Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Буца сол
Понякога това, което се каниш да напишеш, седи вътре в теб и прилича на голяма буца сол. Трябват много дни, за да добие форма. Но тези дни ги няма, има я само нощта срещу сряда. Знаеш, че написаното ще си остане само една голяма буца сол. Но понеже е нощта срещу сряда, сядаш и го написваш…
Едно ферари с цвят червен
Днес не ми остава нищо друго, освен пак да публикувам тук разказа си „Едно ферари с цвят червен”. В светлината на току-що отминалите избори този разказ, струва ми се, едва сега разкрива истинския си обем, като трябва да призная, че в случая моето удивление е най-голямо.
В градинката
И аз не знам как намерих тази градинка. Изникна изведнъж, до самия булевард. Напечена хубаво от слънцето, не съвсем чиста, но в никакъв случай не и мръсна, просто малко изтормозена от зимата, с обелени катерушки, с пробита от корените настилка, но с храсти, които вече напъпваха. Пейките бяха сухи.
Крив свят
Прахът се трупаше върху книгите като сняг. Ставаше все по-гъст. Книгите бяха много. Двете библиотеки в стаята бяха претъпкани. Книги имаше върху облегалката на дивана. И по пода също имаше високи по един метър кули от книги, между които имаше изсечени пътечки за минаване.
Сакото на Бойко
Познавам един човек. Заплатата му е такава, че като плати тока, не остават пари за билетчета. Ако си купува редовно билетчета, няма пари да плати тока. Но кара някак си, като повечето българи. Не се сърди на никого. Разсърди се бе, викам му. Напопържай! Не, отговаря той...
Мелодия за една струна
Онази цигуларка, за която написах разказа „Цигуларката“, още понякога свири на „Графа“. Впрочем майка ѝ, моята вярна читателка, една куцичка и много мила женица, почина. Когато ме види да минавам край нея, цигуларката неизменно ме поздравява...
Валентин Ангелов на 60
И през този април Валентин Ангелов, верен на неистовия си творчески нрав, ще подреди нова, юбилейна изложба. В която ще бъдат затворени като в кехлибар основните му търсения и прозрения на зрял художник.
Хляб
Фурната беше на другия край на селото. Близнаците и дядо им тръгваха от тяхната къща по такова време сутрин, че да сварят за десет часа, когато вадеха хляба. Спускаха се по стръмната уличка и излизаха на централната. И продължаваха по тротоара под черничевите дървета, край хоремага, край заключената църква, край училището...
Само Чехов ме спасява!
– Той е доктор, бе майка. Той е доктор на човечеството. Казвам ти: ако не е Чехов – сега виждаш какво е КЪРЖАВО времето, в какво време живеем – ако не е той, аз специално отдавна да съм финиширал. Озон. Чист озон. Иначе се задъхваш и край.
Лятно време
На гара N времето е спряло. Мечо и Вълчо, двата помияра, по цял ден се изтягат върху напечените релси. Циганчетата ядат на поразия от черешите край релсите и от носовете им тече черешов сок. А старият стрелочник помоли в никакъв случай да не споменавам името му, нито името на гарата. И аз я нарекох гара N.
Колумнисти
-
Калин Янакиев
всичко от автора -
Теодора Димова
всичко от автора -
Деян Енев
всичко от автора
Нашият избор
Пролетно издание на Master of Art – фестивалът за документални филми, посветени на изкуството, представя нови 18 пълнометражни и 4 късометражни заглавия от 22 до 29 април в арт кината на София.
Виртуална конференция с международно участие „Целият свят е превод“, посветена на 80-годишния юбилей на проф. Александър Шурбанов, организира катедра „Англицистика и американистика“ на СУ. На 23 април от 14 часа в канала на Културния център в YouTube.
КИНОТЕКА – Полски филмов фестивал: от 19 до 23 април, от 18.30 часа в Полския институт в София. Програмата – тук.
Изложба „Андрей Даниел. Между две епохи“ в СГХГ до 13 юни.
Новата рубрика „Дигитален портал“ на Виа Фест предлага през уикендите безплатни стрийминги на спектакли на иновативни фигури от световната сцена. Програмата – тук.
няма коментари