0
1122

Александър, който свири в метрото на Копенхаген

Alexander_Kyd
Alexander Kyd @ Forum Station (Копенхаген). Фотограф Мартина Скробанска

Под името Alexander Kyd е подвизава Александър Василков от „Дружба” – интересен млад музикант, чийто втори албум е записан в метрото на Копенхаген. На 15 май той ще свири в Чешкия център в рамките на „Аларма Пънк Джаз”.

Alexander Kyd или Александър Василков от „Дружба” е изключително интересен млад музикант, автор на два албума за акустична китара – Western Plans (2011) и Live At Forum Station (2014), записани и издадени в Дания, където доскоро живееше и самият той. Сигурно е трудно да си представите музика, която звучи в най-добрите традиции на композиторите минималисти, с щипка филмов оттенък, нещо като Рене Обри, но с една по-голяма тревожност и вътрешно напрежение, музика на моменти тиха и медитативна, която живееше за няколко години, посредством автора си… в копенхагенското метро. Там е записван и вторият албум на Alexander Kyd – на станцията „Форум” – на два канала: единия, записващ китарата, а втория – разговорите и шумовете в метрото: същинска радиопиеса. Александър Василков има цяла торба с истории от метрото, които да разкаже. Като тази за гренландския алкохолик на социални помощи, който веднъж толкова се впечатлил от музиката му, че започнал да пребърква празните си джобове и като не намерил монети или банкноти, които да пусне, оставил гренландска пощенска марка.

Александър е участвал вече веднъж на „Аларма Пънк Джаз” – в бар „Кода” преди две години. А концертът му на 15 май от 21 часа в обновения Чешки център е заедно с мюнхенско-софийското трио Rosenquarzexpress, той е и българската премиера на албума Live At Forum Station.

Да започнем с това, че не е много често срещано човек да свири авторска и задълбочена музика по улиците или в метрото. Поне по нашите ширини… Ти как избра тази форма на представяне на творчеството си?

Не, и на тамошните ширини също по-рядко се среща, поне в Копенхаген, аз съм споменавал и преди, че там уличните артисти са най-често акордеонисти, жонгльори. Българин с акустична китара, който свири изцяло авторска, композиторска музика, не се е случвало май преди аз да отида.

Веднъж каза, че сред слушателите ти има множество интересни персонажи, в това число и безработни гренландски инуити на социални помощи…

Ами да, всякакви хора се заслушват, остават, слушат, пляскат ми и т.н. В това число и местните бездомници. През последните 3 години от март 2011 до март 2014 г. аз живях там и се скъсах от свирене като уличен музикант. Заминах за Копенхаген, за да уча, но бях предвидил да свиря там като уличен музикант с идеята, че да си уличен музикант означава, че си се отдал тотално на това, с което си се захванал. Свиренето на улицата определено е някакъв етап, през който съм решил, че трябва да премина и искам да премина.

А преминал ли си вече, или още преминаваш?

Толкова много ми харесва, че не мисля, че някога ще спра да го правя. Не ме интересува дали някога ще стана супер известен или не, но никога няма да спра да свиря на улицата.

Улицата къде се намира? Или са повече улици? Или свириш само в метрото?

Всъщност от един момент нататък установих, че копенхагенското метро и по-конкретно две-три определени станции са най-най-най-перфектното място за свирене от гледна точка на акустика, не прекалено голям трафик на хора, които да ти пречат и да те разсейват и т.н. И постепенно уличното свирене, т.е. тротоарното на открито, доста бързо отпадна и се фокусирах върху метрото, защото там никой не свири. По принцип не е и разрешено. Обаче от гледна точка на музиканта, от гледна точка на свирещия, там е перфектно.

Разрешително има ли как да си извадиш?

Няколко пъти бях изгонен от контрольорите и веднъж един от тях ми каза, че не е лоша идея да отида до централния офис на копенхагенското метро и да питам дали случайно не е възможно да ми бъде издаден някакъв документ, на който да пише: На тоя човек му е позволено да вдига шум тук. И аз отидох и имах уникалния късмет да попадна на една страхотна жена в отдел „Обслужване на клиенти”, която каза Окей, ето ти този документ, на който пише кой си и т.н. Имаше 3-4 условия, на които трябваше да отговарям, и там пишеше в кои дни и часови пояси мога да ходя на тази конкретна станция и да свиря.

