
Деян Енев


Гледна точка
Камъчета за запалка
Отпред е пазарът. Отзад има църква. По щайгите с грозде на сергиите кацат оси. Всяка сутрин един мъж опира гръб в зида на църквата и започва да размахва ръка, сякаш ръси с китка босилек. В ръката му има кутийка, а в кутийката – камъчета за запалка.

Гледна точка
Тато
Имаше такъв писател. Сега го няма. Преди години седях в едно кафене. Към мен се приближи един мъж. Представи се. Синът на Тато. Благодари ми, че съм писал за баща му. Та рекох да си спомним за него. Всички му викат Тато, но това Тато при Тодор Велчев идва от Хемингуеевото Папа.

Гледна точка
Човекът от Северозапада
Младите лекари дори не знаеха как Жоро се беше приютил в клиниката. Трябваше да питат. А според колегите им ветерани станало така: търсили майстор, който да поправи нещо – дърводелска ли, водопроводна ли работа, и старшата сестра се сетила, че познава такъв човек. Издирила го и Жоро свършил работата.

Гледна точка
Богородица
Копието на Йерусалимската чудотворна икона на Пресвета Богородица пристигна с литийно шествие. След това я внесоха в „Св. Александър Невски“ и поклонението започна. Беше привечер. Колоната на чакащите стигаше от храма до „Цар Освободител“.

Гледна точка
Звънарят
В селцето не останаха никакви мъже. Войната ли ги изсмука, на гурбет ли заминаха, това вече никой не помнеше. То нямаше и кой да помни. На пейките пред къщите привечер пролазваха едва десетина бабки, черни и сухи като коренчета, със стопени пазви, с къртичи очи.

Гледна точка
Човекът, който минаваше през стени
На последната спирка на трамвая преди надлеза има нещо като триъгълник, който разделя релсите в едната и другата посока. Там преди време е имало павилионче. Сега павилиончето е мъртво, но няколко маси и столове още стоят на площадката пред него, разкрачени, счупени, непотребни.

Гледна точка
Балконът
Това място не беше никакво кафене. Беше просто мизерно гаражче, където продаваха кафе, алкохол, цигари, солети и вафли. А встрани, в дворчето, под купола на голям бор, имаше две маси с няколко стола. Това беше всичко. Това място ми беше и за море, и за планина през лятото, което отмина.

Гледна точка
Старият албум
Йоп Първи не обичаше да спи по гръб или по корем. Той спеше обърнат на едната или на другата страна, като периодично, когато ставаше през нощта, за да използва нощното гърне, променяше положението си. Така беше спокоен, че никое от двете му уши няма да се сплеска повече от другото.