ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

369 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Приключенията на двете близначки

Една книжка ще се опита да бъде забелязана сега, в дните на Панаира на книгата в НДК, сред цялото море от други книги. Но като знам колко трудно е това, ще се опитам да ѝ помогна малко

Генчо Стоев за 24 май

След малко ще имате възможност да прочетете едно есе на Генчо Стоев за 24 май. В края му той ни съобщава удивителното си прозрение, което гласи: „Всички родни святости са сбрани в оная, чрез която сме ги узнали.”

Съпругата на писателя

Люба Мутафова е съпруга на Генчо Стоев и майка на децата му. Тя е на 92 години. Влизам в стаята ѝ в 11 часа на 12 май 2019 г., неделя. Да я зарадвам, че утре, на 13 май, излиза новото, за пръв път цялостно издание на трилогията „Цената на златото. Завръщане. Досиетата”.

Странната трилогия на Генчо Стоев

На 13 май, понеделник, от 19.00 часа в Книжен център „Гринуич” ще бъде представянето на трилогията на Генчо Стоев „Цената на златото”, „Завръщане” и „Досиетатата” (Изд. „Рива”).

Ново издание на Генчо Стоев

До десетина дни на пазара ще излезе ново издание на знаменитите творби на Генчо Стоев – „Цената на златото”, „Завръщане” и „Досиетата”. И, да отбележим, за пръв път романовата трилогия на един от най-големите ни писатели ще се появи в едно книжно тяло.

Христомир

Научихме за смъртта му на 4 февруари тази година. Обади се неговият приятел Николай. Минал да види старите колеги в института и някой казал, абе, такова, знаете ли?  Христомир починал. Никой не ни беше уведомил. Три години сме живяли с мисълта, че си е жив.

Златотърсачи

Осъдили един човек на смърт. Дошло време смъртната присъда да бъде изпълнена. По закон на смъртниците се полагала топла вечеря и четири цигари. Но нашият човек не харесал вечерята. Нямало време да му готвят друга вечеря. И отложили изпълнението на присъдата с един ден...

Бъдете като децата

Видя едно ръждясало бусче. Паркирано в двора на един изоставен строеж. Огледа се. Нямаше никого в двора. Нямаше охрана. Отиде до бусчето и дръпна врататата му. Вратата се отвори. Вътре в бусчето можеше да се спи.

Войникът

В това ъгълче на света имаше едно малко царство. В едно от ъгълчетата на царството имаше водопад и кула, зидана от големи камъни. Пред кулата стоеше на пост войник. Вода войникът пиеше от водопада, а храна му спускаха с въже от кулата веднъж на ден.

Защо?

Сега разбрах защо не ѝ върви на София. Защо например ремонтът на „Графа” се превърна в аутодафе и за управници, и за проектанти, и за изпълнители. Защо градинките на „Кристал”, на „Св. Седмочисленици” и пред Университета се превърнаха в озъбени гледки от далечните предградия, които и пролетта няма да може да спаси?