ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

195 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

За свободата на личния избор

За две заглавия от 24-ото издание на Седмицата на испанското и иберо-американското кино в София през юни 2017 г.

Като гангстери с мечове

„Крал Артур: Легенда за меча“ обещава да постави началото на нова поредица за Гай Ричи.

Белязан от детството

„Сладки сънища“ на Марко Белокио е деликатен филм, изпълнен с богата гама от сдържани емоции и неподозирано разнообразие от начини за тяхното потискане.

Наследството на Вайда

Последният филм на Анджей Вайда – „Остатъчни образи“, се явява своеобразна равносметка и обобщение на основните му източници на вдъхновение.

Среща на два киноразказа

Как ли ще се сработят „флегматичният“ хумор на Аки Каурисмаки и мелодраматичният фатализъм на ориенталското светоусещане? Отговорът е „Другата страна на надеждата“.

Животът, не чак толкова хубав

Два италиански филма – „Лудетини“ и „Перфектни непознати“, се люшкат между драмата и комедията на съществуването, в търсене на съпричастност, прошка и поне малко любов.

Даниел Блейк между патоса и достойнството

„Аз, Даниел Блейк“ е недостатъчно остро социален като за Кен Лоуч, но надниква в делника на един обикновен човек в криза. Чрез него можем да разсъждаваме и за нашето болно общество.

„Лунна светлина“ между наградата и реалността

Ако се нуждаете от предварителна настройка за гледането на „Лунна светлина“, не мислете за наградите му, доверете се на плаката – той казва всичко необходимо.

Човечността като лекарство

„Тони Ердман“ на режисьорката Марен Аде е филм, който сякаш пораства с нас и „в нас“ – докато го гледаме, но и след това.

Бронята терзае духа

„Дух в броня“ разказва за Мотоко, която губи тялото и самоличността си, но получава високотехнологична броня. В желанието да бъде зрелищен, докато задълбава във философски територии, филмът на Рупърт Сандърс надхвърля капацитета си.