0
828

3oto – три опорни точки в джаза

3oto

3oto е едновременно името на джаз формация, съставена от трима български музиканти, и името на техния първи албум.

Спонтанно събрали се, в състава на този бутиков джаз проект влизат барабанистът Венко Поромански, пианистът Калин Жечев и китаристът Ясен Василев. Венко го познаваме от култовата в миналото поп-фюжън банда „Те“, а напоследък е зад барабаните на супер-групата „Формацията“. Калин свири в „Манго Дуенде“ и в „Дел Падре“, а Ясен е познат още от кънтри формацията Lilly of the West. 3oto, в транскрипция Триото, е проект, създаден за да удовлетвори още от музикантските търсения и на тримата, и в него те намират пристан за общите си музикантски копнежи и поле за експерименти на всякакви свободни идеи. Факт е вече и първият им албум, който носи като любимо отроче името на своя родител и в десет композиции – дори по кратките, но провокативни заглавия – ще познаете, че този проект е не просто поредната банда, в която музиканти се събират ей така, да посвирят заедно, а е форма, създадена с определена концепция, надхвърляща общоприетите рамки и масовия вкус. Ако искате да определите стилистиката им, ще е трудно, защото наистина 3oto е зона, в която експериментите и новаторството са на почит и уважение, и в албума им може да чуете неща, които ще ви изненадат, ще ви дадат нова перспектива към музиката и ще накарат сетивата ви да изпитат истинско задоволство.

Как се събрахте заедно?

Калин: Събрахме се по идея на Венко. Свирейки заедно в джаз формация „София“, един ден забелязахме колко леко и приятно ни върви импровизирането, свиренето на нови неща, изследването на нови за нас пространства. Той слуша доста модерни тенденции в импровизационната музика, успя да ни провокира да започнем да мислим в тази посока и да пишем композиции, които впоследствие станаха и основа за албума.

След проекти с повече поп звучене като „Те“ и „Формацията“, е малко изненадващо, че ти, Венко, имаш пиетет към джаз музиката.

Венко: Това е шизофренията на съвременния музикант. Аз открай време съм голям фен на джаза и имам огромна колекция от този стил музика. Свирил съм много джаз като студент. Пак като студент спечелих конкурс за барабанист на Биг Бенда на Българското национално радио. Там освен джаз свирех и всякакви други стилове. Съвременният музикант е не точно хамелеон, но трябва да владее много неща, които да може да прилага според възникващата ситуация, и да бъде полезен. В наши дни е трудно да се определи дали един музикант е джаз, поп, рок. Това важи в пълна сила за нас тримата. Ние сме музиканти, които свирят собствената си музика в това трио. Може да се каже, че тя е джаз, защото е импровизационна музика в една голяма част. Обаче в нея има и доста суинг, и рок,и етно влияния.

Калин, ти за себе си кога откри джаз стилистиката?

Калин: Някъде през 2001 г. Стана благодарение на моя другар Страхил Гайдарски, който тогава свиреше и слушаше джаз, а той ми беше съученик в Техникума по фина механика и оптика. Видях го веднъж на сцената в една джаз група и много се впечатлих. Така тръгна едно познанство между мен и джаз музиката. Страхил откри за мен много неща. Аз като цяло винаги съм обичал импровизацията сама по себе си.

Защо точно трима музиканти в този проект?

Венко: Защото трима души са като три опорни точки, които са минимумът за баланс в природата. Освен това, много е справедливо някак си всичко да се дели на три, много хармонично ми изглежда на мен. Триото е изключително гъвкава форма, която търпи различни промени. Трима души много лесно могат да се организират и музикално, и битово, и за репетиции, и за интервюта и т.н. Всеки разбира другия много лесно и бързо. Няма нужда от чак такава организираност в музикално отношение, защото в случая говорим по-скоро за импровизационна вълна, отколкото за организирана музика. Това му е хубавото на джаза, че може да търпи всякакви форми – от биг бендове и симфонични оркестри до сам човек.

Наблюдавам една тенденция в съвременната музика – масовото навлизане на дигиталния звук, на възможностите, които дават технологиите. Забелязах как по време на концерта за представянето на албума ви Калин доста често посягаше към пулт, прикачен към пианото му. Необходимо ли е в съвременната музика да се намесват толкова техниката и технологиите, за да може да се изрази идеята на един музикант?

