0
3424

33 стихотворения от Иван Цанев

Не е нужно друго заглавие за код, вход, определяне. Това, че я има книгата със стихове на един от най-големите ни съвременни, живи поети, казва достатъчно за начало.

„33 стихотворения”, Иван Цанев, ИК „Жанет 45”, 2015 г., оформление Иво Рафаилов

big-cover_Ivan_TzanevЛитературните историци могат да проследят тук собствения литературно-исторически проект на Иван Цанев. Едно движение през годините, но не линейно, не „от – до”, а движение вътрешно, понякога кръгово, понякога с връщания, или пък центрирано в „сега”. Движение във формата, мисълта,  движение, обозначаващо важността на повторенията, на надграждането, на препрочитането. По-същественото е обаче, че в „33 стихотворения” може да се усети, види, разбере многообразието в тази поезия, сложната лирическа рефлексия върху външното, върху вътрешното аз, непрестанното общуване – ту метафорично, ту асоциативно, ту пряко, директно, бих казала, със света, с другостта, със себе си.

В книгата присъстват както лирически миниатюри, на които Иван Цанев е майстор, като „Водопад”, така и творби, в които водещ е библейският мотив, който не е основа за лесно внушение, а ключ за ново познание („Три гълъба”). Поезия, в която е въплътена една цяла философия на живота, в която човекът е придобил опит, но се съмнява, в която знанието не е интелектуална украса, не е дори бреме, не, то съдържа мъдростта на зрелия и любопитството на младия, то е възможност за общуване с другите.

„По-малко говори….” в този лирически свят не е позив за смълчаване, или поне не само, това е разбиране за значимостта на думите, тяхната стойност е съизмерима на истината, в тях и чрез тях човешкото битие придобива плът, дава възможност да бъде разбирано.

С тази своя книга Иван Цанев дава и възможност на своите стихове „да се поклонят на непрежалимата Малина Томова”.

 

Роденият поет

Ако се бе родил в мравуняк, би живял
Щастливо като в рай за глухонеми –
Кой би посегнал там заслужения дял
От общата вглъбена тишина да му отнеме?
Не е той мравка и за друго е роден,
Но сред гъмжилото от книжници и фарисеи
Ще го ограбват и убиват ден по ден
И ще му пречат нивата словесна да засее.
Ще сквернословят зад гърба му в хор,
С пиянско грачене среднощ ще го измъчват,
а сутрин доноси ще чуруликат на ухо
за него словоблудците от кръчмата.
Той мълком ще преглъща злобните сълзи –
неотмъстен ще се прибира вкъщи,
защото заговори ли на техния език,
ще се погуби, няма да е вече същият!
Поеме ли греха да грачи с тях докрай,
подсъдно би живял до някой черен петък,
когато глухонемите от мравешкия рай
ще проговорят и ще му поискат сметка.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияBernays Propaganda: отвъд клишетата и утопията
Следваща статияУкраинските олигарси след Майдана