ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Калин Янакиев

Калин Янакиев

261 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).

Печалната история на марксизма II

Всъщност, творчеството на самия Маркс аз бих определил като първия етап от предисторията на „марксизма“. Макар да дава името на въпросната религия, това творчество все още не е „-изъм“.

Печалната история на марксизма

Изключително жалко е онова, което остана от марксизма – „единствено вярното учение за развитието на човешката история“ – след рухването на съветската империя, която го бе превърнала в същинска всеобхватна „вероизповед“.

Феноменология на зло-деянието

И тъй, представете си едно малко дете. Представете си неговия баща, който един Божи ден, както обикновено се прибира в къщи и му донася подарък играчка – например едно плюшено мече с чудесно изработена от плюш кафява козина и блестящи седефени очи.

„Миролюбивата Русия“ на г-н Чайка

Състоялата се през миналата седмица у нас пресконференция на главния прокурор на Русия Юрий Чайка и българския главен прокурор Сотир Цацаров е само повод да напиша следващите редове.

Национално помирение ли?

Миналата седмица, на фаталната дата 9/9, избраният за президент на държавата ни ген. Румен Радев (или екипът на PR-ите му, не знам) решиха, че е много „президентско“ („обединителско“ и „надпартийно“) да произведат следния цинизъм.

Задгробният път

Има един странен, смущаващ религиозната съвест разказ на руския писател Леонид Андреев, който е озаглавен „Лазар“ и в който авторът ни разказва измислената последваща история на юношата, когото Христос вдига от гроба му, четири дни след като той бил положен в него.

Двама монаси (2)

Този старец, за чийто прост, здрав и почти юродиво-жизнен нрав бивате предупредени още по стръмната пътека към скитчето „Св. Николай”, бе написал с бяла боя по камъните такива наивно-закачливи надписчета: „Качвай се бавно на високо и дишай дълбоко”...

Двама монаси

Спомних си го по-определено едва след няколко дни. Тогава му казвахме просто „Куцичкият”. Той беше тъй незабележителен, тъй тих и тъй нищожен, че по онова време не научих дори името му. Днес, докато разговаряхме, игуменът ми го каза, но сякаш така е било писано, пак не го дочух или не го запомних.

Бог се познава като „мой“

Едва когато познаеш Бога, „твоето“, най-вътрешно „твоето“ започва да от-еква в огромна, бездънна дълбина в теб и в нея бива люляно от невероятно нежно и неизразимо внимание, както за никой, никой в света не може да бъде. И тая дълбина е Бог...

Православна цивилизация? (3)

Има нещо невероятно нагло да посягаш към Православието като идентификация, след като допреди четвърт век страната ти (говоря за Русия) бе авангард на съзнателния и въздигнат в ранг на държавна идеология атеизъм.