Разпадът на политическата система не е от днес или от вчера, той започна много отдавна. Ерозията на институциите се развиваше бавно, постепенно, латентно. Рефлексията ѝ върху политическата система остана незабелязана.
Ако като автономен индивид сте представител на дадена партия, ако сте анализатор или изследовател на политическия процес, въобще ако сте човек, позволил си да изрази на глас това, което мисли, вие ще попаднете в една напълно идентична ситуация: вашето мнение няма да бъде мислено като ваше собствено мнение.
Здравият разум изисква този път да се състави редовно правителство на всяка цена. Бедата не е в това, че в противен случай отиваме на седмите поред предсрочни парламентарни избори. Бедата е, че порочният цикъл може да продължи до безкрайност.
Състоянието на криза предполага, че трябва да се преосмислят приоритетите на дебата. Борисов и Петков говорят за реванш и не отправят поглед към бъдещето. Това идеално устройва основния печеливш от ниската активност – Пеевски.
Политиците провокират отвращението на народа, за да се възползват от мобилизацията на твърдите електорални ядра, но не виждат, че непоносимостта често избива в съвсем неочаквани форми на съпротива.
Обичайно се твърди, че за своето време Търновската конституция е една от най-модерните и прогресивни европейски конституции. Но първите стъпки в политическата практика на новосформираната държава илюстрират несъвършенствата на правната уредба.
Причините за кризата са естествени от гледна точка на теорията – нямаше подписано коалиционно споразумение за съвместно управление на държавата за пълен четиригодишен мандат.
Кризата на ценностите се усеща най-ясно в бурни времена, когато на глобално и на локално равнище бушуват редица други кризи, които принуждават държавата, обществото и отделния индивид да направят своя избор.
