0
542

300 години с „Робинзон Крузо”

Световни и български литературно-издателски проекции

Илюстрация на Петър Станимиров към „Животът и приключенията на Робинзон Крузо”, изд. на „Изток-Запад” (2013)

Романът „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо (1660–1731) удобно се настанява в аналите на литературния ХVІІІ в., а по-сетне се превръща в – условно казано – „бестселър на всички времена”. Написана за възрастни, във времето книгата бива подложена на безброй преработки и адаптации, предимно детско-юношески, които и до днес са по-популярни от оригиналния текст. Може да се каже, че почти няма човек по света, който да не свързва своето израстване и даже научаването си да чете с историята на корабокрушенеца, прекарал много години на самотен остров, преживял изключителни премеждия и справил се с невъобразими трудности. Всъщност тихите подвизи на Робинзон по пътя на неговото оцеляване са, от една страна, разтърсващо приключение, а от друга – прекрасен дидактически образец за поведение на подрастващите. Този двойствен контекст превръща „Робинзон Крузо” в неизменна част и от учебните програми по литература, включително в България, още от читанките.           

Биографията и творчеството на Даниел Дефо сякаш задават модела на обвързване с пресата, който ще следва в развитието си масовата книга през следващия ХІХ в., та чак до наши дни. Дълги години Дефо работи като журналист, репортер, редактор; автор е на уводни статии, политически коментари, сензационни дописки; оставя над 250 злободневни публикации, в които изявява дарбата си на разказвач на истории, сатирик и иронист. Последното му осигурява и престой в прочутия лондонски затвор „Ню Гейт” – което от своя страна го зарежда с нови „вкусни” сюжети…

Ако журналистическият занаят не предвещава дълговечна слава за Даниел Дефо, той му осигурява много повече – материал за една безсмъртна творба, известна на света като „Робинзон Крузо”, но чието пълно заглавие е „Животът и необикновените, изумителни приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк”[1].

Световната литература дълго преди Дефо, да не кажем още от древността, е била преизпълнена с разкази и легенди за морски пътешественици, пирати, корабокрушенци, отшелници на необитаеми острови и пр., разпалващи въображението и разтърсващи съзнанието на хиляди читатели. На границата между ХVІІ и ХVІІІ в. английската публика се е наслушала на многобройни истории от моряци, описващи хора, живели на необитаеми острови; те продължават да се разпространяват и през следващите години и векове. Писателят и журналистът Дефо, разбира се, е бил запознат с редица от тях чрез книгите и пресата, но и чрез общуването си с живи участници в подобни авантюри, смесващи истината и измислицата. 

Най-вероятният прототип на героя му е шотландец – помощник-капитанът Алигзандър Селкърк, прекарал по своя воля повече от четири години и четири месеца (1705–1709) на самотния остров Сан Фернандес в Тихия океан. Тъкмо охудожествяването на неговото приключение ще превърне Дефо в литературна знаменитост от планетарен мащаб. Автентичният сюжет има щастлива развръзка. Селкърк е намерен от флотилията на капитан Ууд Роджърс, съобщения за необичайното събитие се появяват в печата и журналистът Дефо вероятно получава първите си сведения оттам. Три години по-късно стават известни записките на капитан Роджърс „Плаване около света” (1712), описващи и самия случай[2]. На свой ред и участвалият в същата мисия капитан Едуард Кук хроникира спасяването на доброволния изгнаник. Малко по-сетне известният публицист и писател Ричард Стийл прави отшелника „герой на деня” с пространния си очерк „Алигзандър Селкърк“ в сп. „Англичанин” (The Englishman, 1712).

Едва тогава Дефо – с безпогрешния си усет за значението на факта в повествованието – се заема да романизира историята. Съществуват предположения, че той лично е познавал Селкърк и е слушал разказите му, но в съответствие с целите си променя името на героя, пренася острова от Тихия в Атлантическия океан, отдалечава действието с около петдесет години назад, увеличава срока на отшелничеството почти седем пъти и развива сюжета на стотици страници. Кратко казано, принципът, който следва Дефо, е, че измислицата е по-достоверна от истината, т.е., че ако отсъстват фактически събития, измислените трябва да бъдат представени за истинни. Което е разковничето за читателския и издателския феномен „Робинзон Крузо”.    

