Начало Колумнисти Деян Енев (Page 4)

Деян Енев

Деян Енев
585 публикации
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Последният влак

Последният влак

На гърба на къщата, към градината, имаше врата, пред която лежаха един върху друг като стъпало два големи огладени камъка, почти еднакви, сякаш се бяха родили един за друг. Стопанката често сядаше тук на прага и започваше тихо да подсвирва…

Деян Енев • 24.05.2023
Жар-птица

Жар-птица

Какво беше това? Крясък, вик? Приличаше и на крясък, и на вик. Беше пълен с хрипкава болка – като крясък, но едновременно с това беше по-оформен, имаше контури, издигаше се отчетливо във въздуха подобно на трептяща, стремителна спирала. И извикваше представата за далечни праисторически времена…

Деян Енев • 17.05.2023
Куко и Пипе

Куко и Пипе

Момчетата влязоха в казармата и ги остригаха. И главите им изведнъж станаха малки, оловни. А ушите – големи, големи. Бръснарят беше майстор, лъсна ги като яйца. После – дрехите. Нямаше време да търсят своя размер, всеки обличаше каквото му падне, защото старшината постоянно крещеше: Бърже, бърже!

Деян Енев • 10.05.2023
Мухата

Мухата

Вечерта, преди лягане, излезе на терасата да изпуши една-две цигари. Това си му беше навик открай време. Само рано сутрин и късно вечер цигарите толкова му се услаждаха. Мислеше си, че това е заради тишината. Тогава главата му работеше най-добре. Искаше да има тишина, но денят му беше пълен с шум.

Деян Енев • 03.05.2023
Баща и син

Баща и син

„Макар и непълнолетен, преди Девети баща ми е бил подривник. Били група от 6–7 младежи като него. Палели сеновали, разглобявали релси. Хванали го и му издали смъртна присъда. Само го чакали да навърши пълнолетие, за да изпълнят присъдата…“

Деян Енев • 26.04.2023
Дресьорът на охлюви

Дресьорът на охлюви

Беше празник. Беше валяло, но сетне небето се отвори, а вятърът стихна и стана лек, милващ. Онова ханче до стария път, Бялото ханче, беше пълно, и под навеса, на открито, всичките маси бяха заети. Танас и брат му Жицата търчаха между масите…

Деян Енев • 19.04.2023
Златният куршум

Златният куршум

Всички бяха доволни. В градчето Ориндж нямаше разбойници, нямаше пата-кюта, нямаше пиянски свинщини. Всичко беше в границите на приличието. И заслугата за това беше на един човек – на шерифа Ърл. А той нямаше дори свестен кон, ами яздеше една крантичка, една кобила с перде на лявото око…

Деян Енев • 12.04.2023
Вихрогон

Вихрогон

В тяхното семейство на почит беше мълчанието. Говореха с къси изречения, не даваха израз на чувствата си. Но по-късно през деня Яско отиде до реката, легна на стръмния бряг под голямата върба, после скочи и се преметна три пъти през глава. Това беше най-голямата му мечта – да си има кон.

Деян Енев • 05.04.2023
Кой се страхува от дракони?

Кой се страхува от дракони?

През голямото междучасие по-малките деца вземаха тебешир от черната дъска и хукваха да рисуват по асфалта на училищния двор слънца, човечета, животни. Един ден обаче някой написа на оградата на училищния двор някакъв лозунг. Това беше достатъчно да се намеси полковникът.

Деян Енев • 29.03.2023