Митко Новков
Минало несвършено
Става понякога така – четеш за миналото, а всъщност четеш за настоящето. Така ми се случи с книгата на Снежана Димитрова „Възстановяване... Репарации... Гаранции... Франция и балканските славянски държави (септември 1918–януари 1920)”.
Или! Или! лама савахтани????
Апостола е българският Господ не защото му се молим, а защото ни се моли. И ако преведем на български стенанието на Иисус на Кръста: „Илѝ! Илѝ! ламà савахтанѝ?“, то ще звучи така: „Народе???? Народе???? защо ме мъчиш?“
Възел
Имах наскоро щастието да гледам един след друг два филма на Атанас Киряков, последните му – „Дорина” и „На чаша вино с Милко Божков”. Филмите са колкото различни, толкова и се вписват органично в темите, които вълнуват и винаги са вълнували Атанас Киряков: сблъсъкът на личността със системата на Държавна сигурност.
Хлебников на български
Будетлянин, заумник, Председатель Земного шара Велимир (Виктор) Хлебников е прочут с феноменалните си игри със словото, с измислянето на нови лексеми, сякаш нечувани дотогава, с палиндромите и езиковите главоблъсканици...
Ковид крави: Мяууу!…
Една дума се носи над родината като народна песен: „Ваксина, ваксина, ваксина!...” Някъде пущината не достигала, другаде била слагана не на когото трябва, на трето място пък хич не щат да я чуят. Демек, песента уж народна, ама не целият народ има мерак да я пее.
Критикът като художник
Двутомникът „За изкуството” проследява прегледно и обемно жизнения път на Ружа Маринска в тежката и отговорна професия на изкуствоведа. Образът – сплав от социално и индивидуално, е призмата, през която тя пречупва всеки свой поглед върху изкуството.
Моят плейлист. Моите ценности
Музиката – туй по-високо откровение дори от поезията и философията, както е вярвал 250-годишният Лудвиг ван Бетовен, е заедно с това и ценностен индикатор, аксеологически инструмент. Кажи ми каква музика слушаш, за да ти кажа какъв си.
За Таня – приятелката и издателката
2020 година не беше милостива към нас, ама никак. Отне ни скъпи приятели и колеги, отне ни непрежалими личности от българската култура и остави опустошени душите ни.
Ново начало
Няма сякаш по-подходящ ден от 1 януари – ден на надежди и на добри очаквания, да пиша за този спектакъл. Още повече, че този първи ден идва след една тежка, затормозяваща, премеждийна година, която всички изпращаме с облекчение и радост. Затова носи в себе си още по-големи упования и вяра.
Коледа на село
Може би най-главното, което трябва да изтъкна, преди да тръгна да разказвам моите детски Коледи в планинското село Бързия (бивше Клисура, бивше Дервент), разположено точно под прохода Петрохан на северния склон на Балкана, е, че те се случваха по социалистическо време.
няма коментари