Николай Петков
Назаем от Google
Ботът може да събира и подрежда факти, може дори да ги описва, но не и да разказва. Защото все още му е трудно да различи усмихнатия човек от озъбения.
Опит върху иронията на Уди Алън
Малцина са хората на изкуството през последния половин век, които са се радвали на повече обич и внимание.
1000 години философия
Има и такива книги, които недвусмислено показват, че колкото и човек да чете, ще му е трудно, почти невъзможно да стигне до първата страница…
Как се полудява?
Литературата е единствената социално приемлива форма на шизофренията. Защото преди да полудеят, психопатите първо губят усета си за фантастичен реализъм.
Несвоевременна радост
Ако постът не ни научи да скърбим, то и празникът едва ли ще покаже що е радост. А се опасявам, че други учители в този живот нямаме.
Дървото на надеждата
„Дървото на надеждата“, Серай Шахинер, превод от турски Йорданка Бибина, издателство Skyway Publications, 2021 г.
Всеки спомен е своеобразно пророчество
„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.
„Последен шанс“ и Еди Румян
Разказите на Еди Румян звучат антикласически. Има нещо карнавално в тях, те са като vinho verde. Попадне ли на тях, Балзак би се обърнал в гроба.
В класиката
Трябва литературата да се погледне с друго око, трябва да се гледа на податомарно равнище. Да се раздробят жестове, публикации и (дори) човешки взаимоотношения.
няма коментари