Но популярността не идва незабавно. Чудото се случва подир дълги митарства на ръкописа из кабинетите на разни недалновидни издатели. Книгата е отпечатана едва през пролетта на 1719 г. от Уйлям Тейлър в собствената му печатницата „В кораба”. Фиксирана е дори точната дата на излизането ѝ – 25 април. И резултатът е колкото бърз, толкова и невъобразим – само за три месеца романът претърпява четири издания, разрояват се и пиратските публикации. За да затвърди успеха си – включително и касов!, – Дефо пише втора част, после трета – ала те, както става повечето пъти, нямат щастливата съдба на първата, остават повече като литературно-исторически документи.

* * *

Установено е, че моделът на масовата култура е зададен от книгата; че нейната „масовизация” и комерсиализация се осъществява през първата половина на ХІХ в. чрез подлистниковия и брошурния роман, който „разглобява” повествованието на части, за да го вкара в ограниченото пространство на пресата[3]. Оказва се обаче, че ролята на „Робинзон” в този процес е изпреварваща. „В едно отношение „Робинзон Крузо” заема уникално място в историята на книгоиздаването – пише Джон Уинтърич. – Това е първата творба, издадена на части, въпреки че издаването на части последвало, вместо да предхожда публикуването ѝ. По-малко от шест месеца след като излязла книгата, тя започнала да се печата на отделни откъси в „Ориджинал Лъндън Поуст” или наречен още „Хийткотс Интелиджънс: сборник от последни новости – чужбински и местни”[4] (курс. мой – А. Б.).

„Робинзон Крузо” играе пионерска роля и в издателската реклама и маркетинг, ако си послужим с днешната терминология. Още във въведението, публикувано в първото издание, четем: „Издателят на настоящата история смята, че на света не е имало човек като Робинзон Крузо, чиито собствени приключения да са заслужили в по-голяма степен своето представяне пред обществото и да са били толкова подходящи за отпечатване.”[5] Знаменателен е и краят на въведението: „Според издателя тук е представено едно вярно описание на действителността, тъй като по нищо не си личи разказът да е плод на фантазия; освен това издателят смята, че какъвто и да е случаят, подобни писания постигат целта си, понеже едновременно развличат и поучават…”[6] (курс. мой – А.Б).

Тук трябва да се наблегне, че първите издания на романа не носят името на автора му. Историята е представена от първо лице, сякаш е разказана от самия Робинзон, което прави Дефо „един от най-ранните писатели-призраци”[7], но от друга страна, допринася за успеха на книгата като автентично фактологично четиво – а тъкмо на такива се е доверявал рационалният просвещенски ХVІІІ век. В рекламата на издателя откриваме и друг важен акцент – повествованието е едновременно развлекателно и поучително – принципи, на които се основава масовата художествена и нехудожествена литература.

Уловил печелившата формула, веднага след триумфа на „Робинзон Крузо” Дефо написва още няколко романа. Те отново са „безавторни”, успешни са, но не толкова, колкото историята за островния корабокрушенец. Може би тъкмо това го подтиква в една от тези творби – „Полковник Джак” (1722 г.) – да разкрие отчасти името си, без пряко да го изписва. Въпреки че и тук разказът се води от името на героя, на титулната страница на книгата е посочено, че историята е „написана от автора на „Робинзон Крузо”. За днешния издател това е блърб – кратка реклама, поставяна най-често на предната корица. При блърба името на произведението, което е станало бестселър, често се ползва като марка. Да, емблематичният роман на Дефо вече се е превърнал в марка, а както сочи маркетинговата теория и практика, марката продава.     

През последвалите три века „Робинзон Крузо” завладява света – но както казахме, не толкова с оригиналната си редакция, колкото със стотиците си, ако не и хиляди съкратени и адаптирани варианти, които (въпреки пълното игнориране на авторовата воля!) гарантират непреходността на тази творба в света и на възрастните, и на децата. Пиратстването и подражанията, както споменахме, започват веднага след първото издание, а първата детска адаптация вероятно е немскоезичната на Йоаким Кампе, която датира от 1779 г. и е преведена на много езици. До края на ХІХ в. общото количество на оригиналите, преработките и адаптациите се разраства до близо 700 различни варианта. Сред тях особено популярни през 30-те години на ХІХ в. стават илюстрованите издания, сред които на голямо търсене се радват литографиите на френския художник Жерар Гранвил (1803–1847).

В Америка „Робинзон Крузо” излиза за първи път през 1774 г., но в невъзможно съкратен вид и с размери на книжното тяло колкото карта за игра[8]. В Русия романът е преведен за първи път през 60-те години на ХVІІІ в., но от френски, което било често явление за тамошното разпространение на англоезичната литература. Едва в 40-те години на ХІХ в. се появява и превод от английски език. Що се отнася до детските преработки, ненадминат и „дълговечен” в това отношение остава Корней Чуковски, чийто превод се използва многократно и у нас.

