_20190722094408.jpg)
Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Богородичка
През лятото на 1992 г. в дома ни влязоха Пецата и Кайцата. Те бяха майстори от Габровско. Кайцата беше турче, скромен, свит. Пецата беше отворко. Изкъртиха старата мивка в кухнята и започнаха да я градят наново. Чак после разбрахме, че опитът им се изчерпва със строеж на краварници.
Без име
Събуди се призори от тънко скимтене, по-слабо и от гласа на комар. Но отново заспа. Когато стана на сутринта, първо не чуваше нищо. Но като се заслуша, разбра, че то е там, където си беше. Отиде на кухненската мивка, подпря се с лакти на ръба ѝ и дълго си ми с пръсти очите.
Love story
Баба ми е била голяма хубавица – започна той. – С вълниста коса, мургава, с едни големи очи. Като киноактриса. Да се чудиш как се е родила такава хубост в онова провинциално градче. Това, нали се сещаш, е преди Девети.
Онзи
На сутринта селцето осъмна без петльово кукуригане. Наместо петли край плетищата стърчаха пушки. Насред мостчето в горния край на селото цъфна картечен пост. А към обяд селяните видяха и майора. Ботушите му лъщяха синкаво като патладжани. Портупеят му квичеше като прасенце.
Разследване
Най-сетне влязох в кабинета. Човекът зад бюрото развиваше и завиваше капачката на автоматичната си писалка. И друго интересно нещо. Върху лактите му, отгоре върху ръкавите на сакото му имаше старомодни сатенени ръкавели.
Наган
Дворкин изкачи ехтящите стълби. Новичката му кожена куртка, малинова на цвят, приятно скърцаше. Наганът нежно се люшкаше в джоба му.
За пръв път през недългия си, двайсет и пет годишен живот Дворкин разполагаше, така да се каже, с кабинет.
Палачът
Старицата прибра кофата и седна на пейката, опряна в зида на къщата да си почине. Тя не помръдваше. Черните ѝ дрехи се изрязваха на варосания зид като лисната смола. От съседната къща се откъсна разкривена човешка сянка на три крака и се запъти към нея.
Туристът
По едно време един от тях съзря някаква пътечка, която лъкатушеше между храсталаците, опиращи до ниското зидче, опасало като гривна площадчето пред манастира. Пътечката може би стигаше до морето. Той не му мисли много и тръгна по нея. Пътечката наистина го изведе долу до каменистия бряг.
Дърводелецът. In Memoriam
Отиде си моят Дърводелец. Героят на разказа „Дърводелецът” от едноименната ми книга. На 14 юни следобед ми се обади поетът Борис Христов и ми каза, че сутринта е починал Христо Йотов. Те двамата бяха приятели повече от трийсет години.
Нокаут
Йошко и Кирето допиваха шестите си бири в малкия навес срещу магазина, където имаше няколко пластмасови маси със столчета. Няма спор, беше ги хванало. Обикновено се виждаха тук в края на работния ден. Срещите им се подчиняваха на строг ритуал. Като се видеха, първо си разказваха някой и друг виц.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Даниел Смилов
всичко от автора
Нашият избор
Изложба на Алцек Мишев в Swimming Pool в София – „Най-новите малки картини на плувеца“, до 22 септември. Това е първата изложба на Алцек Мишев в България след напускането му през 1971 г.
София филм фест гостува в Кюстендил до 24 август. Филмите ще бъдат пожектирани на прощад „Велбъжд“, а в дъждовните вечери в залата на читалище „Братство 1869“. Входът е свободен.
„Археология на забравата“ – изложбата представя забравеното културно наследство на България и усилията на ентусиасти от различни страни за неговото съживяване. До 22 септември в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
няма коментари