Митко Новков
„Букър“, цивилизационен избор
Навръх 24 май от Лондон долетя новина, която просто ни остави без дъх – романът на Георги Господинов „Времеубежище“ в превод на английски от Анжела Родел спечели международния „Букър“.
Българите, които прокудихме
Понякога различни културни събития се наслагват така, че изведнъж в главата ти проблясва прозрение. Прозрение за огромната загуба в интелектуален, нравствен и културен потенциал, от който нацията не е могла да се възползва поради 45 години мракобесие и скудоумие...
Елитарно, твърде елитарно
Заглавието на книгата е „Диалози“, неин автор е Ивайло [Noisy] Цветков. Прицелът ѝ ще определя през заглавието на знаменития „свитък“ от 90-те – „Защо сме такива?“. Защо онова, което наричаме съгласие, постоянно убягва на общността (ни)? Съединението, оставащо мираж...
Очи в очи срещу чудовище
Някога Блок бе нарекъл Русия сфинкс, за да подчертае нейната загадъчност. Днес по-удачното наименование е монстър – нищо загадъчно не е останало, единствено демон, поглъщащ свободата демон…
Жива легенда. Завинаги жива
Деликатен и объркан, настоятелен и затворен, необуздан и срамежлив – в киното Ицко Финци е играл всичко и нищо от това всичко не е могло да му се опре, толкова талантът му е разностранен и мощен.
Животворящият източник
Клисурският манастир „Св. Кирил и Методий“ се намира на някакви си пет километра от родното ми село Бързия, поместен в неговото землище. Той е важен духовен център за хората от тази част на Северозападна България – Вършец, Берковица, селата Спанчевци, Бързия, Ягодово...
3 години 6 месеца и 20 дни, или Шестоднев
„Две години – два дена“ на Калин Михайлов е всъщност стихосбирка-шестоднев: онези напрегнати Божии дела, гъсто побрали се в 3 години 6 месеца и 20 дни.
Художникът философ
„Това е моята задача като художник – да разчовъркам морфите“, признава Станислав Памукчиев. И ги разбърква непрестанно. Включително със своето второ „Преминаване“ – последната негова изложба по повод предстоящата му на 9 май юбилейна 70-годишнина.
Лир сме
Тъкмо извънмерното е ключът към предложената от Лилия Абаджиева и студентите от НАТФИЗ интерпретация на „Крал Лир“. Лир е извънмерен в страданието си – вярно, но Лир е извънмерен и в гнева си, и в глупостта си, и в гордостта си. Можем да определим трагедията му като трагедия на човек, доверяващ се на думите повече, отколкото трябва.
Лодката на изгряващото слънце
На 16 март в Бургас, в галерия „Пролет“ бе открита фотографската изложба на Драгомир Ушев „Крехко пътуване“. Една хартиена лодка-оригами се придвижва неусетно на различни места, фиксирани с фотоапарат.
няма коментари