ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Николай Петков

Николай Петков

71 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.

Назаем от Google

Ботът може да събира и подрежда факти, може дори да ги описва, но не и да разказва. Защото все още му е трудно да различи усмихнатия човек от озъбения.

Опит върху иронията на Уди Алън

Малцина са хората на изкуството през последния половин век, които са се радвали на повече обич и внимание.

1000 години философия

Има и такива книги, които недвусмислено показват, че колкото и човек да чете, ще му е трудно, почти невъзможно да стигне до първата страница…

Как се полудява?

Литературата е единствената социално приемлива форма на шизофренията. Защото преди да полудеят, психопатите първо губят усета си за фантастичен реализъм.

Несвоевременна радост

Ако постът не ни научи да скърбим, то и празникът едва ли ще покаже що е радост. А се опасявам, че други учители в този живот нямаме.

Изгубеното време

„Марсов венец. Децата на Уран“, Станчо Пенчев, издателство „Ерго“, 2023 г.

Дървото на надеждата

„Дървото на надеждата“, Серай Шахинер, превод от турски Йорданка Бибина, издателство Skyway Publications, 2021 г.

Всеки спомен е своеобразно пророчество

„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

„Последен шанс“ и Еди Румян

Разказите на Еди Румян звучат антикласически. Има нещо карнавално в тях, те са като vinho verde. Попадне ли на тях, Балзак би се обърнал в гроба.

В класиката

Трябва литературата да се погледне с друго око, трябва да се гледа на податомарно равнище. Да се раздробят жестове, публикации и (дори) човешки взаимоотношения.