Тази конкретна станция е „Форум”, където е записан втория ти албум, предполагам?

„Форум” най-вече. С времето „Форум” ми стана най-любимото място за свирене. Още две-три станции бих могъл да спомена, които се отличават с добра акустика, но нещо друго там не ми е харесало, че да ми станат съвсем любими. Станцията Christianshavn, която се намира в Кристияния… Vanlose, която е по-крайна станция на метрото, но е близо до мястото, където живеех в Копенхаген. Но там пък има прекалено много румънски акордеонисти, с чиято конкуренция не можах да се преборя. И затова си избрах станция, която да си е лично моя.

Когато се срещнахме преди две години, ти свири на едно от изданията на „Аларма Пънк Джаз”. Тогава беше в клуб, но сега спомена, че търсиш по-скоро тип места, където музиката, а не пиенето и разговорите са основен фокус. Затова и концертът ти сега ще е в Чешкия център. На улицата в София обаче свирил ли си? Или в метрото?

Един-единствен път се престраших да свиря на Паметника на съветската армия. По тъмно. Отидох, свирих половин час в компанията на един мой приятел, който да ми пази страх, и изкарах нещо от порядъка на 2 лв и 30 ст. Това беше преди около година и половина-две. В интерес на истината, искам да го направя и в София, но търся подходящо място като акустика. Трябва да е някой подлез, примерно. На открито не мисля, че ще стане, от гледна точка на звученето, което е много важно за мен. Аз не съм там, за да предизвиквам даване на милостиня, аз съм там, за да свиря на китара, и то качествено.

На какво се стараеш да не приличаш с музиката си?

На шаблонните китарни групи, които нищо не творят и имам чувството, че свирят само някакви рециклирани музики и не допринасят с нищо за развитието на музиката. Аз мисля, че при всички положения, когато започваш да твориш, ти сядаш на раменете на тези, които са творили преди теб. Но ако успееш да допринесеш с нещо ново, тогава и ти си творец. Иначе не си.

На чии рамене си седнал ти?

Освен на тези на учителя ми по китара г-н Павел Павлов от Културния дом в „Дружба”, мога да спомена като най-голямо влияние и музиката на Филип Глас. Почти е клиширано, но тук мога да добавя и Енио Мориконе. Аз не знам що за човек трябва да си, за да не те трогне музиката на Мориконе. От китарните групи Radiohead са ми любими, следя ги, ходил съм им по концерти, но други ми е много трудно да назова. Може би Sigur Ros и Arcade Fire – ето, те не са шаблонни групи, успели са много добре да избягат от шаблона и правят стойностна музика, но на фона на масовката такива групи са по-скоро изключение.

Тези влияния ги усещам и аз на ниво атмосфера и настроение при тебе. А кое в музиката – жанр, течение, изпълнител – няма никаква пресечна точка с твоята музика, но много харесваш?

Големите джазмени като Чарлс Мингъс и Чарли Паркър, Майлс Дейвис и всички титани на американския джаз, с които българин с акустична китара няма как да бъде поставен в едно и също изречение. Но няма как да не се прекланям пред тях. И да, те са някъде там горе.

Напуснал си окончателно Дания, но не си се закотвил тук. Спомена Далечния Изток…

Нищо конкретно няма за момента. Видях скандинавския север и сега искам нещо коренно различно. Може би Дания не беше достатъчно различна от България. Да, има си разлика между скандинавските страни и Балканите, но все пак са Европа и приликите са повече от разликите. А на мен ми се ходи на някое тотално далечно и екзотично място, където да не съм в свои води – Китай, Корея, Япония, Виетнам…

Е, там интересна струнна музика бол…

Не знам много за азиатската струнна музика, но мисля, че най-добрият начин да се запозная с нея, е като отида там. Само че за там предполагам, че ще замина като учител по английски или по китара, а не като уличен музикант. Дори да се престраша да изляза с китара на някоя улица в Сеул, ако не се получи, връщането ще е по-трудно отколкото от Копенхаген.