ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

181 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Мисли по „Възкресение“

Толстой вярва във възкресението преди смъртта и го смята за най-голямата надежда на човека. Княз Нехлюдов се опитва да възкръсне не от гроба, а от разпятието на собствения си живот.

Домашният арест на мислите

Дълги години ние не можехме да чуем какъв да е диалог по радиото, какъв да е интересен, занимателен разговор, какъв да е спор, какво да е интригуващо интервю...

Първият брой на „Индекс“

Става дума за издание, посветено на творби от цял свят, които са обект на цензурни санкции. Едно списание, което си е поставило за задача да служи на свободата на човешката мисъл.

Театърът и парите

Изглежда, че откакто свят светува, взаимоотношенията между изкуството и парите ще разиграват една от най-тъжните драми на човешката съвест. Изкуството има нужда от пари, за да съществува. Неслучайна е старата приказка, че изкуство е имало само при дворците.

Пропуснатото в размишленията за подлостта

Цар Страх превива воля и съвест, разтреперва съзнание и колена… и подава ръка на Царица Подлост. В тази джунгла на потисничество и диктатура съвсем естествено владее законът „всеки има право толкова, колкото е силен“.

Промяна в ръководството на писателите?

„Думата „писател” прекъсваше всякакъв действителен контакт, който би трябвало да съществува между човек и човека.” Публикува се за първи път.

Комуните – действителност или илюзия

Доколко човек принадлежи на себе си и доколко на другите? Другите ни потвърждават, другите ни отричат, другите ни доказват. Функцията на „другите“ е толкова голяма, че тяхното отсъствие като че е смърт.

Опиумът на народите

Сега в България нямало слаби, хленчещи за Божията помощ човешки същества, а се разхождали силни, мъдри, самоуверени и безкрайно честни граждани, за които е абсурдно да се хранят с религиозни илюзии.

Български Великден

Спомените за Великден ме водят през слънчеви поляни, великденски люлки и маса роднини, у които трябваше да се ходи, за да се занесат червени яйца. Това бяха добри и сърдечни хора, които живееха в добър и сърдечен свят.

Романът и духът на времето

Духът на времето е по-склонен не към плътния маслен портрет на героя, а към графиката. Аз съм за т. нар. маркиране на характера на героя, от което се получава достатъчна представа за него.