Калин: Не е задъжително, както има много примери за абсолютно адекватни решения, дори и при мен. Но след като техниката и технологията вече предлагат тези удобства, защо не. Това дава една абсолютно огромна, да не кажа безкрайна свобода, която има своите капани, но пък и носи със себе си изключителна изразност. Аз съм благодарен на Венко, че ме провокира да навляза в тази за мен лично още неосъзната територия. Да вземем за пример един Джейкъб Колиър, който е едва на 21-22 години. Той сам прави цяла банда на сцената, благодарение на новите технологии.

Това е ясно, но как да се запази автентичният звук в цялата тази дигитална среда?

Венко: Музиката трябва „да диша“ и човек трябва да внимава да не попадне в подчинение на технологиите, на играчките. Защото и при ударните инструменти има безобразно много технологии и играчки с интересни зруци. Хората смятат, че това е нещо оригинално, но първо е музиката, а после е облеклото – звукът, и как точно ще се направи като честоти и тембри. Това за мен е най-важното – първо да са идеите и после да е начинът, по който да бъдат изпълнени.

Как ви хрумна идеята да се колаборирате с бийтбоксера Скилър за някои от композициите в албума?

Венко: На мен ми хрумна тази идея. Бийтбоксът е нещо много съвременно, а нашата концепция е да правим днешни неща, такива, които сега преживяваме, и по някакъв начин да отразяваме днешната звукова и емоционална среда. Скилър беше подходящ точно за добиването на съвременна звучност. Двамата с Ясен са приятели и много лесно направихме връзката. Диалогът между бийтбокса и барабаните беше много интересен. Това е различен начин на мислене и на интерпретиране на музикалната идея. Едното е чрез ловкост на артикулация на устата. Другото е координацията при ударните инструменти. При ударните има доста полезни и безполезни неща, които човек учи, докато при бийтбокса всичко е по-спонтанно, защото от мозъка идеята директно излиза към микрофона през устата. И ни беше изключително любопитно и провокиращо това.

Звуците, които той извлича от самия себе си, са невероятни, на моменти извънземни. Подозирахте ли, че той може да ви отведе в такава свръхчовешка орбита?

Венко: Не (смее се). Бях го слушал, но съвсем друго се оказа да правим някакви неща заедно. Действително се получаваха умопомрачаващи ситуации в музикално отношение. Той взима участие и в други джазови и експериментални проекти, така че за него това не е първи опит по рода си.

Как се сработихте в студиото със Скилър?

Калин: Бяхме му дали да чуе композициите преди да влезе в студиото. За едната от тях дори не съм сигурен, че я беше чул.

Венко: Беше напълно спонтанно и импровизирано. Той пристигна от друг континент, влезе веднага в атмосферата в студиото и записа един куп неща, които ние после трябваше дълго да слушаме, за да изберем кои да останат.

Калин: Но реално не сме изрязали много от тях. Общо взето сме запазили спонтанността, която се получи там. Виждайки как той се инкорпорира при нас, а и наблюдавайки го в други импровизационни проекти, в които участва, си мислим, че дори джазът може да се окаже по-широка сфера на приложение на бийтбокса.

Освен Скилър, други гости имате ли в албума?

Венко: В първата пиеса свири Димитър Бакърджиев – тенор саксофон. Имахме нужда от още един солист в това парче, за да обогати смисъла на пиесата. Мисля, че доста добре се вписа и той, и сме му благодарни. Така че това са – Димитър Бакърджиев със саксофон в Saki и Скилър във Venko`s Five и в Zulu.

Кога започнахте да създавате албума?

Венко: Може би преди две години споделих на Калин, че можем да опитаме да направим албум и да видим какво и дали би се получило. То не беше, разбира се, спешно и не трябваше непременно да се случи в някакви срокове. Искахме да узрее достатъчно, за да го отпечатаме. Това, което се получи, ни хареса.

Коя беше първата композиция, от която започнахте?

Калин: От композициите на Ясен беше Saki. От моите – Venko’s Five. Тя е свързана с музикални термини, защото интервалът, на който свиря аз, е квинта, което означава разстоянието между пет тона, и оттам идва заглавието „Петте на Венко“.

Венко: Като се събрахме, имаше купища идеи, които се подхвърляха, и жонглирахме с тях. Виждахме кое може да се развие, кое си струва да експлоатираме и кое не. Много време мина, откакто тези идеи се появиха, докато започнаха да се изчистват, да добиват някаква по-цялостна структура, да заприличват на композиции, в които има пространство за импровизация, за смяна на настроения и усещания. Беше време, в което не свирехме непременно заедно, а всеки от нас си мислеше върху това как нещата да станат по-чисти.

