Митко Новков
Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
Артаг Торком
„Когато бил млад, един български офицер, добър фехтовчик, предизвикал на дуел известния френски писател Пиер Лоти, който бил туркофил, и нанесъл голяма обида на България“. Ориста на България през ХХ в. е окаяна, затова всяка проява на чест и достойнство събужда любопитството и желанието да се научи повече.
Имагинерни конструкции, отзатворени простори
Калия Калъчева сама се определя като „индустриален живописец“. Признава за себе си като артист: „Повече ме вълнуват бетонът и стъклото, отколкото природата“.
Баш писателят
Попадна ми преди време една одиозна книжичка – „Некролози и други многоточия по български“. Неин автор е един треторазряден, ако не и десеторазряден списовател, думат го Христо Стоянов, прочул се преди време най-вече с романа си „Любовният живот на една помакиня“, заради който чак беше разследван от Прокуратурата.
Два концерта
Годината 2020 е не само високосна, не само уникална (няма никога вече да го има това повторение 2020 в този век – векът, между другото, в който ще умрем), но и – ако се аргументираме тъкмо с повторението, тя е и музикална година.
„Народното“
Празниците около Рождество Христово, Нова година и наситените с именници първи дни на януари сякаш превъзбуждат българските медии да го ударят на народни чувства. Телевизии, радиа, сайтове се отдават на обяснения и показвания на обичаи, табиети, традиции, нрави, битовизми...
Виртуози и частици
Пиесата на Майкъл Фрейн „Копенхаген“ разказва за една знаменита среща, може би най-известната среща в историята на квантовата физика, състояла се през септември 1941 г. в къщата на Бор в Копенхаген между него и бившия му ученик Хайзенберг.
Преди успокоени да отплаваме
Две поетични награди отидоха при двама поети, сякаш твърде много различни. Цочо Бояджиев (1951) спечели поетичното отличие „Перото“, Белослава Димитрова (1986) пък получи наградата на името на Николай Кънчев...
На ръба на тишината, прекосяващ времената
Така бих искал да назова това есе за музиката на Георги Арнаудов, с което да се опитам да поразсъждавам за сътворяването на класическа музика днес.
Империята (не) трябва да умре
Творението на Михаил Зигар „Империята трябва да умре. История на руските революции в лица 1900-1917“ (ИК „Жанет 45“, превод Здравка Петрова) просто е обречено на успех. 1000-страничният том се е захванал да обезсили приказните митове и митологичните клишета.
Историята, разказана с хора
„Братя“ от Филип Димитров. Да се определи жанрово тази книга е трудна работа. Разбира се, не е роман; най-малкото няма (или почти няма пряка реч). Една приятелка казваше някога, че книги без пряка реч не чете – е, тази не е за нея.
Колумнисти
-
Тони Николов
всичко от автора -
Митко Новков
всичко от автора -
Огнян Минчев
всичко от автора
Нашият избор
Европейският фестивал на пътуващия театър започва на 1 октомври от 19 часа в читалището в Сливница с представлението „Вечеря за глупаци“ на Драматичния театър в Монтана. Участват театри от Хасково, Габрово, Казанлък, София, Цариброд. Продължава до 8 октомври.
„Ентропия“ е заглавието на изложбата на Катрин Томова, която се открива на 3 октомври в софийската галерия „Нюанс“. До 22 октомври.
Ретроспектива на Любомир Клисуров, едно от водещите имена в българската подводна фотография, в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. До 11 октомври.
няма коментари