ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

265 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Света Петка

Сестра му е дебела, отпусната. А той е слаб като дете и ако не е сивата му брадица, ще го вземеш за дете. Дошли са отрано в черковния двор, заради курбана. И други хора вече идват, бабите са пременени с новите си нафталинени дрехи, на краката им, под галошите, греят шарени терлици.

Предумишлено убийство

Личеше си, че бизнесът на погребална агенция „Лета“ процъфтява. Офисът й се помещаваше в двуетажна къща на тиха уличка в центъра на града. Отпред в дворчето бяха паркирани две суперлуксозни катафалки мерцедес комби с мастиленосини стъкла...

Краят на сезона

И последните гости на хотела вече си заминаваха. Пръсна дъжд и по настланите с плочки алеи и сред маслиновите дръвчета излязоха охлюви. Едно момче излезе да събира чадърите и възглавниците по шезлонгите. Черните и бели фигури на големия дървен шах лежаха паднали върху квадратите и по тревата отстрани.

Ключарят
на зората

Оказа се, че съм го познавал. Че съм се срещал с него. Един-единствен път, преди десетина години, когато се качих с колата до едно манастирче недалеч от София. На трапезата ме сложиха да седна до един местен човек. Той е поет, пише стихове, така ми го представиха.

Подготовка
за зимата

Къщата беше с гръб към улицата и с лице към двора. Приземният етаж беше зидан от камък и пазеше хладно в най-големите жеги. Голямата одая и двете малки одайчета на горния етаж лежаха върху дебели дъбови греди. Стените им бяха от кирпич, измазан с вар.

Учителят Пугев

Учителят Петър Пугев ходеше с дебел вълнен пуловер и отгоре все с едно и също сако през цялата година. Беше нисичък, с мустаци. Преподаваше на децата от първи до четвърти клас. Като започнеше учебната година, през пълния още със слънце и бляскави паяжини септември, той провеждаше часовете навън, сред природата.

Теди

Израстването на един писател се забелязва по две неща – по вещината, с която борави с думите и по смелостта, с която избира темите си. Миналата година Теодора Димова издаде една неголяма книга, „Първият рожден ден”. Да се обърнеш директно към евангелските персонажи Иисус и Мария, предполага особен вид кураж, пропит или с голяма гордост, или с велико смирение.

Лятна буря

Домързя го да си вземе чадъра от колата. Паркира, както правеше обичайно, по уличките извън очертанията на зелената зона, погледна оловното небе, стори му се укротено и се отказа да носи чадър. Взе трамвая за няколко спирки, имаше да върши нещо в града, свърши го.

О, Господи, Помени Убитите!

"Десетките дървени бараки, заградени с два реда тел, тънат в мъглата на северното утро. Над мъглата се извисяват караулните кули с с щръкналите дула на картечниците. "На 23 август Европа отбелязва Деня за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма.

Преди двайсет години

Напълно бях забравил за това интервю. За беда, на листовете не съм отбелязал нито кой е авторът му, кой ми е задавал въпросите, нито къде е публикувано. Но все пак имам един апел – ако някой се разпознае като автора на въпросите, нека да ми се обади.