В интервю за септемврийския брой на сп. „Култура“ режисьорката Малина Петрова, наблюдавала от най-близо случващото се, разказва за събитията от началото на прехода.
Знакова дата от най-новата ни история ни връща точно 30 години назад към едно събитие, истината за което така си и остава недоразбулена. В нощта на 26 срещу 27 август 1990 г. пламна бившият Партиен дом, днес сграда на Народното събрание. Тези, които бяхме в съзнателните си години тогава, помним гледката, помним и съпътстващите събития: прохождаща демокрация след 45 години комунизъм, едва започнало работата си Седмо велико народно събрание, току-що встъпил в длъжността си първи демократично избран български президент – Желю Желев; отиващо към края си първо правителство на Андрей Луканов и приближаващо второ такова, банкрутирала държава, гладни хора и протести, докато тайно някъде се преразпределят „едни“ пари…
Кой подпали Партийния дом?
„Страхът беше истинският подпалвач. Страхът, че може да се разбере какви са ги вършили и ако жертвите решат да им го върнат, жална им майка! Как да оправдаят убийствата на невинни край Дунава веднага след 9 септември 1944 или изтезанията, загиналите в лагерите, скалъпените политически процеси, насилията, манипулациите, кражбите, финансовите измами и фалшификации, геноцида спрямо собствените си граждани, предаването на националните интереси, оплячкосването на държавата, кражбите в особено големи размери, узаконяването на беззаконията и нарушенията на Конституцията чрез решения на Политбюро?! И накрая, как да бъде извършена подмяната: вместо идеологически монопол – икономически? По какъв друг начин, освен чрез класически инсцениран пожар, в който уж ще изгорят документите.“
Това споделя в интервю за новия брой на сп. „Култура“ режисьорката Малина Петрова, наблюдавала от най-близо случващото се. По същото време тя се рови в партийните архиви заради филма си „Сърцето умира последно“ (за процеса срещу Трайчо Костов), който най-сетне има картбланш да снима. Ще минат обаче години, преди да заснеме и „Приключено по давност“ (2009) за палежа в Партийния дом.
„По сценарий филмът имаше още една важна част, която беше ампутирана, преди да е заснета – споделя в интервюто Малина Петрова. – Финалът беше свързан с подземията на Партийния дом, но не бяхме допуснати да снимаме там, дори след като осъдихме Народното събрание в лицето на тогавашния му председател Георги Пирински, заради смешните и недостойни аргументи, с които ни отказаха достъп – щели сме да блокираме дейността на НС и цялото УБО трябвало да ни пази. Да пази трима души, колкото беше екипът! А докато забраняваха на нас, разрешаваха на едни другарки да се ровят в архивите на Партийния дом и да отделят документи за нуждите на „Позитано“ без надзора на УБО. Знаел ли е г-н председателят? Разбира се, че е знаел. Последната част на филма трябваше да отговори на интересни въпроси като например какво криеха подземните потайности и дали случайно връзките с Москва не минаваха през тях? Щеше да бъде любопитно и стряскащо. Затова не ни пуснаха.“
Поканихме Малина Петрова за пространен разговор, който публикуваме в септемврийския и октомврийския брой на сп. „Култура“. 70-годишнината на режисьорката е само формален повод за него. Малина Петрова е създателка и на филмите „Тетевенска 24“ (за едно от най-страховитите места за изтезание преди 1944 г.), „Заличаване“ (за унищожаването но българското Черноморие), „Реката“ (за хората от двата бряга на Резовската река), „Раздвоено сърце“ (за (не)спасените български евреи), „Децата на Мария-Магдалена“ и „Кристалът на душата“ (за изоставените деца на България) и др.
В интервюто тя разказва не само за събития отпреди 30 години като падането на режима през ноември 1989 г. и синя София от 7 юни 1990 г., но и за филмите си преди и след промяната, за големите Рангел Вълчанов, Христо Христов и Георги Дюлгеров, превърнали се в нейни учители.
„Спомените за 1989/1990 и досега ме изпълват, но не с радост, а с гняв към онези, които мислеха повече за личния си интерес, за власт, за постове, за кариери, за пари, за комбинации, за надхитряне, за чужбина, за кражби, присвояване, забогатяване и заради които народната енергия изтече в канализацията“, коментира Малина Петрова.
Новият брой на сп. „Култура“ излиза в началото на септември.
