ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

325 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Без заглавие

Санитарите стояха вътре на топло в единия от двата входа на болницата, който беше затворен и се минаваше само през другия. Синът помоли шофьора на таксито да спре така, че да не пречи на линейките, а той влезе вътре да търси носилка с колела, за да превози баща си

Вик

Спомни си, кой знае защо, може би поради зимата и снега навън, изведнъж си спомни, ни в клин, ни в ръкав, как пак през зимата, но преди колко, преди цели трийсет години, работеше като санитар в психиатрията, спомни си нощните дежурства и най-хубавото нещо по време на тези дежурства, разговорите с Доктора...

Мечо вървище

Вестта, че в землището на селото е слязла мечка, попари като вряла вода хората. Едно време се е знаело, че в тази част на планината е мечо вървище. И затова неслучайно в старите времена мъжете тук се славели като едни от най-големите ловци на мечки. Но тези бляскави времена отдавна бяха отминали.

Църква на пътя

Карах по Околовръстното, когато се сетих, че наближава Задушница. А не бях записал за поменаване имената на мъртвите си набори, приятели и роднини, на бабите и дядовците ми. Но само след миг се сетих, че наблизо, в този участък от пътя, има един храм, бях виждал оградата му. Стигнах, спрях отпред.

Пианото

Жълтият бус с пианото пристигна пред къщата малко преди обед. Бащата отключи катинара и отвори двете крила на вратата към улицата. Двамата мъже, които щяха да пренасят пианото, слязоха да разгледат обстановката. Сетне извикаха на шофьора и той вкара на заден микробуса по наклонената бетонна рампа в дворчето. 

Грозни (1995), България

Напоследък пак ми се наложи да мина през територията на Александровска. За седем години нищо не се е променило. Повтарям – нищо не се е променило. Потретвам – нищо не се е променило. Разрухата е достигнала апогея си.

След гимназията

Едното момче седеше на стола и си гледаше в телефона. И мълчеше. Беше чернокосо, с тънка черна брадичка по лицето. За сметка на това другото момче, с надупчените от пъпките бузи, не млъкваше. То си допи бирата, влезе вътре в кафенето и си взе нова. Излезе и седна на масичката, но почти веднага скочи.

Уроци за вицепремиери

Преди тринайсет години правих репортаж за един център за деца с увреждания. Центърът беше нещо като дневен стационар... Иска се голяма сила на духа да понесеш това, което виждаш, когато попаднеш на такова място

Мухата

Тя беше голяма и силна муха, с много здрави криле, с изумруден гръб. Използваше есенното слънце, за да се попече, кацнала на стената на една къща. Малкият Петьо, който лежеше в количката си на терасата на къщата, я видя и се загледа в нея.

Преди месец

Нашият съзнателен живот, животът на моето поколение, силата ни, моженето ни, мина между две скоби. Знакът VICTORY с пръстите на дясната ръка в началото на 90-те и смъртта на Виктория сега. Тези две скоби. И животът на тези след нас – също.