Теодора Димова
Безпримерно достойнство
„В начало беше Словото.“ Словото е Бог Слово – Логосът. Със слово ние общуваме и помежду си. Изреченото слово отлита в мига, в който е изречено. Verba volant, scripta manent. Написаното слово остава за векове и хилядолетия.
Посивяване на черно-бялото
Ако една снимка е само бяла, не се вижда нищо. Същото е, ако е само черна. За да бъде добра, да се забелязват детайлите, черното и бялото трябва да бъдат контрастни. Това се отнася и за снимката на обществото. В политическия живот черното и бялото трябва да съществуват заедно.
Смърт на живо
Коридата като образ на Испания винаги ме е привличала и все не съм намирала смелостта да отида да наблюдавам тази смърт на живо. Този път любопитството ми надделя и най-накрая се озовах там. На билета пишеше, че посетителите трябва да заемат местата си час преди самото представление...
Процесията на образите
Мога да определя изложбата на Станислав Памукчиев като полуизложба, полуинсталация, полуконцерт. Няма и помен от маниерността и неистовата жажда да се привлече публичното внимание на всяка цена, няма и най-малко усещане за скалъпеност, нагласеност, изкуственост...
Тайнството на осмия ден
Вярата и неверието са двете крайни състояния, които се борят в човека и с които човекът се бори. На осмия ден Иисус идва специално заради Тома, за да то утеши и да го укрепи да не бъде невярващ, а вярващ, да изпълни неговото отворено сърце с вяра и благодат.
Втора военна Пасха
През седмицата, в която преживяваме разтърсващите събития на предателството, бичуването, разпятието на Христос, станахме свидетели на една съвременна детска трагедия. Тя има щастлива развръзка, но това щастие е само капка радост в океана от мъка и болка.
Увисналата фраза
„Демокрацията е разговор между несъгласни.“ Тази фраза не само е красива, но е вярна. При разговор страните се опознават. Разбират, че някои характеристики, с които са натоварени в публичното пространство, са силно преувеличени, други подценени, а трети изкривени.
Несвършващите поеми
Идва пролет и тази покъртителна гледка на събуждащия се живот е пред очите ни, можем да я гледаме от прозорците на апартаментите си и на всяка крачка около нас. Както казва Райнер Мария Рилке: „Отново е пролет. Земята е като дете, което знае поеми наизуст“.
Трагизмът на Юда
Въпросът е не е ли било възможно грехът на Юда да бъде простен и той отново да бъде приобщен към апостолите? Трикратното отричане на Петър не е по-малко позорно. Слабостта на всички е простена, единствено грехът на Юда не получава прошка и ние се питаме защо?
Първата и последната дума
Вълнуваща до краен предел е молитвата на свети Ефрем Сирин, която коленопреклонно произнасяме в тези дни. Покъртваща е нейната тиха деликатност, духовен аристократизъм, нейната краткост, мекота и сърдечност.
няма коментари