Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Пощальонът
Пощенските пратки продължаваха да пристигат от всички краища на страната и от чужбина. Градът беше обсаден, вражеската артилерия методично го разрушаваше квартал подир квартал, но железопътната линия и гарата бяха непокътнати, може би защото по железопътната линия пътуваха товари, важни за нападателите.
На долната земя
Тя изгрява рано сутрин, когато още е тъмно и нейни спътници са само бездомните кучета. Облякла е всичките си дрехи върху себе си и носи в ръцете си четири претъпкани големи здрави жълти найлонови торби – във всяка ръка по две. Вътре е цялото ѝ имущество.
Диверсия
Тихомир Щ. работеше в една много строга агенция. Той трябваше да преглежда, да сортира, да класифицира, да прецизира и да сигнализира. Работата го изпиваше. От постоянното взиране в екрана на компютъра главата го щракаше, очите му туптяха, а сърцето му от време на време се премяташе в гърдите като гимнастик на лост.
Профилактика
Драги слушатели, вие отново сте с любимото си радиопредаване. Днес ще ви разкажем за един случай, носещ условното наименование „Цип”. Историята на пръв поглед е маломерна, съвсем никаква. Дори е стряскащо, как да кажа, нелицеприятна.
За един лев
Бях го виждал и преди в центъра на града. Луташе се по улиците, надничаше в контейнерите за боклук, дебнеше пред магазина за цигари и алкохол да изхвърлят празните кашони, за да ги разкъса и подреди, преди да ги нарами като шерп и да ги върне в пункта за вторични суровини на „Шишман”.
Русофили
Сега изведнъж много се заговори за русофилите. Признавам си, нищо не разбирам от целия този филм, в който са намесени геополитика, шпиони, избори и пари. Само щракам каналите и си въртя главата, сякаш гледам някакъв апокалиптичен тенис на маса.
Молитва за ненужните
Един просяк е седнал на тротоара на „Витошка“, един такъв кокалест, с дълга брада, изпружил е дългите си мотовили, около него има вестник, кутия с цигари, чашка от кафе, обзавел си е нещо като кабинет, дето се вика, на плочите и чете книжка, все чете някоя книжка.
Един закъснял репортаж
Лятото беше бедно откъм новини. Онова лято преди толкова години, не това. Нищо не се случваше. Ние, журналистите, се разхождахме в голямата нажежена зала на вестника като мухи без глави. Извика ме шефката.
Свети Йоан Рилски
На 19 януари 2018 г. бях поканен да се срещна със семинаристи в Софийската семинария. Срещата беше насрочена за два часа следобед. Докато чаках на портала, се забавлявах да разглеждам един котарак, който беше намерил слънчево петно в една ниша на оградата.
Богородичка
През лятото на 1992 г. в дома ни влязоха Пецата и Кайцата. Те бяха майстори от Габровско. Кайцата беше турче, скромен, свит. Пецата беше отворко. Изкъртиха старата мивка в кухнята и започнаха да я градят наново. Чак после разбрахме, че опитът им се изчерпва със строеж на краварници.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Калин Янакиев
всичко от автора
Нашият избор
„Мисия „Графика“ е първата изложба, маркираща създаването на галерия
ГРАФИКАРТ в кв. Лозенец, ул. „Златовръх“, в София. Включени са 37 автори. Вернисажът е от 16 до 20 часа на 17 октомври, четвъртък.
Премиера на третия том на алманаха „Достоевски: мисъл и образ“. На 18 октомври, петък, от 17 часа в Новата конферентна зала на Софийския университет.
„Гравитацията работи само когато погледнеш надолу“, самостоятелна изложба на Руди Нинов в галерия „Васка Емануилова“ в София. На 18 октомври, петък, от 19 часа разговор между него и Недко Солаков. В рамките на фестивала КУЛТУРАМА – платформа за сценична изява, в основата на която стои проектът Национална стипендия „С усилия към звездите“.
Изложба портрети на Николай Майсторов в софийската галерия „Контраст“. До 30 октомври.
няма коментари