Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
За един лев
Бях го виждал и преди в центъра на града. Луташе се по улиците, надничаше в контейнерите за боклук, дебнеше пред магазина за цигари и алкохол да изхвърлят празните кашони, за да ги разкъса и подреди, преди да ги нарами като шерп и да ги върне в пункта за вторични суровини на „Шишман”.
Русофили
Сега изведнъж много се заговори за русофилите. Признавам си, нищо не разбирам от целия този филм, в който са намесени геополитика, шпиони, избори и пари. Само щракам каналите и си въртя главата, сякаш гледам някакъв апокалиптичен тенис на маса.
Молитва за ненужните
Един просяк е седнал на тротоара на „Витошка“, един такъв кокалест, с дълга брада, изпружил е дългите си мотовили, около него има вестник, кутия с цигари, чашка от кафе, обзавел си е нещо като кабинет, дето се вика, на плочите и чете книжка, все чете някоя книжка.
Един закъснял репортаж
Лятото беше бедно откъм новини. Онова лято преди толкова години, не това. Нищо не се случваше. Ние, журналистите, се разхождахме в голямата нажежена зала на вестника като мухи без глави. Извика ме шефката.
Свети Йоан Рилски
На 19 януари 2018 г. бях поканен да се срещна със семинаристи в Софийската семинария. Срещата беше насрочена за два часа следобед. Докато чаках на портала, се забавлявах да разглеждам един котарак, който беше намерил слънчево петно в една ниша на оградата.
Богородичка
През лятото на 1992 г. в дома ни влязоха Пецата и Кайцата. Те бяха майстори от Габровско. Кайцата беше турче, скромен, свит. Пецата беше отворко. Изкъртиха старата мивка в кухнята и започнаха да я градят наново. Чак после разбрахме, че опитът им се изчерпва със строеж на краварници.
Без име
Събуди се призори от тънко скимтене, по-слабо и от гласа на комар. Но отново заспа. Когато стана на сутринта, първо не чуваше нищо. Но като се заслуша, разбра, че то е там, където си беше. Отиде на кухненската мивка, подпря се с лакти на ръба ѝ и дълго си ми с пръсти очите.
Love story
Баба ми е била голяма хубавица – започна той. – С вълниста коса, мургава, с едни големи очи. Като киноактриса. Да се чудиш как се е родила такава хубост в онова провинциално градче. Това, нали се сещаш, е преди Девети.
Онзи
На сутринта селцето осъмна без петльово кукуригане. Наместо петли край плетищата стърчаха пушки. Насред мостчето в горния край на селото цъфна картечен пост. А към обяд селяните видяха и майора. Ботушите му лъщяха синкаво като патладжани. Портупеят му квичеше като прасенце.
Разследване
Най-сетне влязох в кабинета. Човекът зад бюрото развиваше и завиваше капачката на автоматичната си писалка. И друго интересно нещо. Върху лактите му, отгоре върху ръкавите на сакото му имаше старомодни сатенени ръкавели.
Колумнисти
-
Митко Новков
всичко от автора -
Калин Янакиев
всичко от автора -
Теодора Димова
всичко от автора
Нашият избор
Премиера на романа на Теодора Димова „Поразените“ (ИК „Сиела”): на 18 септември (сряда) от 19 часа в галерия „Академия“ в София. Книгата ще представят проф. д-р Веселин Методиев, проф. Михаил Неделчев и писателката.
Изложбата „И в кротък унес чака тя…“ е посветена на 130 години от рождението на Иван Лазаров, куратор Любен Домозетски. До 27 октомври в СГХГ.
Фестивалът Културама, който започна на 17 септември с аудиовизуалния спектакъл „София градски вибрации – 140 удара в минута“, продължава на със солото Soft Questions на Стефани Ханджийска. Тя е първият стипендиант на Национална стипендия „С усилия към звездите“ в областта „Танц“. На 20 септември от 20 часа в СГХГ.
На 20 септември в град Златарица ще бъде връчена тринадесетата Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ и ще се състои кръгла маса по повод издаването на книгата на Иван Мешеков „Г. П. Стаматов. Изобличител реалист“. Наградата е учредена през 1992 г. от община Златарица и Катедрата по българска литература във Великотърновския университет.
няма коментари