Разговор с Рахел Крафт от дуото 2henning от Люцерн, което ще свири в Пловдив и София на 9 и 11 септември. За чувството за откриваш нови места, за импровизираната музика в Швейцария и баланса между инструментите и електрониката.
Рахел Крафт (глас, клавири, обекти, флейти) и Валерия Цангер (барабани, перкусии, електронни устройства) ще представят музиката на 2henning в Пловдив и в София на 9 и на 11 септември. Групата, която смесва по изключително находчив начин инди-поп структури с откровена фрий импровизация, е в България по покана на фестивала Electric Orpheus (септемврийското му издание ще се проведе традиционно на открито в Парк-лозе „Вила Юстина“ край Пловдив на 9 септември, събота). А два дни по-късно дуото ще открие и есенния сезон на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ в Първо студио на БНР в София. Двете дами са във финалната отсечка по работата върху нов албум, който ще излезе в две части – през ноември 2017 и през февруари 2018 г., като пилотният сингъл носи знаменателното заглавие Game Over.
Какво е чувството да откриваш нови места за музиката си – и в географски, и в метафизичен смисъл?
Чувството винаги е чудесно – да отидеш на някое място, което на познаваш и където публиката има непознат за теб бекграуд – за нас това винаги е много освежаващо. Например, нямам идея как са нещата в България, така че впечатленията ще са – как да кажа – съвсем нови.
Това води към естествения въпрос как мястото влияе на музиката ви?
Нашата музика, звукът ни винаги се съотнасят с мястото. Лично аз предпочитам да свиря на места, които не са изцяло „фиксирани“. Нетипичните места ти дават повече свобода да създадеш нещо ново. Те не са натоварени с толкова история, колкото една концертна зала, която дълго е била използвана със съответната цел. Но пък и историята на дадено място може да бъде вдъхновяваща от друга страна.
Предишният въпрос не беше случаен, защото най-известният ви концертен клип от интернет е заснет на дъното на празен плувен басейн.
Да, да, разбира се. Добър пример. Това беше място с много добър резонанс. Когато имаш възможност да работиш с мястото, то може да ти даде възможности за различни неща. И понякога, когато сцената е прекалено подредена и всичко е ясно поставено, това би могло да ограничи интеракцията между нас двете, а и между групата и публиката. Надявам се, в Пловдив и София да попаднем точно на такива необичайни места, за каквито говоря.
Песните ви имат структури, но това често са именно отворени структури. Доколко ги променяте при всеки следващ концерт?
Разбира се, мелодиите и настроението са един вид зададени, но понеже свирим не само на инструментите си, но и на различни предмети, които на практика не са музикални инструменти, това много променя музиката. Например, ако използвам рог от крава или нещо подобно, или Валерия използва някакви перкусионни обекти, които не са част от барабаните ѝ, това променя песента. Така че, нещата са комбинирани – има фиксирана структура, която обаче винаги можем да променяме.
Нека ви върна малко назад в миналото – как се роди 2henning?
И двете имаме джазово образование, но като че ли днес сме много повече във фрий импровизацията, отколкото в джаза. Свирим заедно от 2008–2009 г. и в началото основно импровизирахме заедно. Първото ни издание, което се казва Mondstein (2012 г.), е резултат точно от тези ни търсения. Но после, през 2014 г., откогато официално се казваме 2henning, решихме да включим повече мелодични структури с поп- и рококраска в песните ни и да съчетаем двата подхода. Звученето на 2henning, каквото е днес, се роди тогава – през 2014 – и продължаваме да експериментираме точно в тази посока.
Какъв е идеалният баланс между обекти, инструменти и електроника във вашата музика?
Да, важно е да се каже, че и двете използваме лууп-устройства и други електронни ефекти и в момента имаме по-богато звучене, като едновременно с това имаме по-малко „неща“ около нас – т.е. „по-малкото е по-голямо“, което също е част от процеса.
Но балоните на сцената, чийто звук използвате, още са аналогови, нали?
Да, балоните винаги са с нас, както и една музикална кутия с перфолента… Както и неща, които понякога намираме на мястото, където свирим – празна бутилка или празна консерва, или нещо подобно… Но понякога включвам и флейти, защото това е и първият ми инструмент – още от детските години.
В Швейцария имате изключително добра школа за импровизирана музика – като започнем от Жак Демиер и Лукас Нигли и стигнем до множеството хора от други страни, развили своите импро-концепции в швейцарски контекст (Кристи Доран, Саадет Тюркьоз и т.н.). Това обаче е предишното поколение. Как изглежда (и звучи) по-младата сцена днес?
За мен специално е малко трудно да се причисля към конкретна сцена в Швейцария, защото доста пътувам през последните години, но ако трябва да опиша импровизираната музика в Швейцария днес, тя е доста разнообразна – разбира се, тя е развита първо от големите майстори като Лукас Нигли, Жак Демиер, Ханс Кох и от тяхното поколение. Те и до ден днешен ни дават много широко вдъхновение. Но новото поколение е може би по-близко до нашия подход – смесването на свободна импровизация и поп-структури. Има много интересни млади музиканти като китариста Мануел Тролер в Люцерн, например. Той също има доста смесен подход – музиката му вече не е джаз, не е дори фрий импровизация. Още не е измислено име за нея. Така че, не сме сами на нашата си сцена.
