ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

212 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Вечерното преживяне
на вола

Едва тогава се появи ТОЙ. Беше от най-породист вид. Пристъпяше бавно и внушително, сякаш тежеше около тон.

В Ясна Поляна

Беше неделен ден, когато напуснах Москва... Волгата на Съюза на съветските писатели с мълчалив като сфинкс шофьор ме караше към Ясна поляна, за да осъществя може би единственото смислено нещо в целия ми престой в Русия.

Георги Марков

Ходенето на българина по мъките

"Ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало." Публикува се изцяло за първи път по ръкописа, предоставен от Цветан Марангозов.

Новогодишен оптимизъм

Ако се опитаме да проследим нишката на живота си, ще открием, че може би най-точният синоним на думата "живея" е "преминавам". Животът не е нищо друго освен без­спирно преминаване през времето и пространството, през хората и съби­тията, по пътища и в безпътица.

Хайнрих Бьол

Темите на Бьол повдигат най-неумолимите и вечни въпроси на нашето съществуване, сведени до Хамлетовското „да бъдеш или да не бъдеш”, което изразено чрез Бьол би било „да принадлежиш или да не принадлежиш”. Кому? На религия, на общество, на идея?

Идеали, идеология, действителност (IV)

Бих запитал Тодор Живков – въз основа на какви комунистически идеали съществува специалното снабдяване? Не се ли е случило нито веднъж на някой високопоставен другар да му приседне при мисълта за опашките?

Идеали, идеология, действителност (III)

Съвсем малко бяха ония оцелели истински герои, които знаеха, че с героизма им се свършва в момента, в който им бъде платено.

Идеали, идеология, действителност (II)

Вечно ненаситният, алчен стомах не признава никакви нравствени или културни ценности, той дава начало на стомашна психология, стомашна идеология, стомашно изкуство, стомашна политика.

Идеали, идеология, действителност (I)

Може би една от най-типичните черти на диктаторските режими е отсъствието на реална критика и реална самокритика.

За писателите, които търкалят варели

Така се случи, че в един и същ ден прочетох забранената в Източна Европа пиеса на Вацлав Хавел „Разговор“ и присъствах на рецитал на Евтушенко в Лондон – два различни свята, които предизвикаха у мен обясними чувства.