ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Митко Новков

Митко Новков

248 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

30

Преди 30 години на Източна и Централна Европа ѝ дойде вразумлението с падането на Берлинската стена и поемането по пътя на демократичните промени. Датата е забележителна, затова и много събития я ознаменуваха.

Слепи баби, шапки невидимки

Честно казано, много се чудех дали да пиша точно този текст. Не за друго, а понеже и написан, и ненаписан – май все тая. В крайна сметка реших да пиша – това, че керванът си върви, не пречи на кучето да лае.

Да пишеш, пееш, свириш свободата

На 15 октомври в НДК се събраха знакови имена на българския рок да почетат един от най-забележителните поети на българския рок – Александър Петров. Има нещо, което рокът не позволява и отрича, това е апатията…

Една човешка история

Днешното кино, за съжаление, става сякаш все по-глупаво. Особено холивудското, което се скъсва да ни предлага някакви комиксови, приказни и притчови герои като връх на седмото изкуство, наблягайки на ефектите, не на съдържанието.

Трънливите наслади на художника

Мисля си от известно време за начина, по който един артист се отнася към работата си и „построява“ своите произведения. Предизвика ме към такива размисли изложбата на Катрин Томова в галерия „Нюанс“ (от 1 до 20.Х.2019 г.), наречена „Трънливи наслади"...

За Вера

На 29 март т.г. се навършиха 90 години от рождението на Вера Мутафчиева. Божана Апостолова използва този повод, за да публикува книгата си със спомени за Вера: „Душа в душата“ („Жанет 45“, 2019). Желанието ѝ: да върне Вера в българската памет, да я внедри трайно в българското светоусещане.

Оруел в Стара Загора

Не можеш да си поемеш дъх, пък и не се сещаш да си поемеш... В „Последният човек“ например това става с перфектно измислените хора-телевизори, с кутиите, в които те са наблъскани – цялото това тясно пространство, където едва се диша, каквото e тоталитарната държава.

В памет на паметта

Редно ли е да си присвояваме миналото, след като то заедно със своите мъртви e беззащитно? И ако е редно – кое минало си присвояваме: истинското ли – такова, каквото е, или някакво въображаемо, което си измисляме?

Алергични руснаци, химерични българи

Свръхчувствителност – няма как иначе да определим реакциите на руската държава на всяко нещо, което каже или направи България, пък то не им изнася.

Гита Минкова за „12+3“ и свободата на словото

30 години след първия сигнал на знаковото за промените в страната радиопредаване: разговор за съдбата на журналистиката с Гита Минкова, която е сред създателите и първите водещи на „12+3“.