По време на промоцията на диска от Калин разбрахме, че всяка пиеса си има кратка история. Разкажете ни ги.

Калин: За написването на последната – Panorama Window, се вдъхнових от панорамния покрив на колата си, нещо съвсем тривиално. Дано някой не е очаквал нещо твърде философско да стои зад това.

Венко: Първата – Saki, е кръстена на една много пакостлива маймунка. Всъщност това е едно парче, което идва от чистите идеи на електрофюжъна, с много енергичен бийт, с изключително интересна разделителна полиритмична част между солата и с прекрасното соло на саксофон на Митко Бакърджиев.

Следващата пиеса – Flam, идва от корена на думата фламенко. Флем на езика на барабаните означава форшлаг – един рудимент, който се упражнява от барабанистите. Това парче също е на Ясен и е подчертано акустично, с шантави размери и шантави моменти.

Калин: Minkosh отново е на Ясен. Като звучене е най-акустичното от всички парчета, в стил латино. Написано е отдавна, но му вдъхнахме нов живот благодарение на Венко, който отново ни провокира да експериментираме със звука – да не е напълно акустично, пък да видим какво ще стане без бас.

Венко: Naïv е много спокойна акустична балада, която изразява неща, случващи се вътре в човек. Дълбоко лична е.

Калин: И пак има испанска нотка вътре. А Smeagol е кръстена на героя на Толкин от „Властелинът на пръстените“. Пиесата е много дуалистична и двупосочна, като характера на Смийгъл. Има романтична нотка. Това е още един завой на Ясен към фюжъна.

Венко: Тази дуалистичност на характера на героя без да искаме сме я уцелили, защото към средата на парчето засвирваме в паралелна ритмика – появява се друг ритъм, който създава усещане за паралелна реалност. А Zulu е бавна балада, с една маримба, която носи връзката с африканските влияния. Груувът между барабаните и бийтбокса тук се получи доста изненадващо красиво.

Сега, когато дискът 3oto вече е факт, какво на практика се случва с него?

Венко: Всички, които желаят могат да го открият във верига книжарници „Сиела” из цялата страна. Също в интернет в CDBaby, в Amazon, Spotify, iTunes – във всички тези платформи за продажба на музика.

Калин: И на нашите участия.

За кога планирате следващите концерти?

Венко: Чакаме потвърждение от няколко международни фестивала. Според мен най-добрата перспектива за тази група би било свиренето на международни джаз фестивали, въобще всякакви фестивали. Те вече не са и толкова джазови, защото дори и в Монтрьо канят вече поп артисти, за да могат да привлекат повече публика.

Имате ли усещане, че през последните години хората започнаха малко повече да слушат джаз? Сякаш се оформя тенденция джазът да се схваща като нещо престижно за слушане.

Венко: Много ми се иска да вярвам, че е така, защото не може всичко да е ширпотреба и да е масово като ресторант за бързо хранене. Трябва да има и други места, където хората да могат малко по-дълбоко да надникнат един в друг и в себе си, а не всичко да е на бързо, да е пластмасово, да е изкуствено, бързо да се забравя. Но не мога да кажа каква част от публиката на джаз свиренията е там заради самата музика и каква част от присъстващите са отишли само за да покажат, че са сред другите интелектуалци. Но нашата мисия като музиканти е да разкажем по емоционален начин една история на едни хора, които Майлс Дейвис нарича „цивилни“, т.е. хора, които не са музиканти. А пък и аз съм слушал много по-адекватни оценки за музика от немузиканти, отколкото от музиканти. Защото немузикантите някак по-интуитивно възприемат чутото и по-интуитивно реагират на него.

Калин: В България се завърнаха много джаз музиканти, които са учили навън. Качват сериозно нивото. Хората ги забелязват и оттам нататък нещата тръгват лека по лека.

Потопили сте се надълбоко в музиката, но навярно имате интереси и извън нея, и то такива, които вероятно рефлектират и върху музикалните ви идеи?

Калин: Аз обичам да пътувам. Когато имам готовност, много обичам да ходя и по планините. Напоследък нямам много време, но иначе много харесвам да правя преходи. Родителите ми са все пак алпинисти, макар и непрофесионални.

Венко: Аз напоследък обичам да чета книги, свързани с източните философии, с различни практики – дихателни и неща, които помагат на човек да остане спокоен, концентриран и в мир със себе си. Те са безкрайно много, въпросът е човек и да ги практикува. Има механизми, по които те се овладяват. От шест-седем години е интересът ми към тази материя.

Калин: Яската пък обича да чете политическа и философска литература.