Деян Енев
Гледна точка
Магелан
Питате ме как стана тъй, че се возех в майбах и имах две секретарки? Едната – младичка, като излязла от калъф, с розови, чак прозрачни ушенца, с кръстче като на оса, другата – стокилограмова труженичка, упорита като чук и вярна като алебарда. Ще ви кажа.
Книги
За Алек
Нямам готовност да пиша некролог за Алек. Защото той беше един от нас, родените през шейсетте. Вървяхме заедно през тия трийсет и нещо години по пътищата на литературата ни.
Гледна точка
Ален Делон
Просълзих се, като се молех да не е забелязала сълзите ми. На път за вкъщи изведнъж ме обзе друго настроение. Изпълних се с гордост. За пръв път през живота си ставах и аз шеф на някого. Пък макар и на един апарат за броене на жълти стотинки.
Гледна точка
„Каталаните бяха първият щит“
Какво би станало с България, ако инвазията на османците бе спряна още в нейното начало? Интервю с Тихомир Тодоров, автор на романа „Каталанското братство“
Гледна точка
Жените от пазара
Те бяха пет приятелки. Продаваха на пазара плодове и зеленчуци. Имаха си, разбира се, имена, но тук ще ги наречем Палечка, Показалечка, Средка, Безименка и Кутра. От тях млада беше само Палечка. Показалечка и Средка минаваха четиридесет, Безименка беше над петдесет, най-възрастна беше Кутра, тя беше на шейсет и пет.
Гледна точка
Човекът-остров
Валентин Ангелов може да нарисува всичко. Дори най-трудното за рисуване – „Опаловият час“ – когато слънцето го няма вече, но и луната още я няма и в светлината има празнина. Всяка изложба на Валентин Ангелов е пътуване към пределите на света. Но то значи – и към пределите на душата.
Гледна точка
Майката
Майката и мъжът, който я придружаваше, най-сетне стигнаха до портала. Беше студено и очите на майката сълзяха. Беше си обещала да не плаче и си повтаряше, че това не са сълзи, а просто очите ѝ сълзят. От студа.
Гледна точка
Епитафия за Клеопатра
В едно самодейно видео, което ми прати на мейла някакъв господин, който в две изречения в писмото се представи като внук на главния герой от видеото Абедин, а също така като краевед, се разказваше за последната камила в Тополовградско…
Гледна точка
Бръсначът на Окам
Дълго време я разглеждаше сякаш под лупа, като че ли беше изумрудено морско конче или златна пчела. Не приказваше нищо, само я гледаше. Той обичаше психологическото айкидо. Момичето на свой ред гледаше към тлъстите зелени листа на фикуса в ъгъла на кабинета…