ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

189 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Георги Марков

Вечният и неизбежен конфликт

Малцина разбират пълната несъвместимост между партия и изкуство, партия и култура. Когато партията тържествува – няма изкуство. Когато изкуството тържествува – няма партия.

Георги Марков

Есе за словото

"И ако животът на словото е посредствен на нивото на своята вестникарска повърхност, това съвсем не значи, че някъде отвъд площадите и високоговорителите той не съществува в цялата си огромна дълбочина". Текстът се публикува за първи път.

Георги Марков

Система и хора

Кое е първичното – хората или системата? Такъв въпрос не съществува, защото системата не е мъртва схема, а се състои от живи хора. С каквото основание твърдим, че хората са продукти на системата, със същото основание можем да твърдим и обратното.

Георги Марков

За правото да казваш какво мислиш

"У нас ние изразяваме капка истина с море от думи, така че само Дяволът знае какво точно сме искали да кажем". Пълният текст на есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Ганьо Балкански гледа Йонеско

Голямото изкуство никога не е имало нужда от национален паспорт, за да бъде създавано и за да преминава граници. Докато невежеството винаги е било снабдено с документ за национална принадлежност. Непубликувано есе, прочетено по Дойче веле през 70-те години.

Георги Марков

В очакване на Годо

"Чакането се явява може би най-постоянното човешко състояние. Откакто свят светува, човечеството винаги е чакало нещо да се случи, всеки чака своя Годо". Непубликувано есе на Георги Марков. На 1 март 2014 г. писателят щеше да навърши 85 години.

Георги Марков

Екзотичният образ на българина
в чужбина

Непубликувано есе за националната принадлежност, прочетено по радио “Дойче веле” през 70-те години на ХХ век.

Георги Марков

Безмилостни досадници

"Има нещо много вярно в стария виц, че когато на един осъден съдията предложил да си избере една година чукане на камъни или шест месеца четене на вестници, човекът без никакво колебание избрал камъните". Непубликувано есе от 1977 г.

Георги Марков

Собственият фашизъм

"Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи." Публикуваме за първи път пълния текст на есето на писателя.

Георги Марков

През очите
на другите

Ние българите сме едни от най-рядко споменаваните народи що се отнася до западното обществено мнение. Тъжно е да се признае, че в очите на обикновения западен гражданин има две непознати източно-европейски страни – Албания и България.