ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Георги Марков

Георги Марков

189 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Йонеско отблизо

Трябва да кажа, че рядко съм слушал по-приятен събеседник от Йонеско, може би защото лицето и гласът му казваха повече от думите.

„Малки човече – сега накъде?“

Изкуството не бива да слиза при човека, а човекът трябва да се качи при изкуството.

21 юли

Фрагмент от незавършен роман, над който Георги Марков работи през последните години от живота си.

Репортаж за едно пътуване

Всяко начало винаги ме е вълнувало, защото предстои път, предстои да се измине някакво разстояние, да се срещнат нови цветове, нови звуци, нови лица. И всичко срещнато да ти засвидетелства най-недвусмислено, че съществуваш.

За „Свободна Европа” и свободата

Въобще не става въпрос за елементарно противопоставяне на една пропагандна машина на друга, а за цялостна, благородна и последователна защита на достойнството на съвременната цивилизация.

По повод на Солженицин (II)

Беше време, когато на всеки български гражданин, който не се завърнеше в страната след пътуване на Запад, се гледаше като на заклет враг на режима.

По повод на Солженицин (I)

Всичко е само въпрос на време. Историята усмихнато и успокоително ни казва, че накрая Давид винаги побеждава.

Бухарин

Съдбата на Бухарин е предупреждение за световните интелектуалци, които от бюрата на уютните си кабинети виждат в революцията път, осеян с рози, и извръщат глави при мисълта за убийство или изтезание.

Мисли по „Възкресение“

Толстой вярва във възкресението преди смъртта и го смята за най-голямата надежда на човека. Княз Нехлюдов се опитва да възкръсне не от гроба, а от разпятието на собствения си живот.

Домашният арест на мислите

Дълги години ние не можехме да чуем какъв да е диалог по радиото, какъв да е интересен, занимателен разговор, какъв да е спор, какво да е интригуващо интервю...