ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

407 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Деян Енев

Щъркелите

На края на селото пак бяха запалили стари автомобилни гуми и залезът едва се виждаше зад гъстия чер пушек. Днес беше хубав ден, помисли си дядо Пацо, за пръв път топличко от сума ти време.

Деян Енев

Обесването на Васил Левски

Било вторник, пазарен ден. Студено и ветровито. Обесили го заранта, та нямало много хора. Само малко турци имало, няколко кадъни, войници имало също, както и дечурлига, и българчета, и турчета.

Деян Енев

Вечерна проверка

Ние не знаем вече имената на дърветата. Не знаем имената на птиците. Не знаем имената на цветята. А това е част от родината – и дърветата, и птиците, и цветята. Когато не можеш да назовеш нещо, то не ти принадлежи.

Деян Енев

Спомен за
Генчо Стоев

Днес, 5 февруари, ако беше жив, Генчо Стоев щеше да навърши 89 години. Той почина на 77, през 2002 г. На негово име, доколкото знам, няма кръстен булевард, няма кръстена улица, няма кръстен площад, няма кръстено училище. Дано да бъркам.

Деян Енев

9 съвета за размразяване на ключалки

Като падна снегът, на един чичо му замръзнали ключалките на колата. Ай да му се не види. Излязал на кръстовището и де когото види, питал как да си размрази ключалките на колата.

Деян Енев

Паметникът на нашето време

Наскоро ми се наложи да вадя някакви документи. Но вече беше ранният следобяд и просто нямаше как да свърша работата. За чиновническа България ранният следобяд е задължителен бонус към уикенда

Деян Енев

Секиризада

Не знаете какво е СЕКИРАЗАДА? И да не знаете, поне се досещате. Точно това е, за което, макар и да не знаете какво е СЕКИРАЗАДА, макар и смътно, се досещате. Сеч. Целенасочена, продължителна, изтребителна сеч.

Деян Енев

Приют за стари магарета

В нашия клас в Английската имахме един съученик, Иван (честит имен ден на патерица, Иване!), който остави неизгладим отпечатък във всеки от нас, неговите съученици. Още тогава, в онази толкова хаотична възраст, той ни показа силата на духа.

Деян Енев

Часовникарят

Вчера, докато чакахме стрелките да се съберат на 12, за да гръмнем шампанското и да се поздравим с Новата година, си дадох сметка, че ние чакаме с нетърпение не толкова формалното преминаване от едната година в другата, колкото сверяването на часовника.

Деян Енев

Един стар коледен разказ

Свинята трябваше да се опраси още преди два-три дена, но тя не го направи. Лежеше върху сламата, голяма като планина, и само от време на време тихо изпъшкваше.