Стоян Радев
Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.
Кратко лирическо отстъпление
„Той беше моят изток, запад, север, моят юг, работното ми там, неделното ми тук, и ден, и нощ, и стих, и песен с него бях, и мислех си, че любовта е вечна...“
Меритокрация?
Дошъл ли е моментът, в който най-после управлението да поемат заслужилите, хората с изявени качества, тези, които получават властта, защото знаят как да я използват в служба на общественото благо? Дойде ли най-после денят на меритокрацията, за която сме чували и ни се струва единственото средство за просперитет?
За свободата на словото
Ние се възползваме от правото си да говорим, но сякаш е отнет общественият ефект от свободното слово, изреченото не постига нищо съществено, превръща се в празен звук. Разполагаме с негативната свобода да правим каквото искаме, без направеното да има ефект.
От публицистика към политика
Правенето е с ниско качество, виж тези, които могат добре да приказват, колко по-хубаво описват, че ще стане, виж как откриват недостатъците, как смело ги заклеймяват, какви решения предлагат… Да, така е, чудесни са. Остава им само да преминат към реализация.
Прекаленият светец…
Нека започнем с продължаващата разправия „Златните глобуси – Бакалова – Добчев”. После ще се оттласнем от нея, за да се опитаме да назовем по-дълбок и съществен проблем, към който се отнасят най-различни други разправии, но с един и същ корен.
Стига ми тая награда
Да използваш за заглавие строфа от стихотворение на Христо Ботев е опасно и дори кощунствено посегателство, но нека е простено, защото темата вълнува целия български народ, макар и да е дребнава на фона на саможертвата.
Как да стане
по-добре?
Как да направим добро за другия, за общността, без да се главозамаем и да попаднем в самовлюбения капан на болката. От какво трябва да се пазим, за да не отиваме в ада с добри намерения? Защо у нас упреците често изглеждат злонамерени?
За фалшивите новини – с разбиране
Обсъждането на новините като евентуално фалшиви новини е демократично завоевание. То създава неудобството всяка новина да бъде разглеждана като фалшива, но демократите би трябвало да са готови да платят цената.
2020 година като ваксина
Ако 2020-а е ваксина, срещу какво сме се ваксинирали? Този въпрос се опитва да види хубавото в лошото – сполетяха ни огромни проблеми, но на тях може да се погледне и като на средство да развием имунитет срещу лични и обществени нагласи, които иначе биха ни причинили още страдание.
Пак Мона Лиза и Петко войвода
Българският културен комплекс е идеален катализатор на разпри, в които въпросът е друг, но най-добре е противникът да бъде уличен в непоносима простотия и така да бъде победен.
Колумнисти
-
Калин Янакиев
всичко от автора -
Теодора Димова
всичко от автора -
Деян Енев
всичко от автора
Нашият избор
Изложбата дистопия на Мишел Фунг от Хонконг Welcome to Polluta! във варненската Градска художествена галерия е част от съпътстващата програма на международния фестивал за късометражно кино „Карантината“. Продължава до 27 август.
„Кристо за начинаещи“ – изложба на Лъчезар Бояджиев в пловдивската галерия Sarieva. Повече за останалите събития в проекта, който продължава четири месеца, – тук.
Лятна академия за деца и ученици се провежда за 13-и път в Националната художествена академия до 31 август. Тази година тя включва и програма за старша група – 14–18 години. Предвидени са ателиета по живопис, графика, керамика, мозайка, икона, кукли, калиграфия, комикс, дизайн, компютърна графика за големите ученици, посещения на галерии и музеи. Повече за Академията – тук.
няма коментари