Калин Янакиев
Депресия и (авто)цинизъм
Възможно е, мисля, не само да познаваш себе си по изопачен начин, но и да живееш себе си по изопачен начин. Възможна е изопачена екзистенция, изопачено в самото себе си за самото себе си съществуване.
В държава ли живеем или в…?
Думата, която не изписвам в заглавието на този текст, е позорна... Но тя се натрапва, ако си дадем сметка какво ни бе поднесено от самите висши институционални фигури на държавата.
Ангелът от прага на края
В старогръцкия език има една особена дума за време – „кайрос“ (καιρός). Думата означава „момент“, но специфичното в нея е, че означава момент с определено качество, не казва, че всеки един от моментите е като всеки друг.
Казионните медии срещу социалната мрежа
В колонката си миналата седмица споменах, че забелязвам нарастващ гняв у казионните журналисти към социалните мрежи и онези, които пишат в тях.
„Къси букви“ срещу „смрадливата сельодка“
След комунистическата диктатура научихме, че в ДС имали разработки за дискредитиране на „враговете“ с дори утвърдени секретни наименования.
Гласът на съвестта и руският нацизъм
Преди време, в чисто теоретичен план, се бях запитал дали гласът на съвестта е нещо като независещ от нас самите „глас на истината“, който говори в нас, или все пак е наш, собствен глас.
Кои отпадат от пасхалната трапеза
Представям си, приятели, братя и сестри, че там горе, отвъд „вратата отворени на небето“ (Откр. 4:1), около Престола-Жертвеник, са седнали и се угощават онази, някога прегърбена жена, която Христос изправил „в събота“...
Страстната седмица
Страстната седмица, в която встъпваме днес, ни дава шанс – и го дава на всички ни – да дойдем в свяст за нещо много, много важно, за което съм напомнял и в предишни години, но което искам да припомня и в тази. Защото то е колкото съкрушаващо, толкова и спасително.
Една зла история от днешна Русия
Наскоро прочетох „житейска“ история, а след това видях и кадри, заснети с телефон от днешната – съвсем днешната Русия, които в умален мащаб ни я представят буквално цялата, във всичките ѝ обществени „сегменти“.
Богородица и Младенецът
Съединените ликове на Майката и Синът сякаш са въздимени – сред стелещите се благовония и маранята от свещите в храма – в лазурното злато на ореолите си и при всичката си човешка интимност и деликатност, пребивават във вечната Пасха на „новия еон”, на тържествуващото царство.
няма коментари