Начало Филми Премиери Рецепта срещу рутината
Премиери

Рецепта срещу рутината

Екатерина Лимончева
29.04.2015
Hector and the Search for Happiness4
„Хектор и търсенето на щастието”

Героите на „Хектор и търсенето на щастието”(реж. Питър Челсъм) са щастливи по своему, а липсата (на нещо или някого) ги уеднаквява в нещастието.

Толстой не е прав с онова за приликите между щастливите и разликите между нещастните семейства. Или поне що се отнася до човека като отделна социална единица. Така се оказва според научното изследване на един психиатър от „Хектор и търсенето на щастието” (реж. Питър Челсъм). Героите на филма са щастливи по своему, а липсата (на нещо или някого) ги уеднаквява в нещастието. Друг е въпросът какво всъщност е щастие и как един човек е склонен да се самоопредели като щастлив според индивидуалните критерии на своя житейски опит… Изхождайки от простата клинична констатация, че не успява да направи пациентите си щастливи, главният персонаж на филма предприема пътешествие в търсене на критериите за щастие или (нещо, което крие дори от самия себе си) в преследване на собственото си усещане за удовлетвореност. На ръба между комедията и драмата, както често се случва при Питър Челсъм („Ще танцуваме ли?”, „Знак на съдбата”), оформен като дневник на едно пътешествие към съвършенството, „Хектор и търсенето на щастието” е доста забавен филм, предоставящ възможност за разнопосочни замисляния, преоценки и неочаквани открития, които всеки може да направи „по своему”.

1. Хектор

В премерено натрапчивото изпълнение на британския комик Саймън Пег, нашият герой Хектор е далеч от древногръцката митология и близо до модерното схващане за изряден джентълмен = непоклатими житейски навици + съвестно отношение към работата. В действителност екранното му присъствие се колебае между определенията „неврастеник” и „чудак” – именно персонажът, на когото бихме повярвали, ако внезапно реши, че трябва да открие Отговорът, за доброто на хората, които всекидневно се доверяват на преценката му за „нормалност”. Хектор е освежаващо естествен и непосредствен, както в непохватността, така и във филантропията си, което не му позволява да изпадне в карикатурност или да прозвучи фалшиво. Подобно на клоун, загризан от безпокойството на тъгата, той винаги е готов да дари усмивка и внимание, но вътрешно остава призрак на едно непораснало хлапе, което се чувства страничен (таен) наблюдател на собствения си живот. Любопитно е как еволюира образът: удобното всекидневие се превръща в прикрита инфантилност, упорстващата неудовлетвореност мутира през кратките мигове на себедоказване и мимолетна наслада до постепенното осъзнаване за принадлежност и достойнството „да си тежиш на мястото”.

Hector and the Search for Happiness1
„Хектор и търсенето на щастието”

2. Търсенето

Формалните решения в „Хектор и търсенето…” са изключително забавни, като разчупване на монотонността на инициацията, като възможност да се „изплезиш” на предписанията за съвременен монтажен ритъм, и като израз на жанровата неопределеност на филма, която се чувства напълно комфортно със себе си. От визуална гледна точка реалистичните кадри се редуват с комиксови щрихи (в компанията на любимия на Хектор Тинтин), анимационна динамика и фотографска ретроестетика. От стилова гледна точка хаосът на пътуването тенденциозно е противопоставен на стриктната подреденост на лондонското всекидневие. А по време на самото околосветско пътешествие, всеки от посетените континенти и конкретни дестинации се включва със собствена екзотика и автентична атмосфера, в контраст с отсъствието на съответната „географска” нагласа у добрия доктор. Подскоците между настояще и минало, сън и въображение, халюцинация и действителност са в тон с цялостната естетика на филма, но същевременно отразяват и вътрешния дисбаланс на Хектор. Изборът на дестинации за това пътуване не е случаен, но противно на разпространената „практика” за обиколка на „просветени” места, героят е воден от нишката на своето минало, което още веднъж ни връща към идеята за тънката граница между обективното търсене на Отговор и желанието да (пре)откриеш някаква истина за самия себе си.

Hector and the Search for Happiness5
„Хектор и търсенето на щастието”

3. Щастието

В дневника на нашия психиатър се появяват различни определения за това какво е и какво не е щастието. Хубавото е, че те винаги са емпирични, т.е. свързани с реалността, без отвлечени философски съждения. Истината е, че щастието е твърде относително понятие и повечето хора са „щастливи”, когато не го осъзнават и разискват, а стигнат ли до проблематизиране на думата и състоянието, значи нещо не им е наред. Точно както при Хектор. Любопитен е изборът на автора да срещне героя си с различни богати и преуспели властимащи мъже и да не се опитва да ни „пусне по пързалката” на изтърканата максима, че „щастието не е в богатството”. Защото в „Хектор и търсенето..” тези хора (злодеи или не) всъщност са доволни от живота си. Успоредно с тях виждаме и такива, които живеят, за да са полезни, или несъзнателно следват друга утвърдена формула: „Колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив!”. Питър Челсъм и неговият персонаж не съдят човеците и не предлагат рецепти, просто наблюдават и си извличат някои лични поуки. И въпреки че се изкушава да постави Хектор в условията на заплаха и страдание, режисьорът не ни налага заключението, че само преживелите катарзис „могат да оценят” простичката истина за щастието… Всичко това превръща филма в освежително пътуване из дебрите на човешкото, с подходящ гид, свободно разписание и много жизнеутвърждаваща енергия. А ако сте приели, че Отговорът е в постигането на душевна хармония, не забравяйте да го персонифицирате, иначе едва ли ще подейства.

 

Екатерина Лимончева
29.04.2015

Свързани статии

Още от автора