Деян Енев
Гледна точка
Бръсначът на Окам
Дълго време я разглеждаше сякаш под лупа, като че ли беше изумрудено морско конче или златна пчела. Не приказваше нищо, само я гледаше. Той обичаше психологическото айкидо. Момичето на свой ред гледаше към тлъстите зелени листа на фикуса в ъгъла на кабинета…
Гледна точка
В манастира
Пристигнаха в манастира към шест и половина следобед. Валеше дъжд и пътят им отне повечко време. Нагостиха ги в трапезарията, появи се сестра Мария и той използва да ѝ върне двете книжки, които му беше дала предишния път…
Гледна точка
Кафене „Носталгия“
Много време прекарах в кафене „Носталгия“. Зяпах хората, мислех си някакви свои неща. Така вървеше времето. Дойде февруари 2022 г. Путин нападна Украйна. Още през първите дни на войната бях изумен колко хора го подкрепят и са на страната на агресора…
Гледна точка
„Заобикалям книжарниците“
Препубликуваме интервюто на Деян Енев с писателя Христо Карастоянов, който почина месец преди да навърши 74 години.
Гледна точка
Мераклии
Ето така беше. Бечо и Гечо са братя. Бечо е по-големият. Жилав, синеок, плешив, с тънко мустаче като на музикант. Гечо, с една глава по-нисък от брат си, беше дебеличък… Двамата братя много се тачеха. Живееха в съседни къщи и не минаваше ден, през който да не си гостуват. Тяхното истинско време обаче идваше, когато направеха виното.
Гледна точка
Професионалистът
Филип Марлов бе решил да превърне двора на селската си къща в кът за медитация. Това означаваше едно-единствено нещо – всяко нещо да си бъде на мястото – до последното камъче, до последната тревичка, до последната съчица, до последното бръмбарче. Трябваше да се намери златното сечение между човешкото усилие и даровете на природата, това беше рецептата.
Гледна точка
Портиерът
Беше мъж на години, вече пенсионер, но с осанка, висок, късата му бяла брада придаваше едно благородство на лицето му, а гъстата му и на тази възраст коса се виеше на големи бели пръстени. Носеше поизтърканата си униформа с рядко срещано достойнство…
Гледна точка
Незавършен коледен разказ
Един войник воювал толкова дълго, че се уморил смъртоносно. Но краят на войната не се виждал. Пак добре, че съм жив, казвал си войникът. Нищо че се уморих. Но не било съвсем така. Искал вече да се прибере вкъщи, пък макар и само за няколко дена, да види жена си, да се поборичка с малкото си момченце…
Гледна точка
Почти коледен репортаж
В този вечерен час кварталната градинка е пуста. Кафенето, което се намира в приземния етаж на блока в дъното ѝ не работи: вътре е тъмно, вратата е заключена, големият чадър с рекламния надпис е свит и пъхнат зад парапета на стълбичките, по които слизаш от градинката в кафенето…