Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Стъпките
Главата му тежеше. Надигна се, като се хвана с ръка за горната табла на леглото, както правеше винаги. Добре, че ръцете му още бяха силни. Остана седнал в леглото дълго време. Уж ей сегичка щеше да стане, но все не се надигаше. А това беше една от двете разходки през деня, не биваше да я пропусне...
Последното градче преди залеза
Един ездач, раздърпан като привидение, влезе в градчето. То беше последното градче преди залеза. Шапката и кърпата на врата му имаха цвят на мокра пепел, лицето му също имаше цвят на мокра пепел...
Последният ден
Да, когато всичко свърши, се сети, че вече беше чел подобна история, не само подобна, а направо същата, преди години. Къде я беше чел? Сети се и това. Сети се удивително бързо, като се има предвид, че паметта му вече приличаше на детско влакче с изтощени батерии, влакчето ту тръгваше, ту спираше, ту засядаше на гарата.
В зоопарка
Отдавна не беше ходил в зоопарка. Откога ли не беше ходил? Имаше поне двайсет години. Сети се – когато се беше разчуло, че царят бил осиновил лешояда и той отиде да направи репортаж за осиновяването на лешояда от царя. Истина беше, на клетката на лешояда имаше табелка.
Сърце
Д-р Лъчезара Георгиева е млада и приятна лекарка с кръгли коленца и кръгла уста. Сякаш постоянно казва о-о-о. Миглите ѝ са като на онези кукли, дето младоженците си ги залепват със скоч на предния капак на лимузината – черни и гъсти като четчици.
Жълтите павета
Това е големият проблем на грозотата. Че в един момент започваш да свикваш с нея... Как да излича гледката на тази грозота. Как да излича чувството, че това е отношението към всичко. И към хората, и към проблемите. Каквото е отношението към жълтите павета. Ето това ме ядосва и не ми дава мира.
„Обичам актьорите“
„От години един от най-важните периоди в създаването на всеки мой филм е кастингът. Има режисьори, които имат любими актьори и ползват само тях – не съм от тях. Други робуват на звезди – и от тях не съм. При мен за всеки филм – кастинг до дупка!“
Помощ за „Панорама“
Двамата влязоха в закусвалнята до телевизията. Лицата им бяха бели, без тен, но волеви. Взеха си две паници с шкембе-чорба, сипаха вътре по една лъжица лют червен пипер и седнаха. И започнаха да сърбат. Белите им чела веднага се покриха с едри капки пот.
Кралят
През 1998 г. принц Чарлс посети за пръв път България. Тогава написах разказ за посещението му. Разказът дори излезе в книга. През 2003 г. той посети България за втори път. По това време работех в един вестник. Сетих се, че имам разказ за принц Чарлс. Отидох при главния редактор и му казах тази работа.
Продавачът на вестници
Този човек продаваше вестници в една колибка на входа на пазара. Беше нещо тенекиено, със стъкло отстрани, където той нареждаше едно върху друго списанията, за да се виждат кориците им, а отпред, като вдигнеше сутрин металната щора, защипваше на едно въженце вестниците.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Митко Новков
всичко от автора -
Огнян Минчев
всичко от автора
Нашият избор
Клавирен рецитал на Марина Мравова. В програмата – Бах, Моцарт, Рахманинов, Шопен, Григ. На 12 юни, понеделник, от 19 часа в Полския институт в София. В рамките на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
Дни на фотошкола „Паралакс“ под купола на Ларгото в София: на 12 юни от 18.30 часа представяне на албумите „Просвет“ на Николай Трейман, „Пунктум“ на Цочо Бояджиев и сборен на фотошкола „Паралакс“. На 19 юни от 18.30 часа дискусия на тема „Спонтанност и замисъл във фотографията“.
Изложба „Безтегловност“ на Калия Калъчева в софийската галерия „Ракурси“ от 6 юни до 4 юли 2023 г.
31-во издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. До 10 юни – български и международни спектакли, улични представления, изложби, концерти, творчески срещи, както и чуждестранни представления в онлайн вариант. Програмата – тук.
няма коментари