Става дума за едно писмо на Георги Марков до мен, което времето превърна в историческо и в което Георги защитава тезата си, че свободата на словото е еднакво недостъпна както на Изток, така и на Запад. И до днес то шета сиротно из мрежите, и до днес чрез него се внушава на читателя, че видите ли, писателят Георги Марков бил отвратен от западноевропейската лъжедемокрация.
За своето тринадесетгoдишно съществуване фестивалът Now! в Есен, Германия, успя да утвърди своя облик като форум, даващ път на новите тенденции в съвременната музика.
Георги Баев-Джурлата е емблема на Бургас, едно от неговите най-ярки артистични лица. Вероятно и поради това за разлика от други свои колеги артисти – художници и не само, не е пътувал толкова много и толкова далече. Той е може би най-страстният и най-отдаден художник на морето, на Черното море.
„Онова, което остава в живота на човека, е любовта. Останалото отминава. Но любовта е трудна и днес много малко се говори за нея. И в изкуството малко се говори за любовта. Много се говори за страстите.“ Разговор с Кшищоф Зануси
„Гладиатор II“ е интересен феномен – дразни и омагьосва едновременно. Добрата новина е, че по време на гледането удоволствието преобладава.
Това е книга-чудовище от 1300 страници, но „нежно чудовище“, според определението на немския поет Ханс-Магнус Енценсбергер. Извадените на бял свят Георги-Борисови страници са палимпсест, в който изстърганото от времето, изниква с неочаквана яркост и сила.
Със заглавието си новият роман на Николай Табаков се самопредставя като концерт. Той е действително концерт: надсвирват се гледни точки, сменят се говорителите им, полифонична е тъканта му. Концертът е в ми-бемол мажор.
Разговор с д-р Марина Лякова от Института по трансдисциплинарни социални изследвания към Университета в Карлсруе, Германия, авторка на първото голямо академично изследване за българските имигранти.
