ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

373 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Деян Енев

Бъфало Бил

Седях и си кърках уиски, подпрян на тезгяха в един бар на майната си в градчето Ле Клер в царевичния щат Айова, родното място на прочутия Бъфало Бил...Обичах този час на деня, когато работата е приключила, а течението в бара приятно изсушава потта по шията ти.

Деян Енев

Усмивки от старите ленти

Кралят извика своите мъдреци. Тримата пристигнаха и се наредиха в полукръг около него. В студената зала летяха врабчета.

Деян Енев

Гагарин излетя в Космоса с „Отче наш” на уста

След ден е 12 април, датата, на която преди 52 години за пръв път в открития Космос излетя човек. Полетът на Юрий Гагарин ми е почти връстник.

Ние, индианците

Формален повод за този текст е отминалата преди няколко дни дата 30 март, когато се навършиха 101 години от смъртта на писателя Карл Май. Но това е само формалният повод. Защото все по-често си мисля за индианците. За добро или за лошо, моето поколение дължи много на индианците.

Лошите и добрите

Щеше да е успокояващо, ако наместо живота, който живеем, просто гледахме по телевизията филм със същото заглавие – „Лошите и добрите”. Филмът обаче не е свършил, защото го живеем.

Нямото исо

Не познавам друг човек, на когото толкова да му отиваше да е писател. Той обичаше да показва машинариите на творчеството, сечивата; видяното, чутото още на мига трябваше да се обговори, да се пробва със зъби дали е от злато.

Майка Тереза – светицата
на добротата

Светците нямат нужда от нашата защита. Ние имаме нужда от тяхната защита. Но ние обикновено търсим тяхната защита, когато ножът опре до кокала – при болест, при бедствия, при скръб, при смърт.

Деян Енев

Грамада
от камъни

Ние, писателите, сме като юродивите. Викаме, но никой не чува. И лека-полека и ние спираме да вярваме на думите. Да вярваме на нашите думи, заради които живеем.

Защо вдигна кръвно Борисов?

Всеки държавник живее едновременно в няколко концентрични кръга. Най-външният кръг е този на публичния му образ. А последно, в центъра, е онова „аз”, където става срещата с Бога или с демоните.

След деня
на Левски

За пореден път той ни показа кой къде е. На това са способни единствено светците. Денят, в който чествахме неговата памет, се оказа най-страшното разобличение на днешните управници.