Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Вестник
Липата жужеше. Беше пълна с един милион пчели. Беше голяма липа, садена още от дядото. Дядото сега го нямаше, но липата беше тук. Понякога той си мислеше, че тази липа е душата на дядото, която продължава да живее с тях. Жуженето на пчелите се чуваше чак от долната улица.
Снайперистът
Къщата беше на два етажа. Вторият етаж имаше само две стаички, а върху останалата част от плочата над първия етаж имаше обширна тераса. Скоро Вълка видя двамата горе на терасата. Те оживено разговаряха. След това бащата сложи ръцете си на раменете на сина и допря челото си в неговото. И продължи да му говори.
Сватбен подарък
Когато получеше пенсията, Вергинка вземаше чантата на колелца и отиваше до по-далечния магазин. Той все пак си беше, макар и не много голям, но истински супермаркет, за разлика от кварталното магазинче, където тя обикновено пазаруваше. В края на краищата и тя имаше право на една по-дълга разходка.
Снежен човек
Епидемията започна да утихва. Хората все така се заслушваха във високоговорителите, които властта беше монтирала по стълбовете на площадите, за да уведомява за жертвите и за забраните. Но ето, дойде и денят, когато по същите тези високоговорители съобщиха, че властта призовава населението да се върне към нормалния си начин на живот.
Рязането на ореха
Орехът беше почти на век. Всички бяха свикнали с него така, както се свиква с природата наоколо – и дядото, и бабата, и синът, и снахата, и внучката. Но най-много с него беше свикнал прадядото, който живееше в пристройката и единствен знаеше ореха още като малко орехче.
Джони Мокър
Тази история продължава да се разказва от Силвърадо до Форт Апачи. Подробностите се менят, сезонът, броят на гилзите. Но другото в общи линии остава едно и също. И така. През един сив като олово ден, продупчен от остър дъждец, в градчето Биг Тиърс влезе пешак...
Ватан
Имало едно време една зебра. Тя живеела в саваната, където оцеляването е трудно. Но някак оцелявала. Може би защото сред прадедите ѝ имало едно магаре. (Милият Петър Бобев!) Зебрата била от мъжки пол, затова може би по-редно ще е в следващите редове да я наричаме зебър...
Кралицата
Лоро, Тиш и Файза бяха неразделни. По цял ден обикаляха града. Катереха се по останките от римската крепост, където ловяха изумрудени гущери. Сетне затваряха гущерите в стъклени буркани и ги продаваха на чужденците, които слизаха с белите си униформи от корабите на пристанището.
Денят на храбростта
Сетих се за една бабичка, за която в късните живковски времена се разказваше следната история. Гледам телевизия, разправяла тя, и разбирам, че они ме лажат, лажат, ама нема веке накъде. И като почна да плювам по телевизоро, плювам, плювам, плювам.
Изолация
Когато въведоха извънредното положение, майка му беше на село. Тъкмо се беше захванала с разсада – домати, чушки, краставици. Един негов приятел от здравното министерство му се обади да го предупреди, че предстои блокиране на столицата. И той запали вектричката и отиде спешно да я прибере.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Митко Новков
всичко от автора -
Огнян Минчев
всичко от автора
Нашият избор
Татяна Лолова представя своята книга „Дневници&делници“ (изд. „Книгомания“) на 6 юли (понеделник) от 18.30 ч. в Kino Cabana в София. С участието на Георги Тошев, който е съставител и редактор на изданието.
Изложба „Българийо, аз всичко тебе дадох…“, посветена на 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов, се открива на 7 юли, вторник, от 11 часа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Премиера на спектакъла „О, ти, която и да си…“, посветен на любовната лирика на Иван Вазов, режисьор Бойка Велкова. На камерната сцена в Народния театър на 7 и 8 юли.
През юли Techno Magic Land предлага демонстрации и работилници за младите любители на науката, както и две ваканционни програми. Повече на сайта на Територията на любопитковци, която се намира в софийския Техпарк.
С изложбата Мemento Mori се открива седмото издание на фотографския фестивал ФотоФабрика. Събрани са кадри от 18 български автори. До 16 август в Националната галерия, Двореца.
коментар