ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

224 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

О’кей или сори

Всеки голям талант в световната литература винаги е създавал своето име в остър конфликт със съществуващите установени житейски и художествени норми. Новото, което всеки нов талант носи, по начало е противопоставено на старото.

Нашият Солженицин

Не съм го виждал лично никога. Зная лицето му от снимките. Върху него лежи печатът на самообречеността. Като че той знае нещо повече от нас, като че е видял малко по-далече от нас и очаква с твърда решителност бъдещето.

Чат-шоу

Сигурен съм, че хора със сериозно и важно отношение към живота не биха си губили времето с такива „глупави“ програми. От друга страна, мисля, че едни от най-нещастните и тъжни хора на този свят са тези, които гледат на себе си и на света твърде сериозно

Близо до зрителя, далеч от човека

Все още у нас е прието да се казва, че телевизията е млада. А пък на мене като на зрител ми се струва, че нашата телевизия е някак преждевременно остаряла...

Британското радио

Някой казваше, че му е достатъчно да слуша радио, за да разбере с какъв народ си има работа. Британското радио е много по-непосредствено свързано със своята публика, отколкото много други радиостанции. То не се бои да постави на разискване всякакви въпроси.

„Петикоут Лейн“

Неделният лондонски пазар „Петикоут Лейн“ всъщност представлява огромно пространство, равно на цял квартал. Тротоарите на всички улици са задръстени със сергии.

„Портобело роуд“

Не зная точно какви са причините на хипитата да се събират в събота следобед на „Портобело роуд“. Може би все пак суетното разбиране, че пренебрежението не е пренебрежение, ако не се покаже.

Лондонската гара „Виктория“

„Гара“ значи тръгване и пристигане, изпращане и посрещане, раздяла и откритие. И може би единствената съществена и тъжна разлика между пътуване и живот е, че при живота няма билет за връщане.

Челси

Очевидно този квартал е предопределен да съхрани духа на английското бохемство, защото той продължава да живее чрез кръчмите на Росети, чрез причудливите дрехи на Оскар Уайлд, чрез брадите и цялото артистично пренебрежение към законите на изискания живот.

Английският футбол

Английският футбол е футбол със сърце. Преведено на по-ясен език – футбол за сърцати хора. Играят го за победа, не заради победа. Едно от британските есета на Георги Марков от поредицата му за Би Би Си. Публикува се за първи път.