ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Митко Новков

Митко Новков

215 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Тестът Бине

Лоран Бине се настани трайно в корпуса на българската литература още с първите си преведени книги: забележителните „HHhH, Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“ (2018) и „Седмата функция на езика“ (2018). „Цивилизации“ е най-новият му роман, преведен на български (отново от Владимир Сунгарски).

Зимно слово, летни образи

Знаем, че Ивайло Петров е рисувал през целия си живот, че е обичал да зографисва приятелите си. Не е обичал обаче да зографисва зимата. Повечето му пейзажи и фигурни композиции са летни. Словото е зимно, студено, мразовито; образите са летни, топли, на моменти даже майтапчийски...

Смех наш насущный даждь

Този юбилей оттече някак тихомълком, под сурдинка. Ярослав Хашек си отива на 3 януари 1923 г., ненавършил 40 години, от сърдечна недостатъчност...

Кроткостта на естеството

Най-новата книга със стихове на известния български поет и преводач Христо Попов „Само да кажа“ е изпълнена със спокойния и кротък живот на природата и естеството; живот, протичащ смирено и прибрано, без фанфари и без трескавата надпревара, характерна за днешния наш луд, луд свят.

Многоименният и едноименният

В българската история има две големи загадки, които ще разбунват ума на изследователи, историци, коментатори, публицисти още дълго без да се стигне до приемливо съгласие. Първата загадка е за това кой предава Васил Левски, втората – за това кой убива Христо Ботев.

Вади

Вàдите трябва да се споделят – това ми е останало от далечното време на моето детство, не да се узурпират и обсебват. Защото ако ги узурпираш и обсебваш, не те очаква друго, освен гюрултия, суша и резил. 2022-ра – голяма гюрултия, голяма суша и голям резил...

Чарлита и Чарлити

„Малкият човек“ на Румен Гашаров за всекиго е някакъв особен „малък човек“. Ако за Ружа Маринска той е типаж не твърде уважаван, но пък необходим, то според Цвета Трифонова е едновременно хем марионетка, хем със свободни въжделения...

Безкрайното (дон)кихотене

Кихотене, едно безкрайно кихотене, никога неспиращо кихотене, гръмко отекващо в просторите на битието…

Мирисът на книгите

Имам приятели – по-млади, които щом се сдобият нова книга – закупена, подарена, първото, което правят, е да я разтворят произволно, да я поднесат към носа си и да я помиришат. Все едно дишат лепило.

Самюъл Бекет, made in Bulgaria

Бекет ни изпраща сиянието на отрицанието, за да прозрем и видим светлината на утвърждението. Утвърждение на човека и на човешкото чрез описание на ентропията, чрез gestus за празнотата. Тоест едно отсъствие, което по абсурден начин се оказва присъствие.