ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

470 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

„В пети клас написах мемоари…“

„Като малък бях малък. Като голям, пак нещо от сорта. Понякога учех, понякога не учех. Работех, а понякога не работех. В пети клас написах мемоари. Кръстих ги „Близо до мравките“.

„Само историята поддържа куража ми“

„Магията около образа на цар Калоян е безспорна. Неслучайно това е най-популярното историческо име, с което съвременните родители кръщават децата си.“

„Калоян не е убит от Манастър“

Струва ми се нечестно да припишем греха за Калояновото убийство на куманския войвода Манастър. Няма категорични исторически данни за това. В романа ми убийството на българския владетел е с мистичен привкус.

„Не обичам да се тикам напред“

„Поезията ми даде много. Тя учи как да боравиш с думите, да махаш излишните, да търсиш поантата. Впрочем и добрата журналистика помага за такава пестеливост – да кажеш максимално запомнящо се само най-важното.“

„Слави е будител с обратен знак“

Явно съм се лъгала, че явлението Слави е отживяла безвкусица, изцепка на една внезапна свобода. За мен той си остава вреден шоумен и не губя надежда, че въжделенията му за власт ще приключат като долнопробен скеч...

„Моят смартфон са книгите“

Не е достатъчно да прочетеш куп хубави книги по списък, предложен от някой друг. Разковничето е да прочетеш много по-голям куп лоши книги и така да изградиш свой собствен път към първия куп.

„Талантът дразни посредствеността“

„Талантливият човек в България води бедно съществуване не защото има заговор срещу него – за да има заговор, някой първо трябва да го забележи. Тук повечето таланти дори не ги забелязват. Ако все пак ги забележат, те биват игнорирани, защото дразнят посредствеността.“

Трябва ни Симеон Велики, а не цар Петър

Пътешественик между континенти, държави, морета. И също – пътешественик между книгите, пътешественик между жените, моите текстове и нещата от живота. Животът е пътешествие навън, а литературата – навътре.

„Най-интересни са ми островите „в края на пътя“

в Гърция най-интересни са ми островите „в края на пътя“, преди местните общности да бъдат окончателно претопени в казана на глобализацията. Пътуването до такова място е почти равносилно на пътуване във времето.

Докато има българи, ще има бойкоборисовци

„Бойко Борисов е българската мисловност, българското своеобразие, българската същност, и да не изброявам повече – той е българщината, придобила плът и кръв.“