ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

54 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

Там, където едни отиват в отпуск, а други – на смърт

Онези високопоставени злосторници, които са издавали заповедите за тези погранични издевателства, са по върховете и на новата ни, демократична държавна власт.

Утеха и гнет

Откровено казано, Пражката пролет ми лежи на сърцето и до ден-днешен, жива като спомен за далечна, желана, но недостъпна жена – нейната неосъщественост я прави още по-чаровна.

Беда и виновност

Краткосрочните си цели комунистическият режим постигна, а съпротивата срещу режима постигна дългосрочните си цели.

В спокойния уют на чуждестранните курортни хотели

На страха очите са големи, най-големите и всевиждащи очи – толкова всевиждащи, че виждат и несъществуващото.

Печалби и загуби

Обнародвано тези дни, едно писмо на Георги Марков от средата на 70-те, ме хвърли обратно в онези смразени под суровата сянка на Студената война вълнения.

С чего начинается родина?

Нашата единствена автентична родина е детството. Родина, толкова неповторима и лична, че и най-могъщата, най-тоталитарната и всевластна политическа ситуация не може да я измести и подмени.

Възмездия и варварства

Партийната идеология е вид доктрина, а всяка доктрина опростява и ограничава, елементаризира и схематизира човека.

Художникът и канарчето

Гледам платната на Генко Генков, а за Ромен Ролан си мисля, за романа му „Жан Кристоф”: „Задачата на художника се заключава именно в това – да създаде слънце, когато него го няма”.

Обезчовечените свръхчовеци

Никога не сме се питали колко смели или несмели сме били под ръководната роля на партията – инстинктите изпреварваха въпросите. Всички отговори бяха вече дадени – все от наше име и без наше участие.

В утробата на кита и извън нея

Цялото това неимоверно изпитание поетът издържа и физически, и психически, скрит по собствените му думи дълбоко „в утробата на Кита”, изстисквайки по чеховски всеки миг на деня и нощта роба от себе си.