Теодора Димова
Теодора Димова
Засмукващият бал
Няма нищо лошо в това едно 19 годишно същество да се облече елегантно и красиво, да отиде на заведение със своите съученици и приятели, да отпразнува завършването на гимназията. Естествено е дори да се попрекали. Естествено е дори да се понапият. Защо не са красиви роклите им? баловете им? радостта им?
Теодора Димова
Нямам си човек
В неделя на Разслабения в църквата слушаме покъртителния евангелски разказ за разслабения в къпалнята Витезда. Днес са запазени камъните на тази къпалня. Инак от Дома на милосърдие остават само изсъхнали камъни, обрасли с мъх и трева.
Дните за размисъл
Денят за размисъл ни предложи много теми за размисъл. Те нарастваха и се натрупваха и през следващите дни. Не е пресилено ако кажем, че никога досега не сме имали толкова много теми за размисъл.
Хихикащият човек
Напоследък все попадам на един твърде характерен и често срещан тип хора – такива, които непрестанно някак хихикат. Каквото и да се отрони от устата им – все им е смешно. Хихикат на своя си оригинален и остроумен, според тях, коментар.
Чочо
Имам ето този единствен личен спомен от Чочо. Било е около 87 или 88 година, може би бъркам. Било е след снимките на „А сега накъде„ на Рангел Вълчанов. Чочо може би е бил последен курс във ВИТИЗ или може би вече го е завършил, не мога да определя точно времето, споменът е приблизителен.
Четвъртата нощ
Ние сме пристрастени към информацията, смятаме информацията за знание. Очите ни остават слепи, както на емауските пътници. Душите ни остават празни. Заменяме радостта с развлечения. Не проумяваме защо горчивата чаша не отмина Христос, не отминава и нас.
Теодора Димова
Нарисуваната майка
Децата, които сега напускат България, израснаха в една виртуална страна. Ужким държава, ужким училище, ужким семейства, а всъщност всичко нарисувано на пода с тебешир и може лесно да се изтрие.
Фарисейският квас
В продължение на една и съща седмица ми се случи да гледам филма „Отвъд хълмовете” на румънския режисьор Кристиян Мунджиу и да прочета наскоро излезлия роман на Франсоа Мориак „Фарисейката”.
Теодора Димова
Подмяната
Иска ми се да можем да говорим нормално и човешки през очите на вярата за нормалните и човешки неща. Защото ако те не минават през сърцето ни, оставаме с усещането за една непрестанна, дебнеща и перфидна подмяна на всички нива на обществения ни и личен живот.
Теодора Димова
Висящата искрица надежда
В най-голямото социално униние и безнадеждност във фейсбук избухна висящото кафе. То заля България така, като че ли се отприщи някакъв бент. Нещо насъбрано, нагнетено, исконно потърси своята форма.
коментар