72
649

Град за завръщане

„Презапис или Другият куфар в Берлин”, Борис Минков, издателство „Жанет-45”, 2013

Prezapis2007 година, една стипендия и три месеца безвремие в Берлин. Но това е само началото, нещо като първи пласт в новата книга „Презапис или Другият куфар в Берлин” на писателя и литературния критик Борис Минков. Върху събитията от 2007 г. постепенно се наслагват още пластове и още истории, които дават рецепта как се опитомява един град.

Както подсказва самото заглавие, Берлин е отправна точка в тази книга. Оттук тръгват много нови истории, които се разклоняват в различни посоки – подобно на кървавочервените нишки на Ариадна. С тази разлика, че нишките тук служат не само за ориентир, но и очертават траекторията и възстановят спомените от едно пребиваване.

Клайстщрасе, Потсдамерщрасе, Магдебургер платц, Йоахимсталер щрасе, Нюрнбергер щрасе, гара Зюдкройц – по тези реални места могат не само да се възстановяват маршрутите, но и да се прескача напред-назад във времето. Така от една разходка по берлинските улици през 2007 с лекота се прехвърляме в началото на ХХ век, когато по същите улици минава Ернст Лудвиг Кирхнер – една от водещите фигури на немския експресионизъм, и виждаме същите улици през неговите очи. Продължаваме две пресечки встрани и се озоваваме в Берлин в началото на 30-те години, когато в търсене на повече свобода тук, заедно с приятеля си, се премества да живее британският писател Кристофър Ишъруд, автор на романа „Сбогом на Берлин”, по който по-късно Боб Фос прави филма „Кабаре”. По същото време наблизо минава и поетесата и драматург Елзе Ласкер-Шулер, а половин век по-късно по берлинските улици с велосипед прехвърча и Дейвид Бауи – по всекидневния маршрут от Хауптщрасе 155 в Шьонеберг до студиото в Ханза на Кьотенер щрасе 38… И още, и още… В тази книга градът е карта, в която се пресичат траекториите на хиляди истории.

„Орбитите, които сега усещам около себе си, са били за известно време орбити на други хора, използваните от други коловози ме водят към други стаи, носят ми нечие чуждо сегашно присъствие някъде другаде”, пише Борис Минков.

Музеи и библиотеки, зоологическа градина и задни дворове, филми и музика, фотоизложби и паркове – координатите са зададени, останалото е лесно – с едно преминаване те се пълнят с герои и съдържание.

Постепенно от анонимността излизат хилядите пристрастени към играта на шах, любителите на домино, обществото на предлагащите квартири, на продавачите и купувачите на коли и на велосипеди на старо в Берлин, съквартирантите, които случаят е събрал.

„Мрежа от протекции на желания, потенциално съществуващи в някакъв буфер още преди всяко артикулиране, преди мисълта за желание. Точки, които просветват и се отдръпват в своята условност като морзовите сигнали: пунктири от мрежата, създаваща моя профил. Това не са моите потребности, това не е моето търсене, не са стаи, коли или колела, това е подвижна и еластична капсула – същинското място на обитаване, моята берлинска стая”, уточнява Минков.

Темите за града и пресичащите се литературни пространства могат да се проследят и в някои от предишните му книги  – в сборника с разкази „Ловци на балади” (1999), в романа „Животът в очакване на портокаловата топка” (2001) или в изследването „Град – междинни полета” (2011). Затова не е изненада, че „Презапис или Другият куфар в Берлин” е на ръба между документалното и фикцията – този роман би свършил също така и добра работа като пътеводител, но може да се чете и като сборник с есета или с разкази, защото някои от тези истории могат да съществуват напълно самостоятелно.

В същото време това е книга, която може непрекъснато да се дописва – към пластовете от 2007 могат да се добавят още истории, защото Берлин е град, от който изглежда  никога не си тръгваш завинаги. Или както пее Марлене Дитрих през 50-те години на миналия век: „Имам още един куфар в Берлин”. И продължението: „Ето защо трябва да се върна следващия път.”

 

На главната страница:Ернст Лудвиг Кирхнер, Бранденбургската врата, 1915, частна колекция, снимка Новата национална галерия