Митко Новков
Гледна точка
Историята, разказана с хора
„Братя“ от Филип Димитров. Да се определи жанрово тази книга е трудна работа. Разбира се, не е роман; най-малкото няма (или почти няма пряка реч). Една приятелка казваше някога, че книги без пряка реч не чете – е, тази не е за нея.
Гледна точка
Морето! Най-страшното събитие!
Тоновете са пестеливи, небето е смръщено, белите пенести вълни се разбиват ò ниските скали. Заливат ги. Да, морето се вълнува не на шега.
Гледна точка
30
Преди 30 години на Източна и Централна Европа ѝ дойде вразумлението с падането на Берлинската стена и поемането по пътя на демократичните промени. Датата е забележителна, затова и много събития я ознаменуваха.
Гледна точка
Слепи баби, шапки невидимки
Честно казано, много се чудех дали да пиша точно този текст. Не за друго, а понеже и написан, и ненаписан – май все тая. В крайна сметка реших да пиша – това, че керванът си върви, не пречи на кучето да лае.
Гледна точка
Да пишеш, пееш, свириш свободата
На 15 октомври в НДК се събраха знакови имена на българския рок да почетат един от най-забележителните поети на българския рок – Александър Петров. Има нещо, което рокът не позволява и отрича, това е апатията…
Гледна точка
Една човешка история
Днешното кино, за съжаление, става сякаш все по-глупаво. Особено холивудското, което се скъсва да ни предлага някакви комиксови, приказни и притчови герои като връх на седмото изкуство, наблягайки на ефектите, не на съдържанието.
Гледна точка
Трънливите наслади на художника
Мисля си от известно време за начина, по който един артист се отнася към работата си и „построява“ своите произведения. Предизвика ме към такива размисли изложбата на Катрин Томова в галерия „Нюанс“ (от 1 до 20.Х.2019 г.), наречена „Трънливи наслади“…
Гледна точка
За Вера
На 29 март т.г. се навършиха 90 години от рождението на Вера Мутафчиева. Божана Апостолова използва този повод, за да публикува книгата си със спомени за Вера: „Душа в душата“ („Жанет 45“, 2019). Желанието ѝ: да върне Вера в българската памет, да я внедри трайно в българското светоусещане.
Гледна точка
Оруел в Стара Загора
Не можеш да си поемеш дъх, пък и не се сещаш да си поемеш… В „Последният човек“ например това става с перфектно измислените хора-телевизори, с кутиите, в които те са наблъскани – цялото това тясно пространство, където едва се диша, каквото e тоталитарната държава.