ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Данаилов

Георги Данаилов

12 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Христов Данаилов (1936-2017) e роден в София, потомък на известен свищовски род. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Георги Данаилов завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Голяма популярност получава още с първите си книги: „Деца играят вън“, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Следват: „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за Стефан Гечев), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“. Автор е на много пиеси – „Съдията и жълтата роза“, „Есента на един следовател“, „Солунските сьзаклятници“, „Господин Балкански“, „Една калория нежност“ и др., на филмови сценарии: „Хирурзи“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров).

За войната

Ето един от най-съществените, най-болезнените въпроси на нашата цивилизация – войната. Прелистваме ли пожълтелите страници на древните книги, четем ли най-новите набрани на компютър редове, става очевидно, че историята на човечеството е преди всичко история на войните.

За книгите

Публикуваме есето „За книгите”, разделяйки с Георги Данаилов, този мъдър човек и голям български писател. Опелото поклонение е в събота, 11 март, от 14.30 ч. в храма „Свети Седмочисленици” в София.

Няколко реда до господин Юлиян Вучков

Господине, съдено ми бе да се познаваме от десетилетия, още от времето, когато Вие бяхте главен редактор на списание „Театър”, някакъв вид цензор в репертоарните съвети...

Фрагменти от истории

Обичам мъдрите афоризми, но след половин час ги забравям – това е старостта! Понякога пък се лаская, че сам съм се добрал до стряскаща истина, но винаги по-късно откривам, че тя отдавна е била изречена.

Георги Данаилов

Няма история въобще, има истории

"Казват, че човекът е венец на творението. Може да се добави само, че този венец е трънен! Ние наистина сме свикнали да се надценяваме. Лесно ни е, защото нямаме основа за сравнения." Втора част на разговора.

Георги Данаилов

Всеки човек може да оцвети годините си

Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и повече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният покой!

Георги Данаилов

Безполезни строфи

Осмелявам се да мисля, че конкурсите между деца са съмнителни, дори вредни! Те посягат на невинността, носят измамно опиянение от победата, вдъхват надменност. Или пък сълзи на разочарованието, сред които се промъква завистта.

Георги Данаилов

Комунистите от вчера

Лошото е, че помня отдавна. Склерозата си е склероза, но образите на хора, които съм почитал и обичал, успяват да пробият мъглите, спускащи се в паметта ми.

Георги Данаилов

Етюд за сноби

Тази история е истинска, толкова истинска, че изглежда невероятна...Обичам музиката. Обичам я от дете.

Георги Данаилов

Филофобството

Русофилството и русофобството са безсмислени понятия отпреди век и половина. Те означават обич, любов, омраза, ненавист без ясно определен обект на тези чувства.