ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

81 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Светът като лично преживяване

Програмата на фестивала „Кино за пътешественици“ включваше два типа откривателски истории – поетични импресии и разкази от първо лице.

Пух-изми в действие

Не е свързано със специална годишнина на А.А. Милн, на сина му Кристофър Робин, нито на самия Мечо Пух, но за по-малко от година излязоха два филма, посветени на плюшеното мече и неговите създатели.

На точното място сте

Ако не ви се вярва, че на екрана „показването“ може да бъде абсолютно заменено от „разказване“, непременно трябва да видите „Мястото“ на Паоло Дженовезе.

Лятото не е време за кино

Всяко лято киноекраните биват заливани от тонове екшън приключения с фантастичен или криминален нюанс и плиткоумни комедии.

Халюцинацията като оцеляване

Въпреки неизбежните за „корабокрушенския“ жанр приливи на мелодраматичност, „Дрейф“ на Балтазар Кормакур предлага интересни персонажи и увлекателно съпреживяване.

„Отново заедно“ не е достатъчно

Когато един филм се превърне в легенда, шансът да я „клонираш“ е минимален. „Mamma Mia! Отново заедно“ е лишен от оригиналност и дори не се стреми към нея.

За правата на душите и телата

Филмът „За тялото и душата“ на Илдико Енеди знае как да спечели едновременно интелигентността на зрителя и най-искрените му емоции.

Мексикански трафик – хроники, част II

Съдбата на най-известния сикарио в киното премина от ръцете на Денис Вилньов в тези на Стефано Солима, но „Сикарио 2: Солдадо“ страда от същите недостатъци в драматургията като своя предшественик.

На лов за изкупление

В „Убийството на свещения елен“ можете да разпознаете намигване към „Ангелът унищожител“ на Бунюел, препратки към „Теорема“ на Пазолини и към различни елементи от стила на Кубрик.

При закрити врати

С характерния за Ханеке леко абстрактен стил и в подчертан сатиричен ключ „Щастлив край“ очертава екзистенциална драма, която непрекъснато се взира в човешкия индивид.