Имало един чловек Робинзон, който живял в Хамбург; той имал трима синове. Най-големий убили на бой; средний умрял от свое непазение.

Най-младий се наричал Робинзон Крузе. – Неговата история е много чюдна. Послушайте да ви я прикажя.

Робинзону Крузе теглило сръдце да пътува. Той бил на 17 години момче, а много малко нечто знаял…[9]

На български език Даниел Дефо е измежду най-превежданите англоезични автори – негови съперници в това отношения са само Шекспир, Чарлс Дикенс, Оскар Уайлд, Конан Дойл, Джонатан Суифт и Джек Лондон[10]. Но в едно отношение той със сигурност ги бие – докато останалите изброени са известни у нас с различен брой произведения, само една творба на Даниел Дефо, „Робинзон Крузо”, има в България близо 70 издания. По всичко изглежда, че друг такъв случай родното книгоиздаване не познава.

И още една важна подробност, засягаща популярността на англоезичните автори у нас. От споменатите писатели единствено Даниел Дефо е превеждан на български език през Възраждането. Нещо повече, измежду най-популярните преводни произведения през този период е тъкмо „Робинзон Крузо”, който, както казахме, е сред най-превежданите и издавани по света книги на всички времена.

Първият български превод на романа е „от гречески език” и е дело на Райно Попович. Завършен е през 1841 г., но не вижда бял свят като печатна книга, явно по финансови причини. Гръцкият текст, както отбелязва Николай Аретов, е пряко свързан с преработката, направена от немския книжовник и педагог Йоаким Кемпе[11].

За първи път у нас романът е отпечатан под заглавие „Чюдесиите на Робенсина Крусо” в превод на Иван Богоров. Излиза всъщност два пъти, най-напред на подлистници в редактирания от самия Богоров „Цариградски вестник” (1848–1849 г.), а като самостоятелна книга през 1849 г. Това е вероятно превод-побългаряване-преработка, без да е ясен точният първоизточник (произведението, както знаем, битува в много варианти)[12].

След десет години се появява вторият печатан превод на романа, от който приведохме цитат по-горе. Озаглавен е „Робинзон. Съкратена приказка за деца. Превод от Й. Груева” (1858) – издаден от И. Г. Трувчев и Христо Г. Данов. Вероятно преводът е от руски език (Н. Аретов), а според Маньо Стоянов – от сръбска преработка. Тук от особена важност са две неща: първо, подзаглавието, в което се уточнява жанрът и предназначението на изданието; второ, книжката съдържа само двайсет и три печатни страници (значително съкращаване в сравнение с познатите адаптации), като главите са назовани „вечер”-и („Първа вечер”, „Втора вечер” и т.н.). Очевидно този обем и едрият шрифт предполагат по-ниско ниво на грамотност у читателската публика.

След още десет години излиза последният възрожденски превод на „Робинзон Крузо”. Озаглавен е „Робинсон на острова си. Приказка твърде нравоучителна. Преведена и издадена от П. Р. Славейков за употребение в училищата” (1868). Този превод е от гръцки източник и стои най-близко до оригинала на Дефо[13] (например повествованието се води от първо лице). Отново е очевидно, че преводачът и издателят на книгата – Петко Славейков – я третира като детско четиво и учебно помагало. Последното се отразява и на някои детайли, свързани с битието на героя на острова.

Съществуват сведения и за други преводи на „Робинзон Крузо” през Възраждането, които обаче са останали непубликувани.

* * *

Популярността на „Робинзон Крузо” през Българското възраждане не може да се сравни с невероятния успех на романа у нас след Освобождението. Статистиката сочи, че са налични около 65 отделни издания, първото от които през 1887 г. (преиздание на Петко-Славейковия превод от 1868 г.), а последното засега – 2016 г. От Освобождението до края на Втората световна война (1944 г.) имаме приблизително 30–32 налични издания[14], включително две брошурни и една драматизация.

Първият следосвобожденски превод на романа е дело на детския писател Стоян М. Попов (Чичо Стоян) и е от руски език. Излиза през 1892 г., без да е обозначено името на автора му[15] и с ясно послание в подзаглавието – „за първоначалните училища”. Преиздаден е още три пъти (1899, 1903, 1909 г.), като в някои от публикациите са поместени необозначени като авторство илюстрации. До края на ХІХ в. се появява и друго детско издание („Робинзон: Книга за прочит за децата”, 1894 г.), превод от немски език, илюстровано с акварелите на Офтердингер.

