ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Калин Янакиев

Калин Янакиев

539 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

БСП и „светите мощи“ на тоталитаризма

Напълно убеден съм, че днес комунизмът е безвъзвратно мъртъв. Нещо повече, убеден съм, че той бе мъртъв още откъм средата на дългото склеротично царуване на Леонид Брежнев в СССР...

Владимир Владимирович и Ангелът на истината

Владимир Владимирович бе изгубил всяка представа откога е тук. Нищо не му подсказваше и как се е озовал в това място.

Манипулативният разказ за 48-ото НС

Днес бих искал да обясня защо напоследък не ми е интересно да пиша на вътрешно-политически теми. Защото не искам да се включвам във все по-глупавата дискусия „ще излъчи ли този Парламент редовно правителство, или не.“

Агресивността на „патриотарската“ култура

Наред с високата култура във всяко общество винаги е имало място и за по-популярна, и по-лесно смилаема. Само че у нас „образците“ на тази последната станаха почти до един агресивно-комплексарско-патриотарски...

Днешната руска „православна“ ерес

Нито веднъж от началото на ХХ в. християнско изповедание не е влизало в такава тясна симбиоза с тоталитарен режим, в каквато – от избухването на Путиновата война в Украйна – влезе руското православие с руския фашизъм.

Бог е чудото

Нека обърнем внимание, че на човека изглежда никога не му е същински нужен един съществуващ, съгласно „логиката не нещата“, Бог. Напротив: Бог в собстве­но-жизнения смисъл на тази дума е чудесния, свръх-рационалния, даже свръх-възможния.

Колко история преживяхме!

Изтичащата година обичайно дава повод за ретроспективни размисли. Преживеният от мен живот ще се раздели на точно 33 години, които живях в тоталитарната епоха на комунизма, и точно 33 години, през които живея във вече демократичната (при всички уговорки) България.

Рождество, Украйна, Ирод и фарисеите

Да, знам, че тази седмица от мен се очаква да напиша нещо за Рождество Христово – нещо топло и поетично звучащо. Тази година е друга – и за християнския свят, и за Църквата Христова.

Срамът на руската църковна визита

Може ли днес православен християнин – свидетел на безчинствата на руския агресор, „от цялата си душа и мисъл“ да моли Христос за „държавата, победата и пребъдването“ на Путин и шайката му...

Потеклото на злото не оправдава злодеите

Ние знаем, усещаме, че злото не може да бъде докрай помислено като „следствие“. Злото винаги е авторски акт; „последна причина“ – дори когато има „потекло“.