ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Калин Янакиев

Калин Янакиев

230 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica".

Тези, които не реагират като нормални хора

Сякаш най-важното, което трябваше да се каже за отвратителната случка в град Белене вече бе казано през изминалата седмица от моите колеги в „Портала“ Теодора Димова и Тони Николов.

Бог на Иова, а не на утешителите му

След Кръста никой не може повече да издига глас срещу прекомерната висота и непостижимост на Бога, но и никой не бива да прекалява със стремежа за Неговата „защита“, посредством вездесъщите „теодицеи“.

„Негативното доказателство“ на Камю

Изглежда може да има нещо като „негативно“ доказателство за съществуването на Бога и това „доказателство“ се състои в трудно поносимата и понякога съвсем непоносима тежест, която придобива Неговата скритост в света.

Кратък размисъл за грехопадението

Грехопадението е изменящо не нещо в света, а – света. Светът в който, да! – може да има играчка и тя може да се скъса, повреди, развали; в който може да има радост и тя да се смени с тъга, но светът е все един – Божият свят.

Не-житийно

Удивително е, че в малобройните свидетелства за християни в българските комунистически концлагери имената на тези хора не са запомнени – ние не ги знаем и няма да ги узнаем. Ето кратко свидетелство от Ловеч: „Спомням си един лагерист, викаха му Богомолеца. Те го биеха, а той се кръстеше, молеше Бога и целуваше праха пред краката им…"

Изгряваща констелация срещу свободата

Започнахме да приемаме свободата като нещо естествено и забравяме, че за редица субекти тя през тези три десетилетия е била травма, ранявала ги всекидневно, отвсякъде, с всичко.

Човекът е отсам и отвъд

Не можем да не се съгласим, че човекът е единственото същество, чието битие му е дадено като грижа. Грижа е собственото ми битие – ако се замислим – тъкмо защото то ми е дадено неразделно като: моето-съществуване-на-което-предстои-да-не-съществува.

Голямото политическо преструване

През изминалата „политическа седмица“ (както се изразяват мейнстрийм журналистите) не можех да се освободя от усещането за някакъв особен заговор на преструвачеството. Всички се преструват...

Есе за самотника

Има един особен вид самотници, самото същество на които вече излъчва самота. Когато ги видим на пейката или пред вратата на някоя църква, или на ъгъла да просят, очите им гледат сякаш от бърлога на диво животно и дори когато се повдигнат, за да се взрат в нас, пред тях остават спуснати някакви незрими завеси.

Християнинът и политическият живот

В наши дни нерядко – и най-често, уви, сред православните – се разпространява възгледът, че един истински църковен християнин не бива да се замесва в политиката...