В началото на ХХ в. (1908, 1909) в Шумен се появяват две издания на „Робинзон Крузо” с чисто учебна насоченост, препубликувани и по-късно. Това потвърждава сериозната дидактична роля, която се е отреждала на книгата. От 1920 г. издаването на романа зачестява (1921, 1923, 1928, 1929, 1930, 1931, 1932, 1933, 1935 – 2 издания, 1937, 1938, 1942, 1943 – 2 издания). Най-популярни през този период са публикуваните преводи на детския поет Стоян Дринов, осъществени от изд. „Хемус” (1921, 1928, 1935, 1943), които са и най-пълни в сравнение с останалите. Първото по авторитет издателство у нас между двете световни войни снабдява „Робинзон Крузо” със 115 черно-бели илюстрации, които са взети от шведско издание на книгата, без да е отбелязан художникът. Само два от преводите на романа обаче са от английски език – отново адаптации, първото от Елисавета Мур (1932, изд. „Т. Ф. Чипев”, превод Р. Русев), и второто, без посочване на първоизточник (1937, „Златна библиотека” № 10). Езиците, от които се превежда книгата, са най-вече руски, френски, немски.    

От 1945 до 1989 г. са регистрирани 23 самостоятелни публикации на „Робинзон Крузо”. Тук прави впечатление силното присъствие на негови издания до 1948 г., т.е. времето преди одържавяването на българското книгоиздаване. Отбелязваме наличието на  цели 10 отделни публикации (1945, 1946 – 3 издания, 1947 – 2 издания, 1948 – 4 издания), един „бум”, който си обясняваме с „преходността” на времето – тогава публикуването на детски книги от частните издателства при засилващата се цензура е сравнително най-безопасно. Сред това многообразие заслужава специално внимание голямоформатното илюстрованото издание от 1947 г. на изд. „Четиво”, което е в превод от френски на Вела Каралийчева и съдържа световноизвестните илюстрации на Жерар Гранвил.

През граничната за книгоиздаването ни 1948 г. се появяват цели 4 издания, само едно от които е на държавното издателство – „Народна младеж”, и което повтаря издание от 1946 г. Преводът е на Вела Каралийчева, под редакцията на Ангел Каралийчев. Не бива да се пропуска и изданието на доайена на българското книгоиздаване „Т. Ф. Чипев” – превод на В. Саръиванов. То обаче повтаря Чипевото издание от 1938 г. През 1948 г. издателство „Знание” осъществява 2 публикации на „Робинзон Крузо”, но съвършено различни. Първата е само 32 страници и е предназначена за деца от първоначалните училища. Преразказът е дело на детския писател Никола Никитов. Второто издание е в превод на Владимир Полянов и се посочва като четвърто издание (първото – 1937 г., поредица „Златна библиотека”, № 10).

През годините 1949–1989-а се появяват общо 13 издания на „Робинзон Крузо”. Бройката не е впечатляваща, но тук трябва да се има предвид отсъствието на конкуренция при държавната форма на книгоиздателско управление. Рекордьор в популяризацията на романа е изд. „Народна младеж” – 12 отделни публикации (първата, 1949 г., е преиздание на превода от френски на В. Каралийчева). Този факт също е обясним, защото до създаването на ДИ „Отечество” монополът върху преводната детско-юношеска литература принадлежи на „Народна младеж”.

Най-много от изданията (7) са по преразказа на романа, дело на руския детски писател Корней Чуковски (1954, 1956, 1961, 1964, 1966, 1969, 1983), в превод на Георги Жечев. С едно изключение (1983 г.) тази най-популярна и в СССР, и у нас адаптация е издадена от „Народна младеж” в илюстровани и неилюстровани варианти, единият от които (1969 г.) съдържа рисунки на Борис Ангелушев. Изданието от 1983 г. е на „Отечество” и е включено в популярната му поредица „Световна класика за деца и юноши”. Освен че е последната за периода интерпретация на романа по К. Чуковски, това издание може да се определи и като едно от най-добрите за този период. При това тиражът е рекорден – 100 000 екземпляра. Знаменателно е също, че общият тираж на седемте издания на „Робинзон Крузо” по адаптацията на Чуковски е близо 220 000 екземпляра.

