ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

586 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Любовта е истина

Най-известната Соломонова притча е тази за двете майки, които спорят за едно и също дете. Може да е притча, може и да е действителен случай. Те живеели в една къща, детето на едната било починало, тя страдала и искала да открадне детето на другата...

Кои са истинските жертви?

Нацистката пропаганда представя евреите като „подчовеци“. Днешната руска пропаганда нагнетява омраза към украинците... И се питаме: кои са истинските жертви – загиналите или тези с изтръгнати сърца?

Безкрайността на Бога

От дете съм се опитвала да си представя безкрайността. Опитвах със столетията първо, преминавах през двете наши хилядолетия, прекрачвах още няколко столетия назад, когато...

Да разпънем платната!

Да си християнин означава да имаш позиция към актуалните проблеми. Християнинът не трябва да се интересува от злободневни теми. Кое от двете противоположни твърдения е вярно? Възможно ли е да са верни и двете? Или пък нито една от двете?

Памет за какво?

Проблемът с нашето национално достойнство е, че варира между бабаитско перчене и раболепие. Бранителите на пропагандния монумент фалшифицират историята, повтарят пропагандни клишета и с развети руски знамена се декларират като български патриоти. Това е национално самоунижение.

Успение

Смъртта има много имена. Наричаме умирането с различни имена според начина, по който настъпва, според нашето отношение към него. Част от синонимите и евфемизмите, които използваме, са: кончина, гибел, свършек, последен час, последен дъх, вечен сън, упокоение. Смъртта на Света Богородица наричаме успение.

Операция „стъпка по стъпка“

Наскоро представих сборника си с есета „Молитва за Украйна“ във Варна. В края на събитието при мен дойде един млад мъж, украинец, Николай и на не много добър български ми каза, че ми благодари за подкрепата...

Дилемата на Опенхаймер

На фона на непоносимите горещини и нажежените улици и тротоари в кината се появи нажежаващият филм „Опенхаймер”. Съществува представа, че книгите и филмите през...

Усещане за абсурд

От доста време един въпрос стои в съзнанието ми. Как така десни хора, антикомунисти, демократи, за които най-важното беше скъсването с тоталитарния режим, лустрацията и т.н. – как така те изведнъж започнаха да говорят, че миналото няма значение...

Умоотвод

С чего начинается родина. Помним я тази съветска песен. Текстът започва смислено – родината наистина започва от тези малки неща, които се запечатват в съзнанието ни от детска възраст – картинките в буквара, добрите и верни приятели от съседния двор. Докато в края на текста не се появява „бащината будьоновка“...