Екатерина Лимончева
Примигващите светлинки на щастието
Филмът „Първият ден от моя живот“ на Паоло Дженовезе – между отчуждението, страха от провала и протегнатата за помощ ръка.
Нещо като голямо нищо едновременно
Присъствието на втория пълнометражен филм на Дан Куан и Даниел Шайнерт като кандидат за Оскар изглежда направо обидно.
Краят на магията
Каква е причината Стивън Содърбърг да се нагърби със съмнителното арт преживяване, сигурно ще си остане загадка.
Когато диалогът е по-интересен от действието
В „Операция Форчън: Троянски кон“ на Гай Ричи липсват „специфичното структуриране на разказа и задъханият ритъм“, без които сюжетът се вписва в редиците на средностатистическия екшън.
Вярата ли ще спаси света?
„Почукването“ на Шиямалан прилича на своеобразно завещание, защото това е филмът, който обобщава всички останали.
Писъкът на самотата
С „Баншите от Инишерин“ Мартин Макдона ни отвежда за пръв път в родината си, връщайки се към корените на своята драматургия.
Тръпчивото удоволствие на тъгата
За „Човек на име Ото“ на режисьора Марк Форстър и принципите на римейка.
В какво се превръщат мечтите
„Вавилон“ на Деймиън Шазел е извънмерен, безумен и смел филм, който гледа Холивуд право в очите.
Ако „Аватар“ не съществуваше…
Уви, изненадата е възможна само веднъж. С опростен сценарий и с диалози, избиващи на клишета, „Аватар: Пътят на водата“ вече не е епос, той е по-скоро екшън драма.
Геометрия на разочарованието
Замислен като дръзка сатира на междукласовите „търкания“, „Триъгълникът“ предлага някои добри гегове и разменени реплики, увисващи в празното пространство.
няма коментари