
Митко Новков


Дъхът на зимата
На село зимата не пее зла песен, пее по-скоро мечтателна. Само в града зимата е беля, когато кърши клонове и троши автомобили… Чувството за покой. Зимата на село е особен период, повече летаргичен, отколкото активен. Неслучайно, мислил съм си, точно по това време се правят сватби, кръщенета и други празненства.

Добрият кадър
Проектът „Душата вижда“ е като замисъл абсолютно изненадващ, макар като изпълнение да се вижда – нищо странно няма. Хора с нарушено зрение от Казанлък под вещото ръководство на професионалния арт-фотограф Бедрос (Бедо) Азинян правят снимки. Хубави снимки.

Мълчанието на поезията
Виолета Христова в най-новата си поетична книга утвърждава и допълва знаменитите думи на Витгенщайн: „За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи“, и задава различно измерение на изреченото от него, а именно: „За което не може да се говори, за него трябва да се пишат стихове“.

Сънят, който събужда
Експозицията „Сънят“ изисква от нас да обходим целия град Казанлък, за да видим сънят в цялата му пълнота, във всичките му интерпретации. Тоест, парадоксално изречено: за да разберем какво е сънят като художествена проекция, трябва да сме подвижни – да вървим и осмисляме.

Баче Цено в графата „други“
Задругата търси своето представителство и прави всичко възможно да си го осигури. Образно казано, по-добре врабче (баче Цено) в ръката, отколкото орел (Костя Копейкин) в небето. Залагаме на нашия си тукашник, не на далечния ни оттатъшник…

Фотопоезия
Покрай тези обекти, заснети от Галя Ушева, ние всички сме преминавали, движили сме се близо до тях, разхождали сме се около тях. Но никога не ни е хрумвало, че те са повече от това, което виждаме: улична лампа, прокъсано покривало, олющена сграда, птица в небето… Нейните сгради ни облъчват „със своеобразна остатъчна човешкост“.

Дърва за огрев
На село октомври е междинен месец. Реколтата – колкото я има в едно планинско селище като Бързия, е прибрана, а зимата още не е дошла. Но е сезон на подготовката за нея, най-вече дървата за огрев. Отвсякъде реват резачки, а почти няма двор, където да не се размахват брадви, с които се секат цепениците.

Поклонници и безпокойници
За Фернанду Песоа чух за първи път от Георги Мицков, неговия пръв преводач на български, „първооткривател на Песоа не само за мащабите на България“. Неговите преводи на български изпреварват преводите на Песоа в повечето европейски страни.

Човекът: punctum-и
Изложбата на Павел Койчев „Homo sapiens – възпоменания” е неговият личностен призив за осъществяване на солидарен помен за общи спомени. Затова е възпоменания – в множествено число. Възпоменанията трябва да бъдат изпълнени в заедност…