ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

374 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

Благоуханието на любовта

Възкресяването на Лазар става причина за кръстната смърт на Иисус. Но Той вече е обърнал погледа ни, дал ни е нова визия за живота и за смъртта и ние знаем, че „ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“.

Истината и агънцето

Почти навсякъде с кафето получаваме „късметчета“. Най-често са банални пожелания, но понякога се падат и интересни сентенции. Наскоро ми се падна една мисъл на Уилям Блейк: „Истината не трябва да се казва така, че да я разберат. В нея трябва да повярват“.

Между двете родини

В края на март Институт „Сервантес“ организира Седмица на испанската и българската литература. В три поредни вечери се проведоха срещи на испански и български автори. Имах радостта да бъда поканена като участник в панела „Омая и литература".

Подменена личност

Гледах документален филм за потресаващата история на един сериен убиец. Той върлувал в Берлин в началото на Втората световна война и месеци наред не успявали да го заловят. Нападал в градските влакове жени, които отивали или се връщали от работа.

Лицето

Погледът ми във вагона на метрото се спря на момиче, вгледано в телефона си. Знаете каква обичайна гледка е това. Като че ли телефоните станаха особен физически израстък. Висока, тънка, грациозна, естествено руса, без грим. Цялото ѝ същество излъчваше интелигентност.

Гладният Бог

Човекът порасна по ум, но оскъдня по любов. Човешкият ум направи пред очите ни света неузнаваем. Ала никое негово достижение не може да компенсира липсата на любов. Живеем в свят, богат на блага и беден на милосърдие. Извън възможностите ни е да се справим с тази аномалия.

Четирикратният печат

Като пристъпваме към Великия пост, слушаме за отлъчването на овце от кози. Това е Страшният съд. Овцете са при Бога, козите са отстранени. Всъщност те сами са се отстранили преди съда. Такъв е техният избор.

Една епоха

Първият ми спомен от Бийтълс – Yesterday, записана на касетка, на малък полски касетофон. И четях „Червено и черно” в същото време. Не зная как се съчетаваха в съзнанието ми романтичните терзания на амбициозния Жулиен Сорел и тъгата на Yesterday.

Тиха светлина

На големина е колкото мобилен телефон, но е тънко като лист, прозрачно, гъвкаво, жилаво като гума. Понякога устройството просветлява, тогава от него се излъчва топлина, мека, спокойна и радостна топлина, която се разлива в кръвта ни като чаша истинско вино...

Тъжен венецуелски репортаж

Кризата във Венецуела през последните години и месеци добива мащаби на катастрофа. Най-тъжни са хуманитарните измерения на катастрофата. Затова най-противното е, когато ни убеждават, че не трябва да изразяваме отношение.