ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

402 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

„Изричай словото твърдо!“

„Разпространението на християнството от Кирил-Константин и от Методий, и от техните ученици не е било помрачено от опити да се наложи чието и да било политическо господство. Тяхната проповед е била апостолска.“

Разлом

Абсурдно е да мислим, че след бедствие с такъв планетарен мащаб като днешната пандемия можем да се върнем назад и всичко да стане както преди. Защото бедствието беше последвано от множество „вторични трусове“ – икономически, политически, социални, но трусът, предизвикал най-дълбок разлом, е етичният.

Шалтерът

Дърпането на шалтера не можеше да бъде оставено извън техния контрол, тази дейност изискваше да си обут с ботуши и да се чувстваш удобно в тези ботуши, да ги носиш под елегантния си костюм, дори под фрака, дори с папийонка, дори в леглото, дори на плажа, да си сраснат с тях, да са сраснати с теб, с кожата ти и с душата ти.

Болка, гняв и страх

Докато гледам снимката на д-р Иванова, в съзнанието ми звучат аплодисментите на лекарите, които аплодираха нас, задето ценим техния себеотдаен труд. Но дочувам и злобните подмятания по техен адрес: „Вие лъжете!“ От тези подмятания чувствам гняв и страх.

Неговите рани

Не е чудно, че Тома го няма с апостолите, когато Христос отива при тях след Своето възкресение. По-чудното е, че останалите десет ученици са събрани заедно в горницата, защото знаем как са се разбягали, докато Го съдят в Синедриона и Го повеждат на разпятие.

Великият ден на радостта

Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тези два въпроса могат да се отнесат до всяка една ситуация, когато някой е в беда. Защото да, ние сме объркани, тревожни, изплашени. Само че тези наши чувства не преминават в плач, както при Мария Магдалина.

Отшелничество в скришната стая

Закрилникът на нашия народ, почитаният от всички ни св. Иван Рилски напуска света, оттегля се в отшелничество и се заселва в Рилската пустиня. Заживява в онази пещера, през която мнозина суеверно сме се провирали...

Паник атаките ни

Няма как да ги избегнем, това е истината. Колкото и да се опитваме да сме спокойни, уравновесени, кротки, те ни сполетяват внезапно, избликват ненадейно от преизподнята и от нашата душа също.

Спокойно в стаята си

По време на пандемията всички си стояха вкъщи и неусетно полудяваха, защото не бяха свикнали да живеят сами сред четири стени, сами по цял ден в една стая, а за Александра това беше единствено възможното време за размишление, писане, четене...

Жизнерадостното ни чувство за хумор

Ясно е, оттук нататък ежеседмичните ни колонки в Портала ще станат дневник на пандемията. Нямаме друга мисъл, друга тема, друг интерес. Няма друга тема в медиите.