ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

248 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Къщата

Къщата си стои на наклонената поляна в онова брезнишко село. Съседът отдолу, под пътя, е добър, ключовете за къщата са у него. Коси тревата, проверява след поройните дъждове дали има щети. От време на време идват хора, питат дали се продава.

Рейнджър

Човекът се качи във влака. Влакът тръгна. Човекът се придвижи до първите вагони, където беше и вагон-ресторантът. Влезе вътре, беше празно. Поръча си една бира и се загледа през прозореца. Очите му бяха силно присвити, сякаш се намираше в пустинята. Сервитьорката дойде до масата му.

Зайцев

През едно ранно юлско утро на 1904 г. един млад човек заедно с още неколцина пътува с файтон от "Арбат" до Николаевската гара в Москва. Отиват да посрещнат ковчега на Чехов. Там, на гарата, вече са се събрали да посрещнат ковчега студенти и момичета, руснаци от средните слоеве. Само хора, които от сърце обичат Чехов.

Късометражка

Както всяка сутрин, мъжете кашляха, плюеха, дърпаха от цигарите и пиеха врялото кафе от пластмасовите чашки. Чакаха да дойде отговорника на обекта, за да разпредели задачите. Спас стоеше по-встрани и ги поглеждаше изпод око. Днес не се закачаха с него. Може би щеше да му се размине.

Учителят

Пенсионираният учител сънува странен сън. В двора му имаше голям камък, зеленясал, огладен, издълбан в средата и вероятно служил за корито на чешма. Бяха го докарали още преди години, когато правеха къщичката. Той мислеше да го използва за същото нещо, да си направи една хубава чешма.

Последната война

Болеше го много. Боляха го и двете ръце. Пръстите, всичките десет пръста. Върховете на пръстите. Ако не знаеше, че ръцете му са откъснати до лактите, нямаше да повярва, че тази болка може да е толкова истинска и жива.

Керванът

Натовариха каруцата. Беше голяма каруца, с чергило отгоре. Колко нещо не взеха, в една къща с годините се натрупват стотици вещи, които няма как да натовариш в една каруца. Бабата се опита да пренесе иконите си, малки и големи, бяха поне десетина, но й се скараха.

Два имейла

Напоследък получих два имейла. Ще ги цитирам и двата. Преди да прочетете първия, няколко предварителни думи. Една от най-големите беди на нашето време е фактът, че не беше поставен знак на равенство между кафявата и червената чума, между Хитлер и Сталин. И първият имейл буди голяма тревога тъкмо в това отношение.

Не по Селинджър

Обажда ми се преди Великден това момче по телефона, мой по-млад колега, наскоро беше дори номиниран за Европейската награда за литература от авторитетно жури в състав Амелия Личева, Рада Шарланджиева, Юлия Цинзова, Иван Голев и Бойко Ламбовски.

А ти не питай

Двамата чакаха гости. Разбираше се по това, че дядото се беше обръснал гладко, а бабата си беше вързала на врата цикламено шалче. Дядото се повъртя, повъртя и отиде да сипе на кокошките. Върна се с окалян панталон. Бабата се наведе да го изчисти, но той я отпъди с ръка...