ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

240 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Не по Селинджър

Обажда ми се преди Великден това момче по телефона, мой по-млад колега, наскоро беше дори номиниран за Европейската награда за литература от авторитетно жури в състав Амелия Личева, Рада Шарланджиева, Юлия Цинзова, Иван Голев и Бойко Ламбовски.

А ти не питай

Двамата чакаха гости. Разбираше се по това, че дядото се беше обръснал гладко, а бабата си беше вързала на врата цикламено шалче. Дядото се повъртя, повъртя и отиде да сипе на кокошките. Върна се с окалян панталон. Бабата се наведе да го изчисти, но той я отпъди с ръка...

Вълкът

На един празник ловците удариха вълк. Не го бяха убили, само го бяха ранили. Докараха го с един пикап на площада. Бяха му пъхнали един клон в челюстите и ги бяха овързали здраво с въже. Бяха му завързали с въжета и предните, и задните крака. Допиваха шишето гроздова и се канеха да тръгнат по къщите...

Нощна смяна

Половината небе беше оловно, почти черно. Другата половина беше чиста, предвечерна. Скоро там щяха да изгреят звездите. Дядото наведе глава, дръпна нагоре изтлялия агнешки елек, с който покриваше чоканите си и пак загледа хората по улицата.

Апаши

Седяха на пейката и се припичаха на слънцето. Единият беше със смазан нос, а другият с белег през лицето. Приличаха на хора, които изпълзяват навън единствено като се стъмни. Явно нещо се бяха объркали. Но това като че ли не влияеше на настроението им.

И дойде великанът

Мажеха и лепяха. Трябваше да облепят с предизборни плакати цял декар огради. Хайде, да не е цял декар, ама там някъде. Момчето лепеше много по-бързо от момичето. Още докато мажеше с дясната ръка с валяка по оградата, с лявата ръка вече беше извадил плаката.

Остани, отче Николае!

Искам да ви срещна с един друг свещеник – отец Николай Петков. Той служи в църквата в шуменския квартал Дивдядово. Има 20 години стаж като свещеник. Първата му докторантура е във Великотърновския университет, по антична философия...

Реквием за площад „Славейков”

Скоро площад „Славейков” с книгите няма да го има. Площадът отсега усеща това и много от сергиите вече ги няма. Платнищата над сергиите, видели толкова лета и зими, живеят последните си месеци като небе за книгите.

Иконописецът

Беше миналото лято. Минах случайно край дома на иконописеца. Той си беше вкъщи. Правеше нещо из градината, но като ме видя, ме покани да вляза и да седна на масичката пред къщата. Извади един огромен розов домат от хладилника, наряза го на огромни кръгове върху дъската, посоли го и после сипа в две чашки троянска сливова.

„Грехът на Малтица”

Лиляна Михайлова е автор с голямо творчество – близо двайсет книги. Освен това по нейни сценарии са правени редица филми. Би трябвало писател с такова творческо дело да присъства живо в културната ни памет. Но тя не присъства.