ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

509 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

„Този път маските наистина паднаха“

„Сега се надявам Тошко да си е направил достатъчно селфита с лопатата в парламента за спомен, защото едва ли ще го видим отново там.“

„Ларгото е арена на изгубени и намерени души“

„Вече седем години работя и живея в старото ларго на София – най-многоезичната и разнолика част на София. Арена на изгубени и намерени души. Живот, който често умът не го побира. Но е много хубав. Защото е истински.“

„Способностите ни за четене закърняват“

„Ако имам кауза, тя не е за четенето въобще, а за качественото четене – онова, което ти позволява да възприемеш текста, да го разбереш и осмислиш в неговата цялост...“

„Писането е състояние на ума и душата“

„Писането, ако извира отвътре, е състояние на ума, на душата, ако щете. Или го имаш, или го нямаш. Боравенето с думите, стила – те се учат, могат да се имитират, но за есенцията трябва да имаш извор в себе си, от който да черпиш.“

„Селинджър, Селинджър и пак Селинджър“

„Поезията идва внезапно, като пчела, стремглаво спуснала се в стаята, пристига, жужи, записваш си я, ако успееш, преди пак да изчезне през прозореца. Прозата е различна, тя се мотае, като пеперуда е, шляе се из въздуха...“

„Най-важното в писането е четенето”

„Много ми се иска да вярвам, че няма нормален човек, който да се радва на война, на смърт и на чужда мъка. Това, което има обаче, е агресор. И жертва.“

Галилей

В Курило нощта мина спокойно. Сега, рано сутринта, огромният парк на психиатричната клиника миришеше свежо на мокра пръст. В клоните на дърветата пееха, та се късаха славеи. По лъскавата от падналия дъжд централна алея лежаха като огромни въпросителни и удивителни знаци розови блестящи червеи.

„В поезията състезанието е нелепо“

„Истинският поет не се стреми да бъде първи, той копнее да бъде единствен! Мисля, че това е достатъчна, обикновено непосилна задача. Винаги остава нещо недокоснато – но на кого да се оплачеш?“

„Предателството на БКП не бива да се повтаря“

„Скопие трябва да приеме като вътрешно убеждение и да декларира официално неоспоримата историческа истина – че македонската нация и език са възникнали през последните стотина години.“

„САЩ и ЕС се правят на слепи за Северна Македония“

Интервю с Никола Кицевски, журналист, кореспондент на БТА в Белград през 1990–1992 г., свидетел на разпадането на Югославия