ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Митко Новков

Митко Новков

124 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Възел

Имах наскоро щастието да гледам един след друг два филма на Атанас Киряков, последните му – „Дорина” и „На чаша вино с Милко Божков”. Филмите са колкото различни, толкова и се вписват органично в темите, които вълнуват и винаги са вълнували Атанас Киряков: сблъсъкът на личността със системата на Държавна сигурност.

Хлебников на български

Будетлянин, заумник, Председатель Земного шара Велимир (Виктор) Хлебников е прочут с феноменалните си игри със словото, с измислянето на нови лексеми, сякаш нечувани дотогава, с палиндромите и езиковите главоблъсканици...

Ковид крави: Мяууу!…

Една дума се носи над родината като народна песен: „Ваксина, ваксина, ваксина!...” Някъде пущината не достигала, другаде била слагана не на когото трябва, на трето място пък хич не щат да я чуят. Демек, песента уж народна, ама не целият народ има мерак да я пее.

Критикът като художник

Двутомникът „За изкуството” проследява прегледно и обемно жизнения път на Ружа Маринска в тежката и отговорна професия на изкуствоведа. Образът – сплав от социално и индивидуално, е призмата, през която тя пречупва всеки свой поглед върху изкуството.

Моят плейлист. Моите ценности

Музиката – туй по-високо откровение дори от поезията и философията, както е вярвал 250-годишният Лудвиг ван Бетовен, е заедно с това и ценностен индикатор, аксеологически инструмент. Кажи ми каква музика слушаш, за да ти кажа какъв си.

За Таня – приятелката и издателката

2020 година не беше милостива към нас, ама никак. Отне ни скъпи приятели и колеги, отне ни непрежалими личности от българската култура и остави опустошени душите ни.

Ново начало

Няма сякаш по-подходящ ден от 1 януари – ден на надежди и на добри очаквания, да пиша за този спектакъл. Още повече, че този първи ден идва след една тежка, затормозяваща, премеждийна година, която всички изпращаме с облекчение и радост. Затова носи в себе си още по-големи упования и вяра.

Коледа на село

Може би най-главното, което трябва да изтъкна, преди да тръгна да разказвам моите детски Коледи в планинското село Бързия (бивше Клисура, бивше Дервент), разположено точно под прохода Петрохан на северния склон на Балкана, е, че те се случваха по социалистическо време.

Федя, изящната

Обладана от любов към възвишеното и преданост към истинското. Изящна като порцеланова статуетка. Да, ето това е Федя, нашата приятелка Федя, Фединката – винаги много повече от битовото, от обикновеното, от всекидневното; и всякога, когато може, отвъд – в други селения, в други пространства, в други времена…

Ценности,
раз-два

В света се говори все повече за ценности, а това е симптом като че ли само за едно – ценностите са все повече разколебани. Човекът е дезориентиран тотално, пандемията го дезориентира допълнително: нито знае къде да се разположи, нито кому да вярва.