Особено внимание заслужават и четири други издания на „Робинзон Крузо”, отново дело на „Народна младеж” – 1973, 1976 (допечатка), 1978 и 1980 г. Те са голямоформатни и са ориентирани към по-малките деца. Представена е италианската адаптация на романа, направена от Ф. Аустин, с оригиналните цветни илюстрации на Балтер. Преводът е на Светозар Златаров. Тези публикации бият всички рекорди по тираж на книгата – общо над 350 000 екземпляра.

През 1989 г. за първи път у нас се появява цялостно издание на оригиналния текст на романа – под заглавие „Животът и приключенията Робинзон Крузо”. Преводът е направен от английски (Penguin English Library, 1965) и е дело на Огняна Иванова. Съдържа два послеслова – от оригиналното издание и от известния англицист проф. Татяна Стойчева. Заслугата българският читател, макар и късно, да се запознае пълноценно с творбата, която поставя началото на модерния английски роман, отново е на издателство „Народна младеж”.

* * *             

През годините на прехода (от 1990 г. до днес) изданията на „Робинзон Крузо” у нас са приблизително 20. Казваме приблизително, защото точният им брой не може да бъде установен. Според електронния каталог на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бройката им е 17 (последен запис – 2016 г.), но при внимателно вглеждане в сайтовете на електронните книжарници се вижда, че някои издателства пускат допечатки, които са всъщност преиздания на романа.

Първата нова версия на „Робинзон Крузо” за периода се появява през 1992 г., но е кратичка илюстрована адаптация за най-малките от Бойко Киряков, осъществена от съвсем неизвестното издателство „Едем 21”. Твърде любопитно е следващото издание – 1993 г., на изд. „Диограф”. Обявено е, че то ще излезе в 2 тома, първият от които ще представи оригиналния текст на романа в превод на Огняна Иванова (1 изд., 1989 г. на „Народна младеж”). Този том обаче не е отпечатан, излиза само вторият, който представлява единствената у нас публикация на втората част – „Новите приключения на Робинзон Крузо” (превод Елена Минкова, худ. Борислав Ждребев).

През 1994 г. доизживяващият последните си дни бивш държавен издателски гигант „Младеж” („Народна младеж”) пуска нова публикация на италианската адаптация „Робинзон Крузо” от Ф. Аустин с цветните илюстрации на Балтер. Това е един от отчаяните опити да се спаси от фалит угасващото издателство. През 1996 г. „Фама” пуска нова българска илюстрована адаптация на книгата, дело на Христо Колев (серия „Световна класика за деца”). Следват преиздания на две от адаптациите на К. Чуковски (1997, 1998), осъществени от „Пан” и „Емас”. Не закъсняват и преизданията на Стоян-Дриновия превод от френски („Хермес”, 1999) и преводът на Вела Каралийчева („Бриз”, 2000 и 2010).

Знаменателна за най-новата българска история на „Робинзон Крузо” е 2001 г., в която излизат цели три негови издания. Пловдивското издателство „Страница” пуска кратичка адаптация на романа в учебната си поредица „64 страници”, под редакцията на Младен Влашки. Тук сбито е преразказана книгата и са включени доста съпътстващи (критически и литературоведски) текстове, подпомагащи университетското обучение. Другите две публикации са на превода на Огняна Иванова (изд. „Ариадна”, първа публикация „Нар. младеж” – 1989 г.) и на един нов илюстрован превод (Деница Райкова), направен от английска адаптация (изд. „Дамян Яков”).

През 2006 и 2007 г. преводът на Стоян Дринов е подновен за пореден път. Публикуват го издателствата „Скорпио” („Библиотека на ученика”) и „Труд” (поредица „Златни детски книги”). Изданието на „Труд” е „вторично” преразказано от Станко Нацев, а за отбелязване е, че „Скорпио” включва редица съпътстващи биографични и критически текстове (предговор от П. Пешев, статии от Ф. Шилер, В. Улф, В. Шкловски, Г. Георгиева, библиография от Т. Велева). През 2007 г. за трети път излиза и преводът на Огняна Иванова (изд. „Стигмати”), а през 2009 г. изд. „Хермес” публикува нов превод (Маргарита Дограмаджян) в поредицата си „Златно перо: Детско-юношеска класика”, който е преиздаден през 2013 г.

Специално отбелязване заслужава обаче издаденият през 2013 г. луксозен том „Животът и приключенията на Робинзон Крузо” (изд. „Изток-Запад”, колекция „Върхове”, превод Огняна Иванова), който е с твърди корици, обложка и оригинални илюстрации на Петър Станимиров. Това представително издание засега е последната у нас пълна публикация на оригиналния текст на Даниел Дефо.

