Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
„Обичам актьорите“
„От години един от най-важните периоди в създаването на всеки мой филм е кастингът. Има режисьори, които имат любими актьори и ползват само тях – не съм от тях. Други робуват на звезди – и от тях не съм. При мен за всеки филм – кастинг до дупка!“
Помощ за „Панорама“
Двамата влязоха в закусвалнята до телевизията. Лицата им бяха бели, без тен, но волеви. Взеха си две паници с шкембе-чорба, сипаха вътре по една лъжица лют червен пипер и седнаха. И започнаха да сърбат. Белите им чела веднага се покриха с едри капки пот.
Кралят
През 1998 г. принц Чарлс посети за пръв път България. Тогава написах разказ за посещението му. Разказът дори излезе в книга. През 2003 г. той посети България за втори път. По това време работех в един вестник. Сетих се, че имам разказ за принц Чарлс. Отидох при главния редактор и му казах тази работа.
Продавачът на вестници
Този човек продаваше вестници в една колибка на входа на пазара. Беше нещо тенекиено, със стъкло отстрани, където той нареждаше едно върху друго списанията, за да се виждат кориците им, а отпред, като вдигнеше сутрин металната щора, защипваше на едно въженце вестниците.
Приказка за камбаната
С татко имах изключително силна връзка, и спомените ми за него са ярки всичките. Беше рядък тип характер – комбинация от необикновена сила и извънредна чувствителност. Особено впечатлителен още от малък.
„Писането беше неговият живот“
„Баща ми пишеше през целия си живот, а когато не пишеше, събираше истории, после те се появяваха в книгите му, така живееше.“ Интервю с Цвета Петкова
IN MEMORIAM на митр. Калистос Уеър
Елементът, който със сигурност привлича западния човек към Православната църква, е дълбочината и красотата на Светата литургия.
„В България знанието се подценява“
„В България се подценяват експертността и знанието, науката по принцип. Ресурси има достатъчно, но липсва желание за развитие. Някакъв балкански инат ни държи на едно място, че дори ни дърпа назад.“
„Заобикалям книжарниците“
„Ти хубаво ме хвърли в носталгия, но знаеш ли как ми се сви сърцето сега? Говорим само за хора, които вече ги няма. Гледам снимки, прехвърлям писма и телеграми... но то не е същото, не е същото, да му се не види!“
„Литературният вкус се създава в детството“
„Мой приятел ми разказа за срещата си с учителката си по литература, която на въпроса днешните ѝ ученици четат ли Кърт Вонегът, отговорила: „Какъв Кърт Вонегът може да очакваш от деца, на които им липсва Шарл Перо“.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Митко Новков
всичко от автора -
Огнян Минчев
всичко от автора
Нашият избор
Изложбата на Юлиян Табаков „Реално/Привиднореално“ в РСЦИ Топлоцентрала включва над 70 произведения – фотографии, видео инсталация и обекти. Продължава до 23 октомври.
В изложбата „Колко скоро е сега?“ в галерия „Структура“ участват художници от България и Австрия: Антони Райжеков, Биргит Грашопф, Боряна Венциславова, Димитър Солаков, Кей Волковиак, Наталия Йорданова, Оливер Ларик, Якоб Лена Кнебл. Куратори Валтер Зайдл и Мария Василева. До 29 октомври.
Филмов цикъл „Светът на Кастелучи“ – до 2 октомври в РЦСИ „Топлоцентрала“ в София. Ще бъдат представени биографичният филм „Театрон“, запис на трилогията „Божествена комедия“ и видео инсталацията пърформанс „Третият райх“. Програмата – тук.
Изложба живопис „Глад“ на Йона Тукусер в Националната галерия/Квадрат 500. Тя хвърля светлина върху трагичните последици от глада в Украйна през първата половина на ХХ век в контекста на настоящата война. До 27 ноември.
няма коментари