ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Калин Янакиев

Калин Янакиев

235 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica".

Отново за „градската десница“ и кризата (II)

Ситуацията, от която следва да мислим каквото и да било за бъдещето на „градската“ десница, може според мен да бъде описана така: окаяност и дълбока криза...

Пасхално

Христос умъртвява смъртта. Смъртта Му на Кръста умъртвява смъртта, „заразила” човешкия род, поради което и плодът на тази Негова смърт е свършекът на свършека, достигането на края на края...Жертвата на Христос включва смъртта, но не приключва със смъртта.

Отново за „градската десница“ и кризата (1)

Малко история (така, както аз я виждам) ще бъде неизбежна, за да мога да очертая след това евентуалните перспективи пред претърпялата тежко поражение „градска десница“.

Изборите. Десните. Грешките.

Причината българската традиционна десница да стагнира до незавидните 8-10% се крие в това, че тя се ситуира като „алтернатива“ на двете големи политически партии, които се оформиха като алтернативни една на друга.

Супер-екстериорният

Това са изключително парадоксални хора: излъчват усещане за самотност, бидейки почти непрекъснато в „масовката“, почти непрекъснато в контакт – в „екстериорност“. Разбира се, в буквалния смисъл те съвсем не са самотни. Те са дори някак прекомерно „навън".

Тези, които не реагират като нормални хора

Сякаш най-важното, което трябваше да се каже за отвратителната случка в град Белене вече бе казано през изминалата седмица от моите колеги в „Портала“ Теодора Димова и Тони Николов.

Бог на Иова, а не на утешителите му

След Кръста никой не може повече да издига глас срещу прекомерната висота и непостижимост на Бога, но и никой не бива да прекалява със стремежа за Неговата „защита“, посредством вездесъщите „теодицеи“.

„Негативното доказателство“ на Камю

Изглежда може да има нещо като „негативно“ доказателство за съществуването на Бога и това „доказателство“ се състои в трудно поносимата и понякога съвсем непоносима тежест, която придобива Неговата скритост в света.

Кратък размисъл за грехопадението

Грехопадението е изменящо не нещо в света, а – света. Светът в който, да! – може да има играчка и тя може да се скъса, повреди, развали; в който може да има радост и тя да се смени с тъга, но светът е все един – Божият свят.

Не-житийно

Удивително е, че в малобройните свидетелства за християни в българските комунистически концлагери имената на тези хора не са запомнени – ние не ги знаем и няма да ги узнаем. Ето кратко свидетелство от Ловеч: „Спомням си един лагерист, викаха му Богомолеца. Те го биеха, а той се кръстеше, молеше Бога и целуваше праха пред краката им…"