Митко Новков
Гледна точка
Криза → Шанс → Шанс2
Криза → Шанс → Шанс2 – това е, струва ми се, формулата, която най-плътно може да изрази платформата „Купи изкуство, подкрепи художник“. Платформа, която показва, че за хората, които са я създали, кризата е не повод за окайване и претекст за вайкане, а е възможност.
Гледна точка
COVID 19 като Троянска война
Военните метафори около планетарната пандемия продължават да се сипят, светът сякаш наистина се възприема, че е в състояние на война и под обсада. Няма обаче по-емблематична война/обсада от описаната от Омир в „Илиада“.
Гледна точка
С Иисус в сърцето
Вярата е радост и тази радост всеки вярващ иска и трябва да споделя с ближния. И да го уверява, че с Иисус в сърцето се живее и по-леко, и по-сладостно… И също така да го уверява, че смъртта може да е неизбежна, но не е вечна…
Гледна точка
Дълбочини
Фотографската дълбочина в снимките на Борислав Борозанов и Николай Трейман не е нито рекламна, нито болестотворна, тя е умиротворяващо-жизнеутвърждаваща. Толкова силно въздейства, че дори в извънредното положение създава невероятно впечатление – метафизическо и био-гео-логическо.
Гледна точка
С живия пулс на вселената
Литературният тезаурус на човечеството изобилства от книги, в които на света му се прокобват съвсем не най-благодатни дни. Точно такъв роман е и „Часовници от кости“ на Дейвид Мичъл (превод Петя Петкова, „Прозорец“, 2019), публикуван за пръв път през 2014 г.
Гледна точка
Вирусът на давното
„В България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Войникът е паднал на колене, свел е глава и плаче за загиналите си другари и врагове в една братоубийствена война“.
Гледна точка
ДумиD-19
Пусто, празно, страшно, чумаво, катастрофално… Изреждаме се да опишем ситуацията с COVID 19 и от ден на ден усещаме, че все повече думите не ни стигат. Да, в това е недостатъкът на думите – когато най ни трябват, те сякаш губят силата си; превръщат се в немощни клишета, които почти нищо не могат да изразят.
Гледна точка
През багрите и звуците: ОМ и АЛЕФ
Има артисти, на които сякаш им е достатъчно това, което създават, и много-много не се грижат за медийното си присъствие. Те знаят, че същината на смисленото изкуство е достатъчна сама по себе си.
Гледна точка
Този луд, луд свят II
Във всеобщо настъпление е убеждението – светът ни се е (п)объркал. Имаше навремето такъв американски филм, „Този луд, луд свят“ (1963, реж. Стенли Крамър), излязъл на екраните само година след Карибската криза; мнозина са на мнение, че е време за негов римейк – „Този луд, луд свят ІІ“.