
Деян Енев


Гледна точка
Дядо Коледа
Построиха коледното базарче. На тротоара, както всяка година. Дървени къщички два на два. На едно място продаваха всичко необходимо за коледната украса – гирлянди, лампички, играчки. В съседната къщичка продаваха плетива – шалове, шапки, чорапи, терлици. После – фойерверки.

Гледна точка
Багира
Бяхме нещо като колеги. Тука виждаш какво е – порутено, халета, складове, огради… Диво. Пустош. Аз взел-дал, на шейсет години, коленете ме въртят, ръцете ми като тестени. За нищо не ставам. Да напаля печицата и да се опъна на кревата – само за това. Вардех едно складче на Кинематографията, натрупани кутии със стари филми.

Гледна точка
Натюрморт с дюли
Мама работи нощни смени. Когато е на работа, тя ме оставя в съседния апартамент, при дядо Весел. Дядо Весел живее сам. Неговите деца са се пръснали по белия свят. А жена му е под чимшира. Така ми каза. Той е трудно подвижен. Аз си играя на масата в хола с едно счупено камионче. Камиончето може само да завива.

Гледна точка
Нощта на сомнамбулите
От едната страна безистенът гледаше към карето между блоковете. В това каре имаше алеи, настлани с трошляк, грохнали дървета, скована набързо беседка с българския трибагреник, до нея, скрита в храсталака, химическа тоалетна, градинка с цветя…

Гледна точка
Разходка в гората
Микробусът ни закара до неголям паркинг. После трябваше да се върви през гората пеш. Гърбът на каменистата пътека беше разкъсан на много места от корените, изскочили нагоре като перки на акули. Минахме малка рекичка, широка само един скок със засилка.

Гледна точка
Камъчета за запалка
Отпред е пазарът. Отзад има църква. По щайгите с грозде на сергиите кацат оси. Всяка сутрин един мъж опира гръб в зида на църквата и започва да размахва ръка, сякаш ръси с китка босилек. В ръката му има кутийка, а в кутийката – камъчета за запалка.

Гледна точка
Тато
Имаше такъв писател. Сега го няма. Преди години седях в едно кафене. Към мен се приближи един мъж. Представи се. Синът на Тато. Благодари ми, че съм писал за баща му. Та рекох да си спомним за него. Всички му викат Тато, но това Тато при Тодор Велчев идва от Хемингуеевото Папа.

Гледна точка
Човекът от Северозапада
Младите лекари дори не знаеха как Жоро се беше приютил в клиниката. Трябваше да питат. А според колегите им ветерани станало така: търсили майстор, който да поправи нещо – дърводелска ли, водопроводна ли работа, и старшата сестра се сетила, че познава такъв човек. Издирила го и Жоро свършил работата.