ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

449 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

Наше и чуждо

Какъвто е суверенът, такъв е и неговият парламент, каза кратко и ясно Ивайло Нойзи Цветков в един от коментарите си около изборите и първите заседания на новия парламент. Нашият народ – такива, каквито сме – не може да има друг парламент, независимо дали го искаме, или не, дали го харесваме, или не.

Псалом 102

Произнасям думите на този химн с лице, вдигнато към небето, с очи, които оглеждат ненаситно красотата на този свят, със съзнание, което прелита над него. Прашинка съм и се нося като дрон над света. Малка камера съм, закрепена към тялото на орел, който се вие в небесата и се спуска надолу.

Псалом 102

Христос дойде не за да наруши стария закон, а за да ни покаже по-всеобхватния, по-космичен път към неговото изпълнение, пътя на милостта и любовта. Днес ние имаме навигационни системи, които ни показват земните пътища, но на тези, които Му се доверяват, Бог не е престанал да показва Своите пътища, както някога на Моисей.

Разминаването между талант и бездарие

Две коренно различни събития се случиха по едно и също време, на едно и също място, с едни и същи хора и оставиха след себе си много въпроси без отговор.

Деформацията

Известна е баналността на злото, но не по-малко лоша е леснотата на лошото. Дори когато още не е зло, а е само лоша мисъл. Тази леснота изисква постоянна будност и съпротива, иначе се деформираме неусетно. Свикваме. Преставаме да забелязваме деформациите, които в началото винаги са дребни.

Съдът над майката

Доста отдавна беше, но сега отново се сетих за този разговор. При представяне на моя книга непозната жена ме изчака и ме заговори – трябва да напишете роман не само за майките, не само за бащите, но и за самите деца, за порасналите вече деца на тези майки и бащи...

Ябълки събирах, и ми помогнахте

Първото ми сядане в кафене след много време. Бяхме забравили какво е да срещнеш приятел, да седнете за мъничко на кафе, да се разговорите за натрупаните през последните месеци неща и да не ви се разделя.

Националният празник

От година на година все повече се усилва несъгласието и противопоставянето дали Трети март трябва да бъде нашият национален празник. Предлагат се различни идеи, но около тях също няма съгласие.

Сега не трябва да го свирите

Вдъхновен от един цикъл концерти на Давид Ойстрах, Шостакович започва да пише своя първи цигулков концерт. В най-тежкото време. Писането на такива произведения изисква преди всичко могъща духовна сила.

Бронз под снега

Те са все там, застинали, неподвижни, през лятото бронзът е нагорещен от слънцето, през зимата е леден и на раменете им има сняг. В своята застиналост и неподвижност те са като канари и с това изразяват, че делото, което са извършили, наследството, което са оставили, е устойчиво и непоклатимо като скала.