Калин Янакиев
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).
Православна цивилизация? (3)
Има нещо невероятно нагло да посягаш към Православието като идентификация, след като допреди четвърт век страната ти (говоря за Русия) бе авангард на съзнателния и въздигнат в ранг на държавна идеология атеизъм.
Православна цивилизация? (2)
Понятието „православна цивилизация“ Путиновите „геостратези“ заеха от С. Хънтингтън, затова ще започна с критични думи към обособяването на една „цивилизация“ по вероизповеден признак.
Православна цивилизация? (1)
Православната цивилизация напоследък стана и любим „топос“ за дейците на българското „национално движение Русофили“ и често се използва от богословски напълно неграмотния му председател Николай Малинов.
Свръхвъзможният
Кога извикваме с най-голяма яснота, с най-голяма пронизителност името на Бога? Не ли, когато няма нищо друго, което ни остава; не ли, когато няма никаква дори възможност повече? Казано дръзко: името „Бог“ изглежда е полярно-тъждественото на „нямането-на-каквото-и-да-било“, на „не-възможно“-то, на „никъде“-то.
Един детски спомен
Наскоро бях попитан, мога ли да посоча определен момент, в който съм се обърнал към вярата. Отговорих, че не бих могъл да посоча такъв, но после се сетих за храма в един манастир, в който обичах да стоя с часове, когато бях дете. И си казах, че без да усетя, може би е започнало тогава.
Феноменологични фрагменти за поселеността
Не може да не се забележи, че работата на селянина не изглежда като напълно автономна негова дейност – тя не е, тъй да се каже, „фаберùя“, а по-скоро структурен елемент от самия сезонен ритъм на природата.
За „конфуза“ на несбъдналите се пророчества
Спомняте ли си колко пъти Европа беше „пред разпад“ и катастрофа само през последните две години? Ако човек има добра памет, може да си състави доста забавно четиво от „дълбоки геополитически диагнози“...
Слово за едни думи на св. ап. Павел
В Православието не може да се проповядва друго освен такава любов – готова да погуби душата си, ако Православието би искало да има душа, да бъде християнството с душа.
За Оливър Стоун и „полезните идиоти“
Има нещо гротескно в повторенията в историята. Те свидетелстват, че хората рядко рефлектират върху нейните уроци и живеят в собствено историческото време по-малко, отколкото сме склонни да смятаме.
Христовата жертва, Евхаристията и Църквата
Трите студии, които съставят книгата (Фондация „Комунитас”, 2017 г.) са свързани в определена последователност, подчертава авторът. „Така, първата от тях е по-строго историко-екзегетическа и има за цел да представи автентичния „хронотоп”, в който е било установено евхаристийното тържество на Църквата... Есхатологичната природа на завещаното ни тогава (и актуализирало се на Петдесетница) осъществяване е предметът пък на втората студия, а третата е посветена на онова, което всъщност е (би трябвало да е) Църквата – осъществеността на завещаното ни от Христос”.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Андрей Захариев
всичко от автора -
Даниел Смилов
всичко от автора
Нашият избор
Среща на дигиталните технологии и изкуството във Варна на 18 август, петък: EDITogether Varna: Digital meets Art с 4 работилници за артисти и предприемачи, конференция на плажа и парти. Участието е безплатно.
Художникът Марио Жеков (1898 – 1955) е представен в софийската галерия „Нюанс“. До 13 септември.
София Филм Фест гостува в Кюстендил с шест летни киновечери – до 2 септември 2017 на площад „Велбъжд“. Входът е свободен. Програмата – тук.
Центърът за култура и дебат „Червената къща“ приема до 15 септември предложения за представяне на български късометражни филми в рамките на платформата „Контраплан“. Повече – тук.
коментара