ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

524 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

„Обичам актьорите“

„От години един от най-важните периоди в създаването на всеки мой филм е кастингът. Има режисьори, които имат любими актьори и ползват само тях – не съм от тях. Други робуват на звезди – и от тях не съм. При мен за всеки филм – кастинг до дупка!“

Помощ за „Панорама“

Двамата влязоха в закусвалнята до телевизията. Лицата им бяха бели, без тен, но волеви. Взеха си две паници с шкембе-чорба, сипаха вътре по една лъжица лют червен пипер и седнаха. И започнаха да сърбат. Белите им чела веднага се покриха с едри капки пот.

Кралят

През 1998 г. принц Чарлс посети за пръв път България. Тогава написах разказ за посещението му. Разказът дори излезе в книга. През 2003 г. той посети България за втори път. По това време работех в един вестник. Сетих се, че имам разказ за принц Чарлс. Отидох при главния редактор и му казах тази работа.

Продавачът на вестници

Този човек продаваше вестници в една колибка на входа на пазара. Беше нещо тенекиено, със стъкло отстрани, където той нареждаше едно върху друго списанията, за да се виждат кориците им, а отпред, като вдигнеше сутрин металната щора, защипваше на едно въженце вестниците.

Приказка за камбаната

С татко имах изключително силна връзка, и спомените ми за него са ярки всичките. Беше рядък тип характер – комбинация от необикновена сила и извънредна чувствителност. Особено впечатлителен още от малък.

„Писането беше неговият живот“

„Баща ми пишеше през целия си живот, а когато не пишеше, събираше истории, после те се появяваха в книгите му, така живееше.“ Интервю с Цвета Петкова

IN MEMORIAM на митр. Калистос Уеър

Елементът, който със сигурност привлича западния човек към Православната църква, е дълбочината и красотата на Светата литургия.

„В България знанието се подценява“

„В България се подценяват експертността и знанието, науката по принцип. Ресурси има достатъчно, но липсва желание за развитие. Някакъв балкански инат ни държи на едно място, че дори ни дърпа назад.“

„Заобикалям книжарниците“

„Ти хубаво ме хвърли в носталгия, но знаеш ли как ми се сви сърцето сега? Говорим само за хора, които вече ги няма. Гледам снимки, прехвърлям писма и телеграми... но то не е същото, не е същото, да му се не види!“

„Литературният вкус се създава в детството“

„Мой приятел ми разказа за срещата си с учителката си по литература, която на въпроса днешните ѝ ученици четат ли Кърт Вонегът, отговорила: „Какъв Кърт Вонегът може да очакваш от деца, на които им липсва Шарл Перо“.