
Георги Данаилов


Народните будители и тяхната съдба
Как така почитта към науката-слънце е започнала да залязва? Смятам, че неприязънта към учеността идва от желанието да защитим собствената си непълноценност, от душевната ни леност.

За войната
Ето един от най-съществените, най-болезнените въпроси на нашата цивилизация – войната. Прелистваме ли пожълтелите страници на древните книги, четем ли най-новите набрани на компютър редове, става очевидно, че историята на човечеството е преди всичко история на войните.

За книгите
Публикуваме есето „За книгите”, разделяйки с Георги Данаилов, този мъдър човек и голям български писател. Опелото поклонение е в събота, 11 март, от 14.30 ч. в храма „Свети Седмочисленици” в София.

Няколко реда до господин Юлиян Вучков
Господине, съдено ми бе да се познаваме от десетилетия, още от времето, когато Вие бяхте главен редактор на списание „Театър”, някакъв вид цензор в репертоарните съвети…

Фрагменти от истории
Обичам мъдрите афоризми, но след половин час ги забравям – това е старостта! Понякога пък се лаская, че сам съм се добрал до стряскаща истина, но винаги по-късно откривам, че тя отдавна е била изречена.

Няма история въобще, има истории
„Казват, че човекът е венец на творението. Може да се добави само, че този венец е трънен! Ние наистина сме свикнали да се надценяваме. Лесно ни е, защото нямаме основа за сравнения.“ Втора част на разговора.

Всеки човек може да оцвети годините си
Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и повече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният покой!

Безполезни строфи
Осмелявам се да мисля, че конкурсите между деца са съмнителни, дори вредни! Те посягат на невинността, носят измамно опиянение от победата, вдъхват надменност. Или пък сълзи на разочарованието, сред които се промъква завистта.