ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

366 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

Нашият Татко

Моя приятелка ми разказа за своето пътуване с корабче покрай Атон. То траело няколко часа. Тръгнали от Урануполи, корабчето обикаляло около полуострова, гледката била пронизваща с красотата си, зеленината, белотата на манастирите, извисяващият се връх Атон.

Комунизмът

Днес вече са минали няколко десетилетия от времето, когато комунизмът трябваше да бъде построен и да раздава „на всекиго според нуждите“. Днес много от неговите най-гръмогласни „строители“ са милионери, които имат съвсем различни нужди, но продължават да ходят при хората, размахващи червени знаменца, и да държат речи...

Движението

Заглеждам се във възрастните хора, някои от тях са изгубили възможността да се движат свободно, крачат едва-едва, с много усилие и трудности, долавям как, въпреки усилията и трудностите, въпреки болката и тъгата, в очите им има и радост, че поне мъничко могат да се движат, че не са приковани към леглото.

Клепалка

Животът ни се състои от толкова странни, вълшебни и омагьосващи мигове, че ако успеем да ги наредим един до друг, те няма да имат връзка помежду си, но ще се окажат част от друга реалност – не виртуална, но друга – без нейната измамност, привидност, едноплановост и глупост.

Спасителната надежда

Изключително ме порази един филм, който наскоро гледах по Канал 1. Заглавието му е „Срещу слънцето”. Заснет е по действителен случай. На 16 януари 1942 г. американски самолет на разузнавателна мисия изчерпва горивото си и с последната капка се приводнява в Тихия океан...

Поразените

Безименната опасност, от която тя отдавна се страхуваше, постепенно затягаше обръча си и изпиваше цвета от лицето ѝ, изопваше чертите ѝ, устните ѝ бяха непривично стиснати и събрани в нова, неустановена гримаса от гняв, презрение и страх. Тя избягваше да мисли дори за историите, които неволно чуваше, молеше се усилено вечер преди лягане...

Несвършващото преображение

Христос се преобрази заради нас. Ние се преобразяваме чрез Него. Нашето преображение се нарича покаяние. Чрез покаянието ни се разкрива царството Божие, което е вътре в нас.

Елегия за прасетата

Никога не съм и помисляла, че ще изпитам такава жал за прасетата. Подобна жал изпитват и стопаните, които ги отглеждат и телевизионните оператори, които ги снимат. Тези кадри ме натъжават и ме карат да се замисля – откъде идва тази жал и любов?

Семруг

Тя е дребничка, зеленоока, крехка. Живее в селце близо до татарската столица Казан. Омъжена е на петнайсет години за три пъти по-възрастния от нея Муртаза. Родила е четири момиченца, но нито едно от тях не е останало живо.

Все още криворазбраната цивилизация

Прекрасен и точен предговор е написал Добри Войников към „Криворазбраната цивилизацiя“ – своята неостаряваща, гротескно-тъжна „смещна позорищна игра въ петь действiя“.