ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

180 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Георги Марков

През очите
на другите

Ние българите сме едни от най-рядко споменаваните народи що се отнася до западното обществено мнение. Тъжно е да се признае, че в очите на обикновения западен гражданин има две непознати източно-европейски страни – Албания и България.

Георги Марков

Имаше такъв…

Преди време един мой приятел отиде в Прага и аз го помолих да намери някоя от пиесите на Павел Кохоут. Човекът от антикварната книжарница изгледал продължително моя приятел и му казал, че няма такъв автор... Непубликувано есе за цензурата, четено по радио "Дойче веле".

Георги Марков

Нашата Коледа

Великото достойнство на човечеството е, че то даде един образ на човек, който стана символ на най-съкровените въжделения, Съдия на доброто и злото, човек, който възвести най-свещеното начало на живота – любовта към ближния.

Георги Марков

Бъдни вечер

От всички традиции, обичаи, обреди и празненства, които вековете са съхранили в живота на българите, няма нищо по-красиво, по-съдържателно и по-завладяващо от старата българска Бъдни вечер.

Георги Марков

Студентският празник

Осми декември. Денят на Климент Охридски, патронът на Софийския университет и на българските студенти. Има празници за празнуване и има празници за ликуване, казва нашият народ. Непубликувано есе от 1971 г.

Георги Марков

Врагомания

Във всяка област е много удобно да извиняваш собствената си некадърност с дейността на врага. Врагът, действителен или митичен, е чудесно средство за отвличане на вниманието. Непубликуван очерк на писателя от 1972 г., прочетен по „Дойче веле”.

Георги Марков

Бимбилистанска журналистика

Ако съществуването на държавата Бимбилистан е един от парадоксите на историческото развитие, то бимбилистанската журналистика е не по-малко парадоксално явление всред постиженията на човешкото слово. Непубликуван очерк на писателя от 70-те години, прочетен по „Дойче веле”.

Георги Марков

Студентът и политикът

Истинският студент зависи от политика, но не се бои от него. Докато политикът не зависи от студента, но изпитва жив страх от него. Непубликувано есе на писателя, прочетено по Дойче веле през 1974 г.

Георги Марков

Денят на българските студенти

Студентските скамейки не бива да бъдат само място за получаване на знания, но и място на оформяне на ония толкова нужни личности, които ще продължат прекъснатата традиция на духовното водачество на един народ. Публикуваме неизвестното есе на Георги Марков за деня на св. Климент Охридски, прочетено през 1972 г. по Дойче веле.

Георги Марков

Самоизлъгването и суетата

Лъжи се, скъпи мой, лъжи се все така необуздано, все така страстно се лъжи, защото лъжата ти дава много повече от истината, прави живота ти далече по-интересен, по-смислен, несравнимо по-богат, лъжи се, мили мой, докато можеш да си вярваш.