Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Кралят
Денят му беше запълнен до последната секунда. Събуждаше го, както винаги, княз Мишин. Той започваше да гъделичка босия му крак с големите си разперени сиви мустаци и това беше достатъчно. Беше забелязал, че княз Мишин ходи някъде през нощта, дори в просъница като че ли му се счуваше, че долавя далечен шум от битка...
Миризма на печени чушки
Цялото му същество изведнъж се изпълни с тази миризма, миризмата на печени чушки. Помнеше я добре, баба му също печеше много чушки по това време на годината. И в съседните къщи съседите това правеха и тази сладка миризма се носеше над цялото село в онези далечни години.
Бавняр!
Вчера, през първия учебен ден, срещнах нова дума. И бързам да я съобщя. Да я обявя. И то с ясното съзнание, че тя е живяла поне година-две в някакви свои сумрачни младежки пространства, преди да се появи, написана на фланелката на едно момиче. Човек не среща често нови думи. Даже може да не срещне нито една през живота си.
В Правец на Девети
На другия ден в Правец имаше манифестация по случай девети септември – с лозунги, със знамена, с речи, както му беше редът. Официалните лица късно забелязали опакования паметник и изпаднали в голям конфуз. После зъбците на машината се задействали.
Старият индиански вожд
Коремът му е мършав, като на вълк. Ръцете му са здрави, изпечени. Вратът и лицето му са нарязани от бръчки, но тези бръчки още не говорят за старост, а само за устойчивост, за някакво каменно търпение.
Политическо айкидо
По високите етажи течеше усилена мисловна дейност. Влизаха и излизаха от вратите на кабинетите с напрегнати гримаси, защото се бяха убедили, че мисловната дейност трябва да е изписана и на лицето, така е най-добре.
Пастирът
Минах край селския магазин, който беше освен това и кафене, и кръчма, и будка за вестници и го видях, че пак седи под ореха, на скованата надве-натри пейка. Пред него имаше чаша ракия. Напоследък все там седеше, но не бях го заговарял.
Бутане на плевня
Беше дълга двайсет метра и широка осем. И висока пет. На два етажа. Приличаше повече на кораб, отколкото на плевня. Беше строена с десетметрови греди, дебели като мачти. Как ли са ги сваляли навремето от планината тези трупи...
Добра дума за Бойко
Ще намеря ли сега, когато българите от площадите на големите български и световни градове викат „Оставка!”, ще успея ли да намеря и да кажа поне една добра дума за Бойко. Трудно ще ми е. Като искам да предупредя. Това е творческо, не политическо предизвикателство.
Цирк „България“
Стигна до фургона, на който още личеше надписът „Държавен цирк“, а някой бе добавил с блажна боя „България“, отключи катинара и влезе вътре. Животът му мина по фургоните. Цезар се надигна да го посрещне и отърка челото си в панталона му. По пода се посипаха като искри шепа косми. Напоследък Цезар бе започнал да оплешивява.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Калин Янакиев
всичко от автора
Нашият избор
Осемнадесето издaниe на „Пловдив чете“продължава до 4 октомври: срещи с писатели, преводачи, художници, четения, дискусии, изложби и концерти. Програмата – тук.
Премиера на Отровата на любовта по романа на Ерик-Еманюел Шмит, на 1 и 2 октомври от 19.30 ч. на Сцена 47 в НАТФИЗ. Режисьор на спектакъла е Мартин Киселов. Класът на проф. д-р Ивайло Христов е разпределен в два състава.
Последният Литературен маршрут за сезона е посветен на Николай Лилиев. Началото му е на 3 октомври в 11 часа от Народния театър. Негов автор и водещ е Георги Тенев.
Съвременно изкуство за деца от 8 до 12 години: ателие в САМСИ, където е инсталацията „ЧИСТО (бъдеще)“ на Християн Бакалов. На 3 октомври, събота, от 14 до 15.30 часа. Записване: 0879 147 679 или edu_nag@yahoo.com.
Изложбата „Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов“ в Галерия „Синтезис“ в София представя 60 непоказвани фотографии на казанлъшкия фотограф, заснети в периода 1899–1933 г. Куратор Бедрос Азинян. До 21 октомври.
Изложба, посветена на илюстрацията в творчеството на Дечко Узунов, в ХГ „Дечко Узунов“ в София. Продължава до февруари 2021.
няма коментари