ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

212 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Георги Марков

Изгнаници

"Всички изгнаници във всички времена си приличат. Техният диалог е изгнанически, техният смях е изгнанически, тяхната съдба е да си останат вечни чужденци в страната, която ги е подслонила." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

В памет на Атанас Далчев

На 17 януари се навършват 37 години от смъртта на Атанас Далчев. Публикуваме отново есето на Георги Марков, прочетено по Дойче веле дни след кончината на поета на 17 януари 1978 г.

Георги Марков

Доклад за посрещането на Новата година

"Доклад за осъвременяването на посрещането на Новата година от академик Мончо Пипонков, подслушван тайно и записан дословно от Георги Марков." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Съмнението

„Една от най-големите беди в университетската работа у нас е отсъствието на истинска, демократична атмосфера в отношенията преподавател-студент.” Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Действителните промени за тридесет години

„Днес България няма или почти няма никакви личности. Кой от ръководителите на партията е личност? В най-добрия случай срещаме безличното лице на чиновника." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Ненаписаната българска харта

На 11 ноември от 11 часа на пл. "Журналист" в София се открива паметник на Георги Марков. Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Съвременната тема

"В световното изкуство не съществува проблемът "съвременна тема", както не съществува и проблемът "партийност", нито някой сериозен творец си е правил труда да ги поставя." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Традиция, новаторство
и модернизъм

"Партията и изкуството са два съвсем различни и напълно несъвместими свята. В изкуството не съществува проблем – традиция или новаторство, съществува само проблемът да бъдеш себе си". Публикува се за първи път.

Георги Марков

Както казва другарят…

"Онзи ден, като броях цитатите на мисли, изказани от първия ръководител на Бимбилистан, ми дойде наум, че ако той заповядваше да му се заплаща всичко цитирано, би станал за две седмици най-богатият човек на света”. Публикува се за първи път.

Георги Марков

Българският учител

"Ако трябва да степенувам по значение професиите в една държава, без никакво колебание ще поставя на първо място учителите. Тяхното място ми се вижда толкова безспорно, че няма нужда от никакви доказателства." Есето се публикува за първи път.