Към настоящия момент на българския книжен пазар циркулират издания на „Робинзон Крузо” на „Хермес”, „Изток-Запад”, „Скорпио”, „Дамян Яков”, „Труд”, „Емас” и „Арт Етърнал Дистрибушън”. Последното е публикувано през 2015 г., без да е ясно кой е преводачът му и откъде е преводът. На антикварния ни и „секънд хенд” пазар обаче количеството е далеч по-голямо – над 20 различни публикации на книгата, включително и такива отпреди 1944 г. Преобладават, разбира се, детските версии, каквато е практиката по целия свят.

* * *

Едва ли Даниел Дефо е могъл да допусне, че романът му ще се превърне в прецедент за историята на литературата, книжовността и медиите. Естествено, първа посмъртна почит му отдават англичаните още през ХVІІІ век. Скромният надпис, поставен първоначално на гроба на писателя, звучи многозначително: „ДАНИЕЛ ДЕФО, автор на „Робинзон Крузо”, умрял на 24 април 1731 година на 70 години”. През 1870 г., когато текстът върху плочата вече се е изтрил, с национална подписка на същото място е въздигнат нов внушителен мраморен обелиск, в чиято основа отново четем: „Авторът на Робинзон Крузо”[16]. През изтеклите вече три века шедьовърът на Дефо преминава през многобройни и неподозирани метаморфози. Обемистият просвещенски роман се превръща в своеобразен хипотекст (по Жерар Женет[17]), който поражда невъобразимо количество хипертекстове, а от своя страна някои от тях отново играят ролята на хипотекстове, за да родят нови и нови хипертекстове. Без да е забравен, литературният първообраз днес е глобално мултимедийно мултиплициран както в художествени версии за различни възрасти, така и в комикси, игрални филми, анимации, радио и телевизионни сериали, компютърни игри, театрални и музикални произведения и други кросмедийни аудиовизуални интерпретации. В своите превъплъщения романът е неизменна част от света на порасналите, но мястото му в живота на подрастващите е феноменално – и едва ли ще бъде някога иззето от друг литературен шедьовър.                 

–––––––––––––––––

[1] Но това не е цялото име на романа, продължението, оформено с по-дребен шрифт, гласи: „прекарал двайсет и осем години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от самия него”. Пълното заглавие е взето от изданието: Дефо, Даниел. Животът и приключенията на Робинзон Крузо. Преведе от английски Огняна Иванова. С., 1989.
[2] Жул Верн описва историята в своята книга „Великите мореплаватели на ХVІІІ век” (Les grands navigateurs du XVIII siecle, 1880), публикувана на български език през 1966 г. от варненското издателство „Г. Бакалов”.
[3] Вж. Бенбасат, Алберт. Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване. С., 2011.
[4] Уинтърич, Джон. Необикновени приключения на бележити книги. С., 1981, с. 39.
[5] Дефо, Даниел. Животът и приключенията на Робинзон Крузо. Преведе от английски Огняна Иванова. С.,1989, с. 6.
[6] Пак там.
[7] Уинтърич, Джон. Цит съч, с. 34.
[8] Уинтърич, Джон. Цит. съч., с. 44.
[9] Робинзон. Съкратена приказка за деца. Превод от Й. Груева. Белград, 1858.
[10] Вж. Трендафилов, Владимир. Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България. С., 2015, с. 25.
[11] Вж. Аретов, Николай. Преводната белетристика от първата половина на ХІХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. С., 1990, с. 106. 
[12] Пак там, с. 112.
[13] Пак там, с. 115.
[14] Бройката не може съвсем точно да се установи, тъй като има известни разминавания между Книгописа на НБКМ и електронния каталог на НБКМ. Вж. Български книги 1878–1944. Библиографски указател. Т. 2 (Г – З). С.,  1978, с. 206-207; <http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DIRE&id=0936092384524608&dfr=1&ppg=10&sid=1>.
[15] Робинзон Крузое. За ученици в първоначалните училища. С., Сп. „Звездица”, 1892. 62 с.
[16] Вж. Алексеев, М. П. Даниэл Дефо и его роман „Робинзон Крузо”. – В: Дефо, Даниэль. Робинзон Крузо. М-Л., 1959, с. 286.
[17] Вж. Genette, Gérard. Palimpsests: Literature in the second degree‎. University of Nebraska Press, 1997.