ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

43 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Егоцентрично самозабравяне

„Идеалът“ би бил Фредерик Бегбеде да се въздържи да екранизира романа си „Помощ, простете“, но, уви!, той е непостижим.

Войната като възможност за любов

В „Последното лице“ (реж. Шон Пен) военните действия са по-скоро метафора и повод за осмислянето на сблъсъка на гледни точки в личен и обществен план.

Дискретният чар на манипулацията

Филмът на Алберто Родригес „Човекът с хиляда лица“ е изненадващо гмуркане в свят на лъжи и манипулации, където един изкусен и дискретен стратег си играе със слабостите на своите съвременници.

Повечко кич, по-малко въображение

„Кралицата на Испания“ е един от най-слабите филми на Фернандо Труеба. Именно защото е на Фернандо Труеба (иначе нямаше да си заслужава коментара) и е бледа имитация на „Момичето на твоите мечти“.

Том Круз и живите мъртви

„Мумията“ на Алекс Кърцман е по-малко смешен и повече хорър. Концепцията на сюжета е подчинена на темата „за да пребориш едно чудовище, се нуждаеш от друго, по-голямо“.

За свободата на личния избор

За две заглавия от 24-ото издание на Седмицата на испанското и иберо-американското кино в София през юни 2017 г.

Като гангстери с мечове

„Крал Артур: Легенда за меча“ обещава да постави началото на нова поредица за Гай Ричи.

Белязан от детството

„Сладки сънища“ на Марко Белокио е деликатен филм, изпълнен с богата гама от сдържани емоции и неподозирано разнообразие от начини за тяхното потискане.

Наследството на Вайда

Последният филм на Анджей Вайда – „Остатъчни образи“, се явява своеобразна равносметка и обобщение на основните му източници на вдъхновение.

Среща на два киноразказа

Как ли ще се сработят „флегматичният“ хумор на Аки Каурисмаки и мелодраматичният фатализъм на ориенталското светоусещане? Отговорът е „Другата страна на надеждата“.