър Грозданов, Албена Михайлова, Диана Попова, Велико Шербанов, Вяра Грънчарова, Вячеслав Ботев и Александър Пожарлиев. В началото на 1991 г. в сдружението влизат и Венцислав Занков, Климент Атанасов, Александър Райков, Георги Ружев, Николай Иванов, Любомир Велев, Емил Вълев и Ани Хорисян.

През 1990 г. на бул. „Дондуков“ 39, в сградата на СДС, се открива галерията „СИД“ с акция на Даниела Ненова.

Daniela Nenova v galeria SID
Акция на Даниела Ненова в галерия „СИД“, 1990 г.

В настоящата изложба е показан кратък видеоматериал от нейното откриване, както и фотокадри от пърформанса на Антония Дуенде и Бернхард Алерс „Българо-немска рулетка” на тема „Не на въоръжаването“.

B. Alers
Антония Дуенде и Бернхард Алерс, Българо-немска рулетка

Първото телевизионно предаване на Вяра Грънчарова от група „Кукув ден“ започва с участието на Орлин Дворянов. Заснети са общо 14 сесии и въпреки че не се излъчват всички, около една година в националния ефир се дискутират въпросите на авангарда.

Мащабният хепънинг „Сътворението“ продължава 7 дни. Започва в Бирената фабрика с 2-3 пърформанса на ден и продължава в кино „Глобус“. Двете места се свързват посредством видеомост – прожекция на заснетия през деня материал в галерията на СИД на бул. „Дондуков“ 39. За организацията отговарят Орлин Дворянов и Венцислав Занков, събитието има огромен медиен ефект – излизат над 50 публикации, дискутиращи авангарда. Излиза и първият каталог – „на четвъртия ден, в четвъртък“. Каталогът и 14-минутно видео от хепънинга „Сътворението” в Бирената фабрика също са представени в САМСИ.

sytvorenie_2
Хепънингът „Сътворението“

В бившата сграда на КАТ на ул. „Будапеща“ 1, се провежда хепънингът „1 ааа“.

1aaa
Хепънингът „1 ааа“

„Понеже всичко вървеше много трудно в София, с Климент Атанасов се ориентирахме към фестивал „Арт Херo“ в Бургас. В него участваха малко хора – Георги Ружев, Александър Иванов, Александър Райков, имаше общо 5 издания“.

art hero
Фестивалът „Арт Херо“

През 1992 г. Орлин Дворянов работи с Ирена Митова като тандем ИО. Заедно показват пърформанс при откриването на фестивала „Процес-пространство“ в Балчик.

Орлин Дворянов, Борис Сергинов, Габриела Петрова и студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ участват в няколко международни младежки обмена (Германия, Франция, Турция). Представят съвместно с „Шлезише щрасе 27“ пърформанса „Мегаполис – паралелни светове“ по време на програмата „Берлин поздравява София“ (1997 г.). Участват в пърформанси, дирижирани от Бен Патерсън, с които се открива изложбата „Флуксус в Германия 1962-1994“ в София (1998). От събитието е запазен видеоархив, който също е част от настоящата изложба. На него ясно личат реакциите на публиката:

„Обикновено нашите зрители са съвсем млади хора, а в София за първи път видях толкова много хора от други поколения, които очевидно досега не са имали информация за Флуксус. (Изкуството не е паметник, Разговор с Габриеле Кнабщайн, куратор на изложбата „Флуксус в Германия 1962-1994“, в. „Култура“, 1998).

„Липсата на навик за възприемането на подобен тип артсъбития накара част от поканените на официалното откриване на изложбата да изпаднат в недоумение, наблюдавайки трите „кратки опери“ на Бен Патерсън.“ (Дворянов, За Флуксус, Бен Патерсън и другите, в. „Култура“, бр.7, 1998).

flouxus
Откриване на изложба „Флуксус в Германия 1962-1994“, 1998 г.

Проектът „2 ааа” по аналогия на „1 ааа” дава тласък на 14 изложби в различни градове в страната, включващи документация, филми, инсталации.

2aaa
2aaa

Стела Инчовска и Десислава Цонева са от последователите на сдружението, които живеят и работят в чужбина. През 2007 г. Стела Инчовска организира участие на групата във фестивала Arte Vita в Барт, Германия. Международните участия включват фестивали в Острале, Дрезден, „Театър на абсурда” в Букурещ, „Синьо противопоставяне” в Лайпциг, „Бог и земята” в Майнц, Фрайберг.

Инсталацията на Антония Дуенде „Европиния търси отвлечената си сестра Европа”, 2015 документира пърформанса на създадената и превъплътена от авторката Европиния, която в продължение на 11 години търси отвлечената от Зевс Европа. Търси я в музеи, галерии, артфоруми, политически събития…

Evropinia
Антония Дуенде, „Европиния търси отвлечената си сестра Европа“

Не по-маловажна е и преподавателската  дейност в областта на пърформанса. През 1991 г. Орлин Дворянов започва да преподава в СУ „Св. Климент Охридски“ в специалноста „Педагогика на изобразителното изкуство“. Това дава нова насока в развитието на сдружението – основна част от дейността му се превръща в педагогическа. От тогава до днес Орлин Дворянов работи за образоването в областта на съвременното изкуство на поколения млади хора. „Това е потенциалната ни публика”.

Много важна стъпка е включването на дисциплината „Неконвенционални форми“ в специалността „Изобразително изкуство“ (1994 г.), която по-късно се преименува на „Акции и инсталации“ и „Хепънинг и пърформанс“. Орлин Дворянов започва да работи с група ЖЗО (Жест, Звук и Образ) заедно със свои студенти и млади артисти.

Проектът „Такъв какъвто съм” е на студенти от шести и седми випуск. Включва четири изложби: „Моето тяло” в Плевен, „Байпас” в Кюстендил, „Пътуване в съзнанието” в Благоевград, „Реалност и фантазия“ в Казанлък. Обединяващата формула в програмата на тези изложби е да бъдат ориентирани към студентската публика и местната общественост – като зрител и активен участник.

До 2001 г. се провеждат студентски пърформанс-фестивали, които през 2010 г. са възобновени под името „Шах с пешката”. От 2005 г. до 2013 г. се провежда лендарт-симпозиум в Деветаки.

Проектът „Територии – Автори – Концепции” развива във фабрики в Казанлък, Ловеч, Ямбол, Кюстендил и др. идеята за паралелни действия – докато работниците се трудят,  успоредно се извършват пърформативните действия.

SAMSI (1)-10
„Територии – Автори – Концепции“

Колкото и да се е променяло сдружението през годините – като управление, участници, устав, обединителната фигура в него винаги е бил Орлин Дворянов. На неговите ентусиазъм и енергия дължим богатия архив за дейността на „Изкуство в действие“, дарен на Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство, от който е съставена основно настоящата изложба.


[1] Цитатите са от интервю на Надежда Джакова с Орлин Дворянов по повод изложбата в САМСИ.