ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

235 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

И дойде великанът

Мажеха и лепяха. Трябваше да облепят с предизборни плакати цял декар огради. Хайде, да не е цял декар, ама там някъде. Момчето лепеше много по-бързо от момичето. Още докато мажеше с дясната ръка с валяка по оградата, с лявата ръка вече беше извадил плаката.

Остани, отче Николае!

Искам да ви срещна с един друг свещеник – отец Николай Петков. Той служи в църквата в шуменския квартал Дивдядово. Има 20 години стаж като свещеник. Първата му докторантура е във Великотърновския университет, по антична философия...

Реквием за площад „Славейков”

Скоро площад „Славейков” с книгите няма да го има. Площадът отсега усеща това и много от сергиите вече ги няма. Платнищата над сергиите, видели толкова лета и зими, живеят последните си месеци като небе за книгите.

Иконописецът

Беше миналото лято. Минах случайно край дома на иконописеца. Той си беше вкъщи. Правеше нещо из градината, но като ме видя, ме покани да вляза и да седна на масичката пред къщата. Извади един огромен розов домат от хладилника, наряза го на огромни кръгове върху дъската, посоли го и после сипа в две чашки троянска сливова.

„Грехът на Малтица”

Лиляна Михайлова е автор с голямо творчество – близо двайсет книги. Освен това по нейни сценарии са правени редица филми. Би трябвало писател с такова творческо дело да присъства живо в културната ни памет. Но тя не присъства.

Втората цигара

Паркирах на паркинга на НДК. И тръгнах пеш към „Хемус” и нагоре по „Св. Наум” към Лозенец. Бях проверил адреса, знаех го, но се опитвах краката ми сами да открият мястото. Да е било преди десетина години. Една вечер с жена ми гостувахме в този дом. Беше на тиха уличка в квартала, имаше високи дървета. Видях и входа. Тука беше.

Моята малка Лениниана

Снегът се постопи. Отдолу се показаха кафявата пръст и сивият паваж. Риндо пъхна десетте книги в сака и след час беше при подлеза. Подреди ги върху един вестник и зачака. За другите томове не му беше жал, но за Венедикт Ерофеев щеше да тъгува.

Бяло и жълто

Ледът по улицата блести като желязо. Куршума ходи внимателно, по телевизора го посъветваха да си залепи отдолу на подметките лейкопласт и той си залепи. Като че ли помага. Трябва да отиде при Донка, да й каже, че жена му е оплела още десет чифта вълнени чорапи.

Книгата

В ония времена злото върлувало навред. Като вихър от тръни се търкаляло и оставяло след себе си студени огнища и онова страшно скръц-скръц на въжените примки върху гредите, около които тежко се събирали гарваните. Хората се видели в чудо.

Авариен люк

С Лъчезар Ковачев се запознах на „Южна пролет” в Хасково през пролетта на 1988 г. Предишната година бяхме издали първите си книги. Неговата, с две новели, се казваше „Авариен люк”. Моряшката му съдба беше татуирана в походката му, в невисокия му глас, който караше хората да го слушат какво говори.