ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Калин Янакиев

Калин Янакиев

245 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).

Слово за едни думи на св. ап. Павел

В Православието не може да се проповядва друго освен такава любов – готова да погуби душата си, ако Православието би искало да има душа, да бъде християнството с душа.

За Оливър Стоун и „полезните идиоти“

Има нещо гротескно в повторенията в историята. Те свидетелстват, че хората рядко рефлектират върху нейните уроци и живеят в собствено историческото време по-малко, отколкото сме склонни да смятаме.

Христовата жертва, Евхаристията и Църквата

Трите студии, които съставят книгата (Фондация „Комунитас”, 2017 г.) са свързани в определена последователност, подчертава авторът. „Така, първата от тях е по-строго историко-екзегетическа и има за цел да представи автентичния „хронотоп”, в който е било установено евхаристийното тържество на Църквата... Есхатологичната природа на завещаното ни тогава (и актуализирало се на Петдесетница) осъществяване е предметът пък на втората студия, а третата е посветена на онова, което всъщност е (би трябвало да е) Църквата – осъществеността на завещаното ни от Христос”.

Диктатура на „общите места“

Онова, което тук наричам „диктатура на общите места“ , по същество представлява тяга към едно изключително малоумно опростителство, вършено от мнозина не без подлежаща на лесно „разконспириране“ политическа цел.

Посвещаването в Светия Дух

Според вярата на Църквата в нейните първоначални времена с приемането на Духа Свети всеки посвещаван става член на обетования народ, става член на месианското Царство, на есхатологичния Израил, на „народа” на Месията.

Лява непокаяност

Миналата седмица имах неочакван „сблъсък“ с неколцина млади колеги с леви убеждения. Те шумно се възмущаваха от нелепата фото-„шега“, в която висш чиновник от правителството позира пред музеен експонат, свързан с Холокоста, изпънал ръка в хитлеристки поздрав.

Кога войната може да е оправдана (2)

Това, че войната трябва да се решава и води от една представителна и върховна политическа власт, е особено важно в съвременните условия поради няколко безспорни причини.

Кога войната може да е оправдана

В „За града Божий“ блаж. Августин много подробно обосновава твърдението, че никой не би могъл да има войната като своя пряка и непосредствена цел.

Отново за „градската десница“ и кризата (3)

Завършвам размислите си за „градската десница“. Имам нелепото усещане, че докато аз (все още) се интересувам от партиите й, те се държат така, сякаш вече въобще ги няма.

В какъв смисъл може да „наказва“ държавата

Когато мислим за понятието „наказание“, важно е да разграничим смисъла, който се влага в него, от сродни нему, та да можем да изясним кой и в какъв смисъл може да наказва.