Деян Енев
Юбилей на читалището в Дрен
На 3 декември читалище „Благой Попов” в с. Дрен отбеляза своя 95-годишен юбилей. Ще публикувам откъс от моя колонка за съдбата на Благой Попов. И накрая – една легенда от с. Дрен, разказана от Мария Гърбева.
Най-дългият блус
Началният час за новогодишното фирмено парти бе обявен за деветнайсет часа. То щеше да се проведе в един от големите хотели, преминал през основен ремонт само преди година. Управителят на фирмата лично посрещаше пристигащите служители, стиснал в дясната си ръка чаша с вино.
Приказка
Тази приказка не е от веселите. Но да не губим време, да започваме. Живяло едно момче. Когато пораснало, то започнало да прави недобри неща и майка му и баща му се ядосали. Опитвали се да говорят с него, но то не ги слушало, а си правело своето. Те не били случайни хора и още повече се ядосали. И един хубав ден го изгонили от къщи.
Черен петък
По булеварда минава кола с високоговорител на покрива, която рекламира поредния Черен петък еди къде си. Металическият немлъкващ глас се дави в шума на трафика и сякаш посипва с черни сажди всичко наоколо. Скоро тук ще построят и коледното базарче. На същото място, както всяка година...
Извънредна прожекция
Навремето тук имаше кино. После го затвориха. И години наред дверите му стояха затворени, и не само затворени, а заключени с един, как да кажем, огромен, тежък, сякаш от средновековния реквизит, катинар. Но този период, на запустението и разрухата, свърши.
Стъпките
Главата му тежеше. Надигна се, като се хвана с ръка за горната табла на леглото, както правеше винаги. Добре, че ръцете му още бяха силни. Остана седнал в леглото дълго време. Уж ей сегичка щеше да стане, но все не се надигаше. А това беше една от двете разходки през деня, не биваше да я пропусне...
Последното градче преди залеза
Един ездач, раздърпан като привидение, влезе в градчето. То беше последното градче преди залеза. Шапката и кърпата на врата му имаха цвят на мокра пепел, лицето му също имаше цвят на мокра пепел...
Последният ден
Да, когато всичко свърши, се сети, че вече беше чел подобна история, не само подобна, а направо същата, преди години. Къде я беше чел? Сети се и това. Сети се удивително бързо, като се има предвид, че паметта му вече приличаше на детско влакче с изтощени батерии, влакчето ту тръгваше, ту спираше, ту засядаше на гарата.
В зоопарка
Отдавна не беше ходил в зоопарка. Откога ли не беше ходил? Имаше поне двайсет години. Сети се – когато се беше разчуло, че царят бил осиновил лешояда и той отиде да направи репортаж за осиновяването на лешояда от царя. Истина беше, на клетката на лешояда имаше табелка.
Сърце
Д-р Лъчезара Георгиева е млада и приятна лекарка с кръгли коленца и кръгла уста. Сякаш постоянно казва о-о-о. Миглите ѝ са като на онези кукли, дето младоженците си ги залепват със скоч на предния капак на лимузината – черни и гъсти като четчици.
няма коментари