ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

295 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

За новия роман на Иво Беров

Попитах Иво Беров кой е литературният му учител. И той без никакво колебание отвърна – Андрей Платонов. И наистина, авторът е оставил конете на словотворчеството да препускат на воля. И от копитата им да изскачат искри. А аз тъкмо такива книги нямам насита да чета.

Верният „сталинец”

БСП и досега не се е разграничила от верния „сталинец” Георги Димитров, не го е „снела от въоръжение”. Което повдига много въпроси, но дава и един много ясен отговор – защо БСП не може да бъде тази опозиция и полезна за хората алтернатива, за каквато иска да се представи.

Прощаване с площад „Славейков”

Някакви момчета пеят и свирят на стълбите пред Столична библиотека. Само седем човека сме дошли тук днес, на 30 април вечерта, за да се простим с пазара за книги. И площадът ще спре да диша.

Хляб и вино

До края на тази седмица книгите трябва да напуснат „Площад Славейков” и да се преместят в градинката до хотел „Рила”. Книгите са търпеливи и силни същества  – вероятно ще издържат и на този трус, който, казват, е за добро.

Монахиня Нина

В манастирите ни по това време на годината мирише пронизително на чимшир. Ние, градските чеда, съвсем сме забравили това ухание, което ни съпровожда от люлката до гроба, но когато случайно се натъкнем на него, клетките ни първи се сещат за чимширите, застанали на стража край гробовете на бабите и дядовците ни.

Вестоносиците

На Велика събота козунаците на село опече дъщеря ми. Тя беше мъничка, когато още беше живо онова златно хоро. Тогава жените от съседните къщи минаваха през вратниците на комшулуците, от двор в двор, за да стигнат до двора на баба Витка. В двора на баба Витка беше пещта.

Сирия

Как изчезна братчето ми ли? Ето как стана това. Ние живеехме в едно глинено селце. Бяхме две деца. Войната бушуваше наоколо. На години войната беше точно колкото моето братче. Но вече беше стара. А моето братче, сигурно защото растеше заедно с нея, не успя много да порасне.

Джак

Един ден през прозореца в стаята влезе маймунка. Беше със зелено елече и червен кариран панталон. Сигурно на главата си беше имала и каскет, защото козината на темето ѝ беше сплескана, но явно беше загубила някъде каскета си в суматохата. Не знаех името ѝ. Но на гърба на елечето пишеше Джак и аз я кръстих така – Джак.

Стани богат

Пред „Фантастико” бяха наклякали амбулантните търговци, всеки с нищожната си стокичка – ножчета, вилички, тоалетна хартия, стари чадъри, гъбички... По-нататък минах край огромното казино, което приветливо ме мамеше с джакпота си. Отсреща, по диагонал, имаше още едно казино. По-навътре по една от улиците – още едно.

Финландска молитва

Един разказ на една мъртва вече българска писателка по чудодеен начин, сякаш тя е предусетила приживе бурята, която ще се разрази, още преди повече от десет години е отговорил съвсем точно на сегашните думи на руския патриарх Кирил.