ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Аврамов

Димитър Аврамов

14 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. Димитър Аврамов (1925 – 2008) е сред най-ерудираните български изкуствоведи и художествени критици. Роден е в Бургас. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” (1954). Редактор в сп. „Философска мисъл” (1955-1960) и заместник главен редактор на сп. „Проблеми на изкуството” (1968-1980). Научен сътрудник в Института по изкуствознание и в Института за литература при БАН. Чете лекции по история на новата българска култура в СУ. Автор на редица студии и статии върху проблеми на изкуството и литературата, на монографии за творци. Сред по-значимите му трудове са „Естетика на модерното изкуство”, „Българското изкуство и модернизмът”, „Шарл Бодлер”, „Летопис на едно драматично десетилетие”, сборникът „Диалог между две изкуства” и др.

Живопис и естетика в простонародния примитив на Кирил Петров

За двата периода в творчеството на Кирил Петров (1897–1979). На 6 януари 2017 г. се навършиха 120 години от рождението на художника.

Територия на свободата. Димитър Казаков

Изложба на Димитър Казаков – Нерон (1933 – 1992) е подредена до 18 септември в Националната галерия. Повод да публикуваме текста за него на Димитър Аврамов (1925 – 2008).

изд. „Стефан Добрев“

Димитър Гюдженов

Художникът Димитър Гюдженов е познат на широката публика със своите военни и исторически картини, възпитаващи в патриотичен дух. В албума на издателство „Стефан Добрев“ неговото творчество за пръв път се показва по-цялостно, с жанровото и сюжетното си многообразие – от портрета и рисунката, до стенописа и пейзажната живопис. Прочетете текста на Димитър Аврамов, публикуван в изданието.

Цанко Лавренов

Ретроспективната изложба „Между модерното и канона“, посветена на 120-годишнината от рождението на Цанко Лавренов, е подредена в СГХГ (до 14 август 2016). По този повод публикуваме текста на проф. Димитър Аврамов.

Летопис на едно драматично десетилетие

Хрониката на проф. Димитър Аврамов разглежда едно изпълнено с напрежения десетилетие (1956–1966) в художествения живот на България, десетилетие на изненадващи обрати и морални изпитания. Публикуваме откъс от първа глава на „Летопис на едно драматично десетилетие“ , преиздаден с допълнения от изд. „Стефан Добрев“.

Стоян Венев – самобитен художник на примитивното българско село

„Изкуството на Стоян Венев запазва своята естетическа значимост, защото най-важното и самобитното в него е вкоренено в духовното битие на нацията...” На 21 септември отбелязваме 110 години от рождението на художника.

Несретната участ на художника

Размисъл върху житейската и творческа участ на художника Никола Петров (1881-1916), живял в мизерните покрайнини на София, но пресъздал я пръв като европейски, модерен град.

СИРАК СКИТНИК: АСПЕКТИ НА НЕГОВАТА ЕСТЕТИКА

Усетът за съвременност става една от най-присъщите и най-обаятелни черти на художника и критика Сирак Скитник: на мястото му в българската култура е посветена студията на изкуствоведа Димитър Аврамов.

ИЗКУСТВО ИЛИ ПРОПАГАНДА
В БРОНЗ И КАМЪК?

„Паметникът на Съветската армия е паметник на унижението на българския художник, на неговото обезличаване”. Как четем текста на известния изкуствовед днес, когато се спори върху идеите за „доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина”.

АЛЕКСАНДЪР ЖЕНДОВ: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

Публикуваме втората част от „Бележки върху тоталитарното изкуство” на изтъкнатия изкуствовед. В първата той изследва „модела, естетическата парадигма” след комунистическия преврат от 1944 г., а тук се спира на „случая Александър Жендов”. Художникът умира точно преди 60 години.