ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Митко Новков

Митко Новков

81 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Флексуси и осцилации

Литературният ХХІ век е финт за промъкване-измъкване; материал под напрежение; глас на колебание. Като в три знакови имена на европейската литература тези характеристики откриваме без усилие: Георги Господинов, Мишел Уелбек, Олга Токарчук.

Banksy и Christo

Може би не чак толкова въпросът: „Кой е Banksy?“, колкото въпросът: „Защо се крие Banksy?“ е по-меродавен. Свързано ли е с творчеството му, или вече е просто навик? Респективно: „Защо се огласява Christo?“; какво той цели с това, че излага плановете си на всички погледи?…

Прощално за Вера Ганчева

С Вера се сближихме постепенно. Тя сериозно ме респектираше – не с поведението си, като към всички млади хора тя и към мен проявяваше доброжелателство; респектът си беше моя тръпка – добре знаех коя е Вера Ганчева и какво е направила за българската култура.

Два града (II)

Малко по-иначе е с Балчик, въпреки че и тук своето-и-чуждото играят важна роля. Градът е бил значително по-дълго в български ръце, макар че населението му е доста смесено; карашик, дето се вика – българи, гърци, турци, татари, гагаузи, цигани, арменци…

Два града (1)

Има две морски градчета на територията на България, които като че ли са рисувани повече от всички други – Созопол и Балчик. В съзнанието на българските художници Созопол (или Аполония) – този древен съперник на другата перла на българското южно Черноморие, Несебър (или Месемврия), е спечелил двубоя.

Чатъртън, постмодернист от XVIII век

Можем да кажем, че постмодернизмът е романтизмът на ХХ и ХХІ в. Защо ли? Ами защото и едните, и другите се опират на миналото, макар и с различен маниер: романтиците култово, постмодернистите игрово.

Майстори и чевенгури

„Майстора и Маргарита“ е преди всичко роман за всемогъщието и за абсолютната своеволност на властта и властника. А „Чевенгур“ е книга за това какво става, когато необразованият, недоучилият, направо простият започне да размишлява върху сложни абстракции.

Вече (не)вездесъщият турист

В началото на световната пандемия едно от любимите сравнения между преди и сега бяха снимките от препълнените улици на 2019-а и опустелите на 2020-а. Особено любим пример беше Италия...

Видимост на разломи, разломи на видимост

Две книги, появили се почти едновременно, изследват и проследяват горе-долу еднакъв феномен: светът днес, светът такъв, какъвто е.

Криза → Шанс → Шанс2

Криза → Шанс → Шанс2 – това е, струва ми се, формулата, която най-плътно може да изрази платформата „Купи изкуство, подкрепи художник“. Платформа, която показва, че за хората, които са я създали, кризата е не повод за окайване и претекст за вайкане, а е възможност.