ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Калин Янакиев

Калин Янакиев

573 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Колко история преживяхме!

Изтичащата година обичайно дава повод за ретроспективни размисли. Преживеният от мен живот ще се раздели на точно 33 години, които живях в тоталитарната епоха на комунизма, и точно 33 години, през които живея във вече демократичната (при всички уговорки) България.

Рождество, Украйна, Ирод и фарисеите

Да, знам, че тази седмица от мен се очаква да напиша нещо за Рождество Христово – нещо топло и поетично звучащо. Тази година е друга – и за християнския свят, и за Църквата Христова.

Срамът на руската църковна визита

Може ли днес православен християнин – свидетел на безчинствата на руския агресор, „от цялата си душа и мисъл“ да моли Христос за „държавата, победата и пребъдването“ на Путин и шайката му...

Потеклото на злото не оправдава злодеите

Ние знаем, усещаме, че злото не може да бъде докрай помислено като „следствие“. Злото винаги е авторски акт; „последна причина“ – дори когато има „потекло“.

Държавен тероризъм и болна мистика

Понеже напоследък казионните ни медии – електронни и хартиени – глухо замълчаха за войната на Русия срещу Украйна, ще си позволя да хвърля поглед към развитието ѝ в последните месеци.

Богословско основание на правата на личността

Нека съобразим: всичко, което се отнася до природата на личността, към онова, което личността ще „бъде“, подлежи именно на предаване  – то ѝ се предава.

Селото на покойниците

Преди няколко години се прибирах с автобус от командировка край морето. Беше в началото на юни и някъде по залез се движехме из равнината между Сливен и Стара Загора. Отляво, някъде край пътя, се виждаха селца, сгушени между меки възвишения.

Войната в Украйна и лицемерните „миролюбци“

Практически невъзможно се оказва за традиционните ни русофили да оправдават пряко войната на Путинова Русия в Украйна.

Позорно мълчание за писмото на украинските българи

Преди дни прочетох отвореното писмо, внесено в парламента от 792 души, определящи себе си като „българи от Украйна“.

„Консервативно“ обезличаване

От поне десетилетие насам с различните прогресистки и еманципаторски движения (понякога, признавам, наистина крайни) започна да воюва идейното направление на т.нар. „нови консерватори“ (неприкрито „захранвани“ от пропагандната машина на Путинова Русия).