0
317

„Турандот“ – най-доброто от Метрополитън

tur3
Photo by Marty Sohl/Met Opera

Прочутата постановка на Франко Дзефирели възкръсна в Метрополитън. На 30 януари 2016 българските зрители ще могат да я видят в кинопрограмата „На живо от Ню Йорк“, в Синема Сити София от 20 часа, повторението е на 10 февруари от 19.30 часа.

На 30 януари 2016 г. в хиляди киносалони по света меломаните ще могат да проследят тричасовата продукция на режисьора и сценограф Франко Дзефирели, поставена за първи път през 1987 г. и оттогава смятана за един от шедьоврите в неговото творчество. Поредната възстановка на операта „Турандот“ е под диригентството на Паоло Кариняни, а в главните роли по време на прякото излъчване ще бъдат шведската звезда Нина Стеме – Турандот, Марко Берти – Калаф, Анита Хатиг – Лиу, и Александър Цимбалюк – Тимур.

Първият досег на прочутия Франко Дзефирели с операта не е сценографията на „Бохеми“ през 1965 г. или постановката на „Палячо“ и „Селска чест“ в Метрополитън опера през 1978 г. Като плод на греховна любов, малкият Франко не получава името на баща си, а измислена от майка си фамилия, вдъхновена от ария в операта „Идоменей“ от Моцарт – Zeffiretti lusinghieri. Това, разбира се, е само симпатичен щрих от биографията му.

Като студент в Университета във Флоренция през 1945 г. Дзефирели гледа „Хенри V“ с Лорънс Оливие в главната роля и животът му се преобръща. Всъщност специалността архитектура, която изучава, със сигурност му е била от полза и по-късно, когато едновременно работи като режисьор и сценограф. От асистент на Лукино Висконти и Виторио де Сика, Франко Дзефирели израства до едно от най-големите имена в театъра, киното и операта през втората половина на ХХ век. При това кариерата му разцъфва и в Америка.

Когато поставя през 1987 г. „Турандот“ – последната, незавършена опера на Джакомо  Пучини, италианският режисьор вече има успехи в Метрополитън опера с едноактните опери „Селска чест“ на Маскани и „Палячо“ на Леонкавало, с „Бохеми“ и „Тоска“ от Пучини. Веднага прави впечатление, че обединяваща фигура за постановките му по онова време  е тенорът Пласидо Доминго, който се превъплъщава и в ролята на Калаф, а неговата принцеса Турандот е Ева Мартон. New York Times определя тогавашната постановка като „Метрополитън в най-добрата си форма“.

Неслучайно почти 30 години по-късно „Турандот“ на Франко Дзефирели възкръсва за пореден път, а публиката очаква да види пищните сценични изяви на всички участници, включително на блестящия оркестър и феноменалния хор на Метрополитън опера, дирижирани от Паоло Кариняни.

„Дворецът на императора е една от най-ослепителните и пищни сцени, които МЕТ може да предложи“, е оценката на New York Classical Review. Всъщност, както става ясно от рецензиите в американската преса, декорите и костюмите в тази почти 30-годишна постановка са важна част от пищното зрелище.

Поредната премиера на 23 септември 2015 г. в Метрополитън ще се запомни с яркото присъствие на американското сопрано Кристин Гьорке и прочутия тенор Марсело Алварес като Калаф. Спектакълът на 30 януари, който ще гледаме и в България, благодарение на фондациите „Театрален фестивал „Варненско лято“ и „Америка за България“, ще бъде последен за това заглавие през сезона. Певческият състав, който ще чуем, вече също получи положителни отзиви от критиката.

„Нина Стеме успява да представи зловещата ледена принцеса като изненадващо уязвима. Нейният силен пищен глас запазва топлотата си през цялата вечер, с ярки високи тонове, които никога не са пресилени или пискливи, дори когато се извисяват над масовите ансамбли с оркестър и хор.“ Такава е оценката в The New York Times. И още: „Сопраното Анита Хартиг пя красиво в ролята на саможертвената Лиу, нейният пленителен глас е тъжен и изразителен. Александър Цимбалюк има богат бас-баритон и изпълнява Тимур с достойнство“.

А според Financial Times „Нина Стеме владее силата, чувствителността, с проницателност и властност успява да направи крайно несимпатичната принцеса на Пекин много магнетична“.

tur1
Photo by Marty Sohl/Met Opera

Карло Гоци замисля „Турандот“ в средата на XVIII век като типична commedia dell’arte, а героите са актьори, пътуващи от Италия към Китай. Пучини и неговите двама либретисти Джузепе Адами и Ренато Симеони променят стила, защото композиторът смята, че „Турандот е най-нормалната и човешка пиеса на Гоци“. За разлика от „Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“, тя не е от най-трогателните истории, които Пучини избира за сюжет. Точно „Турандот“ остава незавършена след смъртта му и получава легендарен ореол, не без участието и на диригента Артуро Тосканини, който я дирижира на премиерата в Ла Скала през 1926 г. в оригиналния, незавършен вариант. По онова време партитурата вече има и завършен вид, благодарение на композитора Франко Алфано, и е изпълнена цялостно само ден по-късно.

Няколко месеца след Милано „Турандот“ вече е на сцената в Ню Йорк. В Метрополитън пеят примадоната Мария Йерица и Джакомо Лаури-Волпи. Архивите на театъра пазят точни статистики за не по-малко пищен спектакъл с участието на 300 хористи, 90 балетисти и повече от 130 оркестранти. Въпреки това обаче след четири сезона „Турандот“ постепенно отпада от афиша на МЕТ и определено не се радва на голям интерес от страна на американската публика. До 1961 г., когато известният дизайнер и фотограф сър Сесил Бийтън я поставя с Биргит Нилсон и Франко Корели в главните роли. Казват, че тяхната борба за надмощие на сцената допринася за огромния интерес към творбата тогава. Минава време и през 1987 г. „Турандот“ отново блясва на сцената на първия американски оперен театър. Този път предизвикателството поема Франко Дзефирели, вече знаменит като режисьор и сценограф. Неговата постановка оживява като едно от най-големите зрелища в историята на операта, в което всеки детайл е важен, не са пестени средства нито за декори, нито за костюми.

В архивите на Метрополитън срещу датата 14 декември 1987 г. стои снимка на Гена Димитрова – това е нейният дебют в ролята на принцеса Турандот в Ню Йорк. Четири години по-рано тя вече е работила същата опера с Дзефирели, само че в Ла Скала. Гена Димитрова остава в историята като една от най-силните изпълнителки на тази партия.

„Турандот“ от Пучини можете да гледате в пряко излъчване от програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“ на 30 януари от 20 часа в кино Синема Сити София, с повторение на 10 февруари от 19.30 часа.