ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

373 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Златотърсачи

Осъдили един човек на смърт. Дошло време смъртната присъда да бъде изпълнена. По закон на смъртниците се полагала топла вечеря и четири цигари. Но нашият човек не харесал вечерята. Нямало време да му готвят друга вечеря. И отложили изпълнението на присъдата с един ден...

Бъдете като децата

Видя едно ръждясало бусче. Паркирано в двора на един изоставен строеж. Огледа се. Нямаше никого в двора. Нямаше охрана. Отиде до бусчето и дръпна врататата му. Вратата се отвори. Вътре в бусчето можеше да се спи.

Войникът

В това ъгълче на света имаше едно малко царство. В едно от ъгълчетата на царството имаше водопад и кула, зидана от големи камъни. Пред кулата стоеше на пост войник. Вода войникът пиеше от водопада, а храна му спускаха с въже от кулата веднъж на ден.

Защо?

Сега разбрах защо не ѝ върви на София. Защо например ремонтът на „Графа” се превърна в аутодафе и за управници, и за проектанти, и за изпълнители. Защо градинките на „Кристал”, на „Св. Седмочисленици” и пред Университета се превърнаха в озъбени гледки от далечните предградия, които и пролетта няма да може да спаси?

Човекоядците

Понякога има нужда само да се преписва. Константин Коровин, живописец и театрален художник: „По време на така наречената революция кучетата тичаха поединично по улиците. Не се приближаваха до хората, сякаш напълно се бяха отчуждили от тях. Имаха вид на изгубени и тъжни създания. И още нещо: всички гълъби отлетяха от Москва”.

Борбата с плъховете

Заместник градоначалникът по безопасността на столицата Герд Пешев страдаше от упорит пърхот. Той се бореше с него, като си правеше рано сутрин, преди работа, фрикция на косата с мехлем и се разхождаше така из жилището петнайсет минути, преди да си вземе душ.

Сметката

Емилия каза на Надя, че се е обадила на всички, които са в наличност. И повечето казали, че ще дойдат. Надя пристигна с половин час закъснение. Емилия скочи и двете се прегърнаха и запищяха. Заведението цялото беше затворено заради тях. Бяха им подредили една дълга маса.

Песента на колелетата

На този малък площад се срещаха пет улици и той приличаше на звезда. Тук имаше часовникарско ателие, цветарско магазинче и заведение за хранене. Лъчите на слънцето отрано огряваха тази част на площада и образуваха нещо като пещера от светлина.

Писмо

Жена му простираше прането на телта в двора. Той излезе от къщата да сипе хляб и суроватка на кучето. Видя, че край паницата се завъртя една оса. Край, дойде пролетта, рече си. Кучето ядеше като невидяло и синджирът му звънтеше по желязната паница.

Императорът

Тоя, дето яде от хляба, върви по-напред. Издълбал е хляба като хралупка, яде от меката среда, върви, тъпче в устата си и яде. Наметалото му се вее след него. Наоколо няма никой с такова наметало, пурпурно, императорско. Другият след него е наметнал ямурлук, корав, пада до долу като скала.