ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

374 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

Хихикащият човек

Напоследък все попадам на един твърде характерен и често срещан тип хора – такива, които непрестанно някак хихикат. Каквото и да се отрони от устата им – все им е смешно. Хихикат на своя си оригинален и остроумен, според тях, коментар.

Чочо

Имам ето този единствен личен спомен от Чочо. Било е около 87 или 88 година, може би бъркам. Било е след снимките на „А сега накъде„ на Рангел Вълчанов. Чочо може би е бил последен курс във ВИТИЗ или може би вече го е завършил, не мога да определя точно времето, споменът е приблизителен.

Четвъртата нощ

Ние сме пристрастени към информацията, смятаме информацията за знание. Очите ни остават слепи, както на емауските пътници. Душите ни остават празни. Заменяме радостта с развлечения. Не проумяваме защо горчивата чаша не отмина Христос, не отминава и нас.

Теодора Димова

Нарисуваната майка

Децата, които сега напускат България, израснаха в една виртуална страна. Ужким държава, ужким училище, ужким семейства, а всъщност всичко нарисувано на пода с тебешир и може лесно да се изтрие.

Фарисейският квас

В продължение на една и съща седмица ми се случи да гледам филма „Отвъд хълмовете” на румънския режисьор Кристиян Мунджиу и да прочета наскоро излезлия роман на Франсоа Мориак „Фарисейката”.

Теодора Димова

Подмяната

Иска ми се да можем да говорим нормално и човешки през очите на вярата за нормалните и човешки неща. Защото ако те не минават през сърцето ни, оставаме с усещането за една непрестанна, дебнеща и перфидна подмяна на всички нива на обществения ни и личен живот.

Теодора Димова

Висящата искрица надежда

В най-голямото социално униние и безнадеждност във фейсбук избухна висящото кафе. То заля България така, като че ли се отприщи някакъв бент. Нещо насъбрано, нагнетено, исконно потърси своята форма.

Теодора Димова

Сетивото за пазителство

Папа Франциск ни призова да пазим другия, другите, самите себе си, природата, всяко творение. Изведнъж осъзнах, че именно това пазителство е от изключителна важност.

Теодора Димова

Тъмночервените обувки

Има нещо детско в усмивката на папа Франциск, в излъчването му. Нещо по детски весело, по детски спонтанно и свободно. Тази свобода неустоимо привлича и очарова, внушава доверие и надежда.

Теодора Димова

Началник
на децата си

Миналата седмица на фона на трагичното самозапалване на Пламен се случи нещо, което на пръв поглед е съвсем далеч от неговата смърт, но ако се взрем в дълбочина, ще открием, че е свързано с нея.