Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Мухата
Вечерта, преди лягане, излезе на терасата да изпуши една-две цигари. Това си му беше навик открай време. Само рано сутрин и късно вечер цигарите толкова му се услаждаха. Мислеше си, че това е заради тишината. Тогава главата му работеше най-добре. Искаше да има тишина, но денят му беше пълен с шум.
Баща и син
„Макар и непълнолетен, преди Девети баща ми е бил подривник. Били група от 6–7 младежи като него. Палели сеновали, разглобявали релси. Хванали го и му издали смъртна присъда. Само го чакали да навърши пълнолетие, за да изпълнят присъдата...“
Дресьорът на охлюви
Беше празник. Беше валяло, но сетне небето се отвори, а вятърът стихна и стана лек, милващ. Онова ханче до стария път, Бялото ханче, беше пълно, и под навеса, на открито, всичките маси бяха заети. Танас и брат му Жицата търчаха между масите...
Златният куршум
Всички бяха доволни. В градчето Ориндж нямаше разбойници, нямаше пата-кюта, нямаше пиянски свинщини. Всичко беше в границите на приличието. И заслугата за това беше на един човек – на шерифа Ърл. А той нямаше дори свестен кон, ами яздеше една крантичка, една кобила с перде на лявото око...
Вихрогон
В тяхното семейство на почит беше мълчанието. Говореха с къси изречения, не даваха израз на чувствата си. Но по-късно през деня Яско отиде до реката, легна на стръмния бряг под голямата върба, после скочи и се преметна три пъти през глава. Това беше най-голямата му мечта – да си има кон.
Кой се страхува от дракони?
През голямото междучасие по-малките деца вземаха тебешир от черната дъска и хукваха да рисуват по асфалта на училищния двор слънца, човечета, животни. Един ден обаче някой написа на оградата на училищния двор някакъв лозунг. Това беше достатъчно да се намеси полковникът.
На гарата
Влакът не идваше. Нещо повече. Никой не му знаеше разписанието. Но касиерката на гишето продължаваше да продава билети. Хората се трупаха и вече бяха напълнили чакалнята. Вътре беше топло, огромната печка в средата на помещението равномерно бумтеше.
На пейката
Едно време през терасата на кухнята на шестия етаж се виждаха златните кубета на „Св. Александър Невски“. Сега се виждаха блоковете на жилищния комплекс „Белите брези“. Преди долу се виждаха едноетажните къщички на бежанците от Егейска Македония с дворчета, пълни с дървета и лехи...
Шкембо и Шкембла
На вратата в кухнята висяха две парцалени кукли. Висяха там отдавна, от години, и по всички личеше, че бяха забравени от хората. В пристъп на ентусиазъм дъщерята ги беше кръстила Шкембо и Шкембла, но тя първа ги забрави, а после отиде да учи в чужбина...
Каквото – такова
Един човек, както бързаше по улицата, настъпи едно айно. Тю да му се не види! Беля, голяма беля! А и обувките му бяха зимни боти, с дебел, изрязан дълбоко грайфер. Беше още със зимните обувки, защото зимата уж се канеше да си отиде, но още се инатеше.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Митко Новков
всичко от автора -
Огнян Минчев
всичко от автора
Нашият избор
Представяне на новата книга на Нася Кралевска „Бивало – небивало“ (изд. „Рива“) – на 27 септември, сряда, от 18.30 часа в музея „Борис Христов“ в София. С участието на Тони Николов, Руси Чанев, Лъчезар Тошев.
Филмовият фестивал София ДокуМентал, посветен на документалното кино, продължава до 25 септември. Прожекции, срещи, майсторски класове и форум за нови проекти. Основните фестивални места са под купола на Ларгото, в Чешкия център, Дома на киното и кино „Одеон“. Програмата – тук.
Ретроспектива на Любомир Клисуров, едно от водещите имена в българската подводна фотография, в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. До 11 октомври.
Националната галерия представя изложбата „Послания“, посветена на 120 години от рождението на Златю Бояджиев. До 7 януари 2024 г. Куратори Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева.
няма коментари