ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

198 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Наказанието на миналото

Среща на „Западен свят“ с Реймънд Чандлър – звучи малко по-сензационно, отколкото се е получило в „Игра на спомени“.

Разчистване на сметки по Содърбърг

„Без резки движения“ e своеобразен реверанс към класиките в жанра, но също и антология на „триковете“ (форма и съдържание) на Стивън Содърбърг.

В капана на остаряването

Ако няма да е метафизика, поне да е неподправено зрелище: „В капана на времето“ на М. Найт Шиямалан.

Животът като възможност да те боготворят

Филмът „Алчност“ на Майкъл Уинтърботъм отблъсква с някакво високомерие, с тоталната липса на емпатия.

Италиански (при)страсти(я)

Признато официално или само подразбиращо се, „Най-хубавите години“ е видимо повлиян от „Обичахме се толкова много“ (1974) на Еторе Скола, едновременно поклон пред класиката и своеобразна реплика към еволюцията на човешките връзки.

Миналото на прозореца

„Жената на прозореца“ озадачава с неуместната ексцентричност и хаотичните жанрови кръстоски, предвид досегашната филмография на Джо Райт.

Отнесен от отмъщение

„Човек на гнева“ е добре направен филм, просто без хаоса, импровизацията и фриволния дух  на Гай Ричи изглежда като нещо, което вече сме гледали другаде.

Дори злодейките плачат

Как симпатичното момиченце Естела се превръща в безмилостна отмъстителка в „Круела“...

В плен на киното

Ценете Уди Алън заради стила, естетиката и сюжетите, които са му присъщи, не очаквайте внезапно да се превърне в Тарантино или Спилбърг.

Всичко за Алмодовар

„Човешкият глас“ на Педро Алмодовар е въздушна конструкция от символи и емоции, която съчетава в по-малко от трийсет минути автобиографията на един киноавтор.