ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

577 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“, „Влакът за Емаус” и повестта „Първият рожден ден”. През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за българска художествена литература. През 2019 г. Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През същата година излезе романът ѝ “Поразените“, който по-късно се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото“ и „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. През 2022 г. „Поразените“ получи новоучредената френска литературна награда „Фрагонар“. През 2023 г. Теодора Димова стана носител на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св.Климент Охридски”. От 2012 г. е колумнист към Портал Култура. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“, „Кръст от пепел“, „Молитва за Украйна“.

Теодора Димова

Засмукващият бал

Няма нищо лошо в това едно 19 годишно същество да се облече елегантно и красиво, да отиде на заведение със своите съученици и приятели, да отпразнува завършването на гимназията. Естествено е дори да се попрекали. Естествено е дори да се понапият. Защо не са красиви роклите им? баловете им? радостта им?

Теодора Димова

Нямам си човек

В неделя на Разслабения в църквата слушаме покъртителния евангелски разказ за разслабения в къпалнята Витезда. Днес са запазени камъните на тази къпалня. Инак от Дома на милосърдие остават само изсъхнали камъни, обрасли с мъх и трева.

Дните за размисъл

Денят за размисъл ни предложи много теми за размисъл. Те нарастваха и се натрупваха и през следващите дни. Не е пресилено ако кажем, че никога досега не сме имали толкова много теми за размисъл.

Хихикащият човек

Напоследък все попадам на един твърде характерен и често срещан тип хора – такива, които непрестанно някак хихикат. Каквото и да се отрони от устата им – все им е смешно. Хихикат на своя си оригинален и остроумен, според тях, коментар.

Чочо

Имам ето този единствен личен спомен от Чочо. Било е около 87 или 88 година, може би бъркам. Било е след снимките на „А сега накъде„ на Рангел Вълчанов. Чочо може би е бил последен курс във ВИТИЗ или може би вече го е завършил, не мога да определя точно времето, споменът е приблизителен.

Четвъртата нощ

Ние сме пристрастени към информацията, смятаме информацията за знание. Очите ни остават слепи, както на емауските пътници. Душите ни остават празни. Заменяме радостта с развлечения. Не проумяваме защо горчивата чаша не отмина Христос, не отминава и нас.

Теодора Димова

Нарисуваната майка

Децата, които сега напускат България, израснаха в една виртуална страна. Ужким държава, ужким училище, ужким семейства, а всъщност всичко нарисувано на пода с тебешир и може лесно да се изтрие.

Фарисейският квас

В продължение на една и съща седмица ми се случи да гледам филма „Отвъд хълмовете” на румънския режисьор Кристиян Мунджиу и да прочета наскоро излезлия роман на Франсоа Мориак „Фарисейката”.

Теодора Димова

Подмяната

Иска ми се да можем да говорим нормално и човешки през очите на вярата за нормалните и човешки неща. Защото ако те не минават през сърцето ни, оставаме с усещането за една непрестанна, дебнеща и перфидна подмяна на всички нива на обществения ни и личен живот.

Теодора Димова

Висящата искрица надежда

В най-голямото социално униние и безнадеждност във фейсбук избухна висящото кафе. То заля България така, като че ли се отприщи някакъв бент. Нещо насъбрано, нагнетено, исконно потърси своята форма.