Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Глухчо
Било точно преди век. Някъде из голямата руска земя. Има такива четива, които изведнъж хвърлят светлина като прожектор и ти разбираш какво е било времето. Понякога на такива четива им викат шедьоври. Но както и да е. Да караме напред.
Папагалът
Бронко Чарли, онзи с плоските уши, плоския нос и плоския тил, който можеше с едно подсмъркване да назначи или да уволни политик, събра в резиденцията си цвета на подземния елит. Само лимузините, които пристигнаха, заеха площ от парка с размерите на летище.
Черна котка
В градището малко се плашеха от нея. Седи на прозореца и гледа кой минава. Къщата ѝ беше на кръстопът. В средата на кръстопътя беше чешмата Джаферко. А пътят нагоре беше пътят за гробищата. Като я видеха зад стъклото, хората забързваха крачка. По-лесно им беше да си викат, че не е с всичкия си. Но страхът оставаше.
Легенда за отхапания език
В едно отдавнашно царство-господарство се случила една история, която е достигнала до нас във вид на легенда. Ето я, старинна, бяла като кост. Една майка имала един-единствен син. Тя много го обичала и искала той да стане богат и прочут.
Пощальонът
Пощенските пратки продължаваха да пристигат от всички краища на страната и от чужбина. Градът беше обсаден, вражеската артилерия методично го разрушаваше квартал подир квартал, но железопътната линия и гарата бяха непокътнати, може би защото по железопътната линия пътуваха товари, важни за нападателите.
На долната земя
Тя изгрява рано сутрин, когато още е тъмно и нейни спътници са само бездомните кучета. Облякла е всичките си дрехи върху себе си и носи в ръцете си четири претъпкани големи здрави жълти найлонови торби – във всяка ръка по две. Вътре е цялото ѝ имущество.
Диверсия
Тихомир Щ. работеше в една много строга агенция. Той трябваше да преглежда, да сортира, да класифицира, да прецизира и да сигнализира. Работата го изпиваше. От постоянното взиране в екрана на компютъра главата го щракаше, очите му туптяха, а сърцето му от време на време се премяташе в гърдите като гимнастик на лост.
Профилактика
Драги слушатели, вие отново сте с любимото си радиопредаване. Днес ще ви разкажем за един случай, носещ условното наименование „Цип”. Историята на пръв поглед е маломерна, съвсем никаква. Дори е стряскащо, как да кажа, нелицеприятна.
За един лев
Бях го виждал и преди в центъра на града. Луташе се по улиците, надничаше в контейнерите за боклук, дебнеше пред магазина за цигари и алкохол да изхвърлят празните кашони, за да ги разкъса и подреди, преди да ги нарами като шерп и да ги върне в пункта за вторични суровини на „Шишман”.
Русофили
Сега изведнъж много се заговори за русофилите. Признавам си, нищо не разбирам от целия този филм, в който са намесени геополитика, шпиони, избори и пари. Само щракам каналите и си въртя главата, сякаш гледам някакъв апокалиптичен тенис на маса.
Колумнисти
-
Калин Янакиев
всичко от автора -
Теодора Димова
всичко от автора -
Деян Енев
всичко от автора
Нашият избор
Представяне на книгата „Братя“ на Филип Димитров (изд. „Стефан Добрев“) – на 14 ноември, четвъртък, от 18.30 часа в Централния дом на архитекта. С участието на проф. Божидар Кунчев и Руси Чанев.
Премиера на книгата на проф. Калин Янакиев „Политико-исторически полемики“ (ИК „Хермес“) – на 15 ноември (петък) от 19 часа в Огледалната зала на Софийския университет. Книгата ще бъде представена от проф. д-р Веселин Методиев и доц. Атанас Славов.
Фестивалът Киномания започва на 14 ноември от 19 часа в зала 1 на НДК с филма на Мариус Куркински „Засукан свят“. Продължава до 28 ноември. Програмата – тук.
Фотографска изложба „1989: Годината, в която Европа се завърна към себе си“ на Едуард Серота се открива на 15 ноември в централното фоайе на Ректората на Софийския университет. До 24 ноември.
няма коментари