ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Калин Янакиев

Калин Янакиев

269 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).

Октомври 1917

Извършеното от Ленин през октомври 1917 г. не е никаква „пролетарска революция“ по смисъла на „историко-материалистическото“ учение на марксизма, а насилствено налагане на политико-инженерен проект, който трябва да осъществи хилиастичната комунистическа идея „от главата“ (по Енгелс).

Днешният катастрофичен консерватизъм

В днешните си превъплъщения катастрофичният възглед за историята е склонен да стилизира съвременния му свят като свят, в който „тайната на беззаконието“ вече „се извършва“.

Разумното решение за Македонската църква

Няма съмнение, че проблемът, пред който ни изправя писмото на Синода на Македонската православна църква-Охридска архиепископия, не е от най-лесните.

Философски размисъл
за злото

Какво битие е злото? Задавайки този въпрос, веднага ще трябва да припомня, че самото питане – „какво битие е злото“ – съдържа за християнската мисъл една специфична за нея трудност.

Не можем да съдим

Неочаквано в четвъртък сутрин прочетох в централен вестник кратката история на момиче – на 21 години – хвърлило се под колелата на влака край гарата в Бургас. „Не искам да живея, искам да умра!“ , повтаряло момичето и пред лекарите, и пред полицията в болницата.

Малко повече разум!

След всеки извършен терористичен акт (като този в Ню Йорк миналата седмица) във Фейсбук пространството, но за съжаление и в официалните медии, започват да се възпроизвеждат няколко „дежурни“ топоса, на които ми се иска да хвърля критичен поглед.

Не се грижете що да говорите

Не е ли удивително, че има случаи, в които човек може да реши да предпочете смъртта пред живота, именно защото животът ще го остави по-лишен от него самия? Ето например: теб те принуждават да предадеш, за да останеш жив – това е условието.

Печалната история на марксизма III

Тъкмо опияняващата „конспирология“ на историята никога не се прави според марксистите от свободата или страстите на хората, но хората и техните страсти са онези, които обслужват нейната „необходимост“.

Печалната история на марксизма II

Всъщност, творчеството на самия Маркс аз бих определил като първия етап от предисторията на „марксизма“. Макар да дава името на въпросната религия, това творчество все още не е „-изъм“.

Печалната история на марксизма

Изключително жалко е онова, което остана от марксизма – „единствено вярното учение за развитието на човешката история“ – след рухването на съветската империя, която го бе превърнала в същинска всеобхватна